В град Синоп (на южния бряг на Черно море, бел.ред.)

...
В град Синоп (на южния бряг на Черно море, бел.ред.)
Коментари Харесай

Св. свещеномъченик Фока Синопски

В град Синоп (на южния бряг на Черно море, бел.ред.) живеел един мъж на име Памфил със своята жена Мария. Те били родители на блажения Фока. От млада възраст светецът се сподобил да получи такава берекет на Светия Дух, че изгонвал бесове от хората и изцелявал недъзи.
Когато свети Фока възмъжал, поради добродетелния си живот бил определен за свещеник в родния си град и с ревнивост почнал да пасе своите словесни овце; като ги поучавал със слово, той ги и назидавал със своя образец. Водейки и преди този момент благодетелен живот, като приел ранг на свещеник, той почнал да се подвизава още повече, тъй че всички, които виждали положителните му каузи, прославяли Небесния Отец. Той предпазил доста хора от заблуди, мнозина езичници отклонил от идолопоклонството и ги привел към уважение на Единия Бог.
Господ благоизволил да сподоби Своя правилен раб с страдалчески венец и му възвестил за това във привидение по следния метод: от висините прилетял гълъб, който държал в клюна си венец от цветя. Този венец той упълномощил на главата на блажения и проговорил с човешки глас:
- Твоята чаша към този момент се изпълни, на тебе прилича да я изпиеш.
 Св. деятел Кодрат Св. деятел Кодрат
Св. деятел Кодрат бил възпитаник на някои от апостолите, директни възпитаници на Господа Иисуса Христа. Бил подложен за свещеник в Атина на място...
От това привидение свети Фока схванал, че му следва да пострада за Христа. А от това ние узнаваме, че той е бил популярен ласкател пред Бога, тъй като, бидейки още в тяло, той се сподобил да бъде увенчан от небето. Така преблагият Бог въздига своите угодници, удостоява ги със популярност и чест и разпорежда на главите им венци. По своята душевна и телесна непорочност свети Фока бил същински небесен младоженец: небето възжелало да се съчетае с него и да му разпореди венец. Но този венец бил предвещание на по-добър венец - този, в чертога на Спасителя, с който той би трябвало да се венчае постоянно и с него да се яви на небесния брак.
След това славно предсказание, по време на царуването на Траян, свети Фока бил предаден на изтезание от шефа Африкан. Този властител дълго го принуждавал да принесе жертва на идолите, само че светецът предпочел самия себе си да принесе жертва на Бога. Той не извършил заповедта на княза, не поискал да въздаде чест на творбата на човешките ръце, чест, подобаваща на Единия Бог, седящ на херувими. Тогава князът заповядал да привържат светеца към дърво и да го мъчат. Цялото му тяло било покрито с рани. Подобно на гладните хищни птици, които атакуват мъртвец и като го късат на части, го изяждат: по този начин мъчителите терзаели чистото тяло на страдалеца Христов. Но всичко това свети Фока претърпял мъжествено. Той чувал глас от висините, който го укрепявал. Като призовавал Иисуса Христа, той понасял тъгите, презирайки всички премеждия. Той не щадял плътта си поради Този, Който не пощади Себе Си и пострада за нас на кръста. Това страдалчество било за свети Фока като райска хладина: по този начин мъжествено понасял тъгите, като изповядвал Името на потърпевшия за нас Господ.
Нищо отвратително нямало за правилния раб, който страдал за своя Владика. Ако и да се съберели от целия свят мъчителите против него, в случай че да изобретяли всички страдания, то и тогава той бил подготвен да страда за своя любим Господ, като възгласял дружно с оракул Давид: " Готово е сърцето ми, Боже (готово е сърцето ми) " (Пс. 107:2).
Мъчителите го положили върху мощно нагорещено желязо, само че то незабавно изстинало, тъй като сърцето на светителя горяло от обич към Бога и този нравствен огън победил силата на материалния огън. И във всички мъчения, които измислили за него, свети Фока се оказал победител, тъй като към него се явявало ангелско войнство и неизречена божествена светлина. В тъмниците го просвещавала небесна светлина, в оковите той се веселял с вярата за небесната независимост, в скърбите се утешавал от ангелите, в раните бил укрепяван от Иисуса Христа - Господа. След доста и разнообразни мъчения го хвърлили в нагорещена баня, където той, като се молел, предал духа си в Божиите ръце* и се сподобил да получи венеца на спечелилия в Църквата на тържествуващите. Неговото свято тяло било заровено с почести и при гроба му се правили доста чудеса.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР