Намериха църква от VІ век на разкопки край Габрово
В хода на избавителни археологически разкопки на обходния път за Габрово е разкрита черква от шести век, заяви ръководителят на експедицията проф. Хитко Вачев пред Българска телеграфна агенция.
Той и неговият асистент Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките са проучвали терена през юни и юли по отношение на построяването на метода към тунела под Шипка.
Разкритата еднокорабна ранновизантийска черква е с размери 20 на 10 метра, построена от бигорни блокове, с редове от тухли, а подът е настлан с керамични плочи. Имала е два входа от южната и от западната страна.
Интересно е оформлението на олтарната част, защото към апсидата е бил построен синтрон - стъпаловидно завършени скамейки, на които са сядали духовните лица, а на централното място е имало епископски престол, уточни проф. Вачев. Той посочи, че под олтара е разкрита дребна камера, в която евентуално са се съхранявали мощи на светец, които за жалост не са непокътнати.
Според проф. Вачев от цялостната архитектура на храма излиза наяве, че това е епископска черква.
Датировката на църквата се базира на откритите при разкопките на мястото монети от шести век.
Археологът означи, че на този стадий липсват сведения в Габровския район през тази ера да е имало епископия, по тази причина евентуално става дума за епископска резиденция, ситуирана в тази част на епархията.
Според Епифаниевия лист на територията на днешна Северна България е имало няколко епископии, подчинени на централната епископия в Марцианопол. Те са били в Доростол, Трансмариска, Нове, Апиария и Зикедеспа.
По думите на проф. Хитко Вачев до шести век няма никакви сведения коя е епископията Зикедеспа, само че съгласно някои исторически извори би могло да се допусна, че нейният център е бил в Търново, на крепостта "Царевец ".
В труда си "За градежите " Прокопий Кесарийски отбелязва, че директно след Никополис се намира градът Зикедева. Същият град е споменат и от Теофилакт Симоката през 597 година.
Близостта на имената Зикедеспа и Зикедева е дало съображение на починалия към този момент професор Велизар Велков да изкаже мнение, че упоменатият град е ситуиран на хълма "Царевец ".
Според проф. Вачев името има тракийски генезис и е непокътнато до наши дни в топонима "Девинград ", с който са наричали преди епохи днешният рид "Момина цитадела ".
Историкът допуска, че преместването на епископския център от Никополис до Зекедева е станало към средата на шести век. Обособяването на епископията е обвързвано с образуването на новия град, който съгласно решенията на Халкидонския събор би трябвало да получи и епископска катедра.
Проф. Вачев уточни, че всички тези сведения и резултатите от археологическите изследвания дават съображение да се смята, че в новооткритата епископска черква са служили духовници от ранновизантийския град, ситуиран на хълма "Царевец ", а сегашната Габровска област е била под тяхната пълномощия.
Резултатите от изследването са извънредно скъпи за историческата просвета, тъй като са доказателство, че когато избухва въстанието на Петър и Асен през 1185 година, провъзгласеният за архиепископ Василий стъпва върху съществувала още през шести век църковна епархия с център Търново, означи проф. Вачев. Той посочи, че в църковната история на ранна Византия е осъществено първичното райониране, а доказателство е, че въз основата на непокътнатите сведения Константинополската патриаршия в никакъв случай не е протестирала против издигането на Търново като църковен град.
Археологът уточни, че новооткритата черква се намира в габровския квартал "Радецки ". Обектът е документиран от учените и няма да попречи на построяването на пътното трасе.
Той и неговият асистент Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките са проучвали терена през юни и юли по отношение на построяването на метода към тунела под Шипка.
Разкритата еднокорабна ранновизантийска черква е с размери 20 на 10 метра, построена от бигорни блокове, с редове от тухли, а подът е настлан с керамични плочи. Имала е два входа от южната и от западната страна.
Интересно е оформлението на олтарната част, защото към апсидата е бил построен синтрон - стъпаловидно завършени скамейки, на които са сядали духовните лица, а на централното място е имало епископски престол, уточни проф. Вачев. Той посочи, че под олтара е разкрита дребна камера, в която евентуално са се съхранявали мощи на светец, които за жалост не са непокътнати.
Според проф. Вачев от цялостната архитектура на храма излиза наяве, че това е епископска черква.
Датировката на църквата се базира на откритите при разкопките на мястото монети от шести век.
Археологът означи, че на този стадий липсват сведения в Габровския район през тази ера да е имало епископия, по тази причина евентуално става дума за епископска резиденция, ситуирана в тази част на епархията.
Според Епифаниевия лист на територията на днешна Северна България е имало няколко епископии, подчинени на централната епископия в Марцианопол. Те са били в Доростол, Трансмариска, Нове, Апиария и Зикедеспа.
По думите на проф. Хитко Вачев до шести век няма никакви сведения коя е епископията Зикедеспа, само че съгласно някои исторически извори би могло да се допусна, че нейният център е бил в Търново, на крепостта "Царевец ".
В труда си "За градежите " Прокопий Кесарийски отбелязва, че директно след Никополис се намира градът Зикедева. Същият град е споменат и от Теофилакт Симоката през 597 година.
Близостта на имената Зикедеспа и Зикедева е дало съображение на починалия към този момент професор Велизар Велков да изкаже мнение, че упоменатият град е ситуиран на хълма "Царевец ".
Според проф. Вачев името има тракийски генезис и е непокътнато до наши дни в топонима "Девинград ", с който са наричали преди епохи днешният рид "Момина цитадела ".
Историкът допуска, че преместването на епископския център от Никополис до Зекедева е станало към средата на шести век. Обособяването на епископията е обвързвано с образуването на новия град, който съгласно решенията на Халкидонския събор би трябвало да получи и епископска катедра.
Проф. Вачев уточни, че всички тези сведения и резултатите от археологическите изследвания дават съображение да се смята, че в новооткритата епископска черква са служили духовници от ранновизантийския град, ситуиран на хълма "Царевец ", а сегашната Габровска област е била под тяхната пълномощия.
Резултатите от изследването са извънредно скъпи за историческата просвета, тъй като са доказателство, че когато избухва въстанието на Петър и Асен през 1185 година, провъзгласеният за архиепископ Василий стъпва върху съществувала още през шести век църковна епархия с център Търново, означи проф. Вачев. Той посочи, че в църковната история на ранна Византия е осъществено първичното райониране, а доказателство е, че въз основата на непокътнатите сведения Константинополската патриаршия в никакъв случай не е протестирала против издигането на Търново като църковен град.
Археологът уточни, че новооткритата черква се намира в габровския квартал "Радецки ". Обектът е документиран от учените и няма да попречи на построяването на пътното трасе.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ