Модерният фашизъм
В горещото лято на 2023 година голямата част от парламентарните български политици, публицисти, учени и непрекъснати телевизионни коментатори дадоха своя „ принос “ в разбирането на фашизма, в разбирането на това какво е фашизъм и кой е фашист. Множество и разнородни дейности и публични позиции се афишират доста бързо за фашизъм.
Използват се словосъчетания като: „ пълзящ фашизъм “ (Карадайъ); „ елементарен фашизъм “ (проф. Овчаров, по кино лентата на Михаил Ром); „ дъно, фашизъм “ (К. Нинова); „ мутрофашизъм “ (акад. Г. Марков); „ фашизоиди “ (адв. Екимджиев); „ национал-фашизоиди “ (проф. К. Янакиев); „ уродливи фашисти “ и „ американските неофашисти “ от ПП-ДБ (К. Костадинов); „ фашизоидните либерали “ и „ фашизоиден демократизъм “ (П. Волгин), „ културен фашизъм “ (евродепутат Иво Христов), „ фашизоидни лакеи “ (Страхил Ангелов), „ актуалният фашизъм е философия на потребителския човек “ (Нед. Славов – писател) и голям брой други. Във вътрешнополитически проект най-често прилагателните „ фашистки “ и „ фашизоидни “ се лепят на политическа партия „ Възраждане “, а нейните дейци отвръщат със същото на Политическа партия „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Това постоянно се прави с предумишлена цел, такава каквато има и Хелзинкския комитет с многостранния си обемен сигнал до Главната прокуратура с искане за възбрана на политическа партия „ Възраждане “ и подписалите се над 100 проагитирани и/или заплатени за акцията интелектуалци и псевдоинтелектуалци. Те не помнят, че възбраната на политически партии и придвижвания е същностен белег на фашизма. А есенният месец септември е с дата 23 в него, когато се навършват 100 година от Септемврийското антифашистко въстание.
* * *
В света циркулират голям брой (хиляди) избрания, т.е. разбирания какво е това фашизъм. Твърде постоянно в понятието „ фашизъм “ се влагат разнообразни и разнородни признаци, което още повече обърква актуалните тълкувания на фашизма, даже тези на титулуваните професионални историци и социолози. Много постоянно в обществени изказвания, журналистически и научни публикации се поставя знак на тъждество сред шовинизъм и фашизъм, само че това са разнообразни идеологии, придвижвания и политически режими. Национализмът се основава на патриотизма, само че освен като възприятие и положителна нравствена позиция във връзка с Родината и народа. Главното при национализма с изключение на патриотизма е целта на националните ползи на личния етнос в страната и при интернационалните връзки на страната, в това число и при участието в интернационалните съюзи и организации. Национализмът е един от главните признаци на неолибералния консерватизъм.
Фашизмът е в три съществени проявления: извънредно реакционна и антихуманна идеология, радикално-екстремистко политическо придвижване и политически режим – терористична (автократична и/или тоталитарна) тирания. Един от водещите признаци на фашизма по Грифин е ултранационализмът, възобновление на нацията (палингенеза). Той нормално се схваща като предимство на своя народ над други нации, ксенофобия (ненавист и ненавист към други нации и етноси – антисемитизъм, русофобия, расизъм, асимилация, геноцид и др.), ограничение и занемаряване правата на малцинствата, иредентизъм (създаване на Велика страна – Велика Германия, Велика Италия, Велика Албания, Велика Гърция, Велика Хърватия, Велика България и т.н.), както и военна експанзия и милитаризъм. Фашизмът има и други присъщи признаци, без които не може да има фашизъм: етатизъм (силна централизирана тоталитарна страна, която е над всичко и обгръща всичко), антидемократизъм (антилиберализъм), антикомунизъм и антиконсерватизъм (радикална смяна на обществото). За да бъде оповестена за фашистка някоя партия или страна би трябвало да има фашистка идеология и да организира на власт политика, която съдържа тези пет съществени признака. Другото е политическа измама и празнословие, опит за омаскаряване на политическите съперници.
Отделни историци (и група историци от БАН), търсейки отрицанието на фашизма в България, избират заместващо определение – авторитаризъм. В България липсвало било фашизъм, тъй като нямало фашистка партия на власт, т.е. те търсят формата, а не наличието на политическите режими в България от 1923 до 1944 година Напоследък постоянно приравняват русофилството с фашизъм, т. е. всички които поддържат Русия и са последователи на Путин са надали не фашисти. Филството не е белег на фашизма. При него няма явлението чуждофилство. Иначе бе трябвало да обявим за фашисти Дядо Петко Славейков и Иван Вазов.
Понятието фашизъм се употребява и за либерализма. Мнозина смятат Дж. Голдберг за един от най-известните създатели за демократичния фашизъм (Jonah Goldbеrg. Liberal Fascism: The Secret History of the American Left, From Mussolini to the Politics of Meaning. Doubleday, 2008, 496 p.). След Втората международна война група американски историци, социолози и политолози постановиха в света тяхното виждане, че фашизмът и комунизмът имат една обща основа – тоталитаризма и затова са едно и също нещо. Това стана за приравняване на фашизма и комунизма като идеологически съперници на неолиберализма в международен мащаб.
След Втората международна война редица фашистки хрумвания, способи и фрагменти са възприети от англосаксонския демократизъм и употребявани в битката му с комунизма. Те са освен възприети, само че и модифицирани от актуалния англоамерикански световен неолиберализъм, само че на нова идейна основа – не ултранационализъм, а на глобализъм и народен нихилизъм, образуване на нов вид персона, на нов световен ред в света под егидата на Съединени американски щати. Някои от старите признаци и идейни основи на фашизма в този момент имат ново измерение (нов абстрактен прочит!?!?), подбудено от новите публични условия в света и в обособените страни.
Един от главните идейни моменти на национал-социализма в Германия сред двете международни войни е опитът за приложение на концепциите на евгениката (от грц. evgenis – добър генезис, благороден). Тя поражда през XIX век във Англия и е основана от Джон Галтон. Представлява обучение за селекцията на индивида и пътищата за възстановяване на наследствените черти и за битка с израждането на индивида. В нацистка Германия тя води до заличаване на непълноценните хора – инвалиди, заболели, расови видове и така нататък и провеждането на медицински опити с хора, с унищожаването на милиони хора в пещите на концлагерите.
В модерни условия евгениката се свързва с въвеждането на репродуктивните технологии и битката с наследствените болести и тяхното лекуване. Това е позитивен аспект, зад който доста постоянно се прикриват негативните страни като интервенция в развиването и дейностите на личността посредством медицински начини, даже до въвеждане на чипове в мозъка на индивида (Мъск) и основаване на пандемични заболявания, посредством които да се понижи броя на популацията на Земята, както проповядват дейците на Римския клуб. Отрицателната страна на актуалната евгеника и възприетите в политиката нейни хрумвания не са прекомерно привлекателни. Поради това Съединени американски щати прекратиха всеобщите проучвания на хора и техният геном в самите Съединени щати, само че развиха голяма мрежа от биолаборатории в съвсем целия свят. Набира се голямо количество информация и се създават на тази основа генни инженерни планове за влияние и премоделиране на хора.
Налаганата в евроатлантическите страни доктрина за (половата) джендър еднаквост (различна от пола при раждане) е рискова за репродукцията на обособените трансджендърни човеци, само че и за репродукцията на популацията на страните и на света. В редица страни (Великобритания, Гърция, Швейцария и някои източноевропейски страни) промяната на пола е обвързвана със дезинфекция. Смяната на естествения пол постанова хормонална и хирургическа интервенция. В Швеция тя поражда преди към половин век, само че е със дезинфекция на психологично заболели лица. Практиката се уголемява и към този момент над 1 млн. хора в Европа са с пол, друг от този при раждане.
Промяната на пола засегна даже и децата. Според някои журналисти детският трансджендъризъм е тип евгеника, определяна като неофашистка. В Австралия на деца на възраст 10 година слагат препарати за закъснение половото съзряване с съмнение, че на възраст 16-18 години могат да бъдат оперирани за премахване на половите признаци. Във Англия се вършат опити за закъснение половото съзряване на деца на 12 година „ Демократичният евроатлантизъм “ доближи и до смяна на пола на децата даже без единодушието на родителите. В Германия държавното управление е одобрило нов проектозакон, с който децата могат да дават родителите си на съд, с цел да трансформират пола си. Това по образеца на Испания. Гражданите в Германия ще могат да трансформират пола си посредством самоопределение и без професионална оценка. А родителите на деца под 14 година възраст могат да подават молби в службите по вписванията за смяна на пола на децата си.
Съвременната негативна неоевгеника се съчетава с нечовешките хрумвания на малтусианството (по името на британския му основател Томас Малтус и неговият така наречен „ закон за популацията “). Според Малтус растежът на производството на храни, осигуряващи живота на хората е по-малък от растежа на нарастване на броя на популацията. Производството на храни се усилва в аритметична градация, а растежът на популацията – в геометрична градация. Това създавало диспропорционалност в живота на популацията и беднотия. Според малтусианците единствено премахването на относителната претъпканост във всеки географски регион и страна може да спре възпроизводството на популацията и задълбочаването на нищетата. Има два вида регулатори: естествени (епидемии, апетит, войни) и целенасочени (т. нар. „ морални задръжки ”). Според малтусианците целенасочените регулатори са: възпиране от основаване на семейство (брак), по-късно бракосъчетание и най-много ограничение на ражданията. Основните аргументи за бедността се виждат в пренаселването на Земята и изтощение плодородието на почвите, а не в справедливото преразпределение на новосъздаденото благосъстояние. На основата на малтусианството в края на XIX век поражда неомалтусианството с концепцията за ограничение на раждаемостта посредством предотвратяване от бременност, контролиране на ражданията в фамилията („ фамилно обмисляне ”), поддържане на нулев натурален приръст и осъществяване на антинаталистична (ограничаваща ражданията) демографска политика.
На тази основа актуалните евроатлантици измислиха грижата за кариерното развиване на дамите, защото майчинството било пречело за това. То не пречи на баронесата Урсула фон дер Лайен да има 7 деца, само че пречи на милиони други германки да имат повече от едно дете. За да не се пречи на „ кариерата “ измислиха и така наречен „ сурогатно майчинство “. Все в този проект разумно се вписва и джендъризма – толериране и пропагандно и законово налагане нетрадиционните полови връзки – от хомосексуализъм, лесбийство и трансджендърство (транссексуализъм). От тях не се раждат деца. Колкото повече са обхванатите от ЛГБТ+ хора, толкоз по-малко деца се раждат. И всичко това се прави под маската за правото на безбрежна независимост на личността, прекрачваща даже естествените граници и разграничения сред хората по сексуален симптом. Изключително редки са ражданията на хермафродити. Но никой в света не се ражда трансджендър, въпреки че може да почине като подобен.
Втората концепция и всеобща евроатлантическа процедура е остарялата концепция за международно владичество. Но тя е преобърната от утранационализма на Хитлер в глобалистки антипатриотизъм. Налага се обща глобалистка концепция, че няма народи, няма етноси, има жители на света. В Европа тя е междинно регионализирана – няма българи, гърци, поляци, холандци, испанци и така нататък – има европейци, а в последно време и все по-често – евроатлантици. Нещо повече, стартира под диктата на Европейски Съюз да се написа „ обща европейска история “, отричаща спецификите на националните истории. Започнаха и институционалните преследвания към страни и партии, защитаващи националните ползи, националните обичаи, вяра, традиции и нрави и самородност, родната история, език и литература, която изключително личи в глобите на Европейски Съюз против Унгария и Полша, ръководени от дясно-консервативни политически режими и от гневната офанзива към всички същински или мними националистически партии и придвижвания, в България в този момент провиждани в непослушната на евроатлантизма партия „ Възраждане “. Тази идеология е в услуга на американския мондиализъм – един световен свят под господството на Съединени американски щати. И фашизма и глобализма са родни братя – те са освен антикомунистически, само че и антиконсервативни. Те са за „ нов ред “ в света, за радикална смяна на съществуващото състояние в обособените страни и света на основата на общия фашистки или глобалистки модел.
За евроатлантическата процедура, носещата политическа структура е радикалната смяна в света и налагане на „ новия либерален ред “, по сходство на налагания преди и по време на Втората международна война фашистки „ нов ред “ и разделяне опълчване на хора, партии и страни под логото „ който не е с нас, е срещу нас “ и делене на страните на две групи: „ демократични “ отпред със Съединени американски щати и „ тоталитарни “ отпред с Русия и Китай. Никак не е инцидентно името на партията на харвардците „ Продължаваме промяната “, а в същина продължаваме подмяната на българските национални ползи с тези на Съединени американски щати и евроатлантизма под режисурата на посолството/посолствата.
Глобализмът като основа на актуалния антиконсерватизъм, антикомунизъм и антинационализъм отхвърля освен нациите и националните ползи, националния суверенитет, само че към този момент и отхвърля съществуването на човешките раси, образува се нов вид расизъм. Расизмът е приет като същностен белег на национал-социализма в Германия и е обвързван с ксенофобията. Той преглежда хората по физическите им белези – анатомичен градеж, външни расови белези (височина, цвят на кожата, форма на очите, устните, носа, косите и т.н.) и ги дефинира на две групи – пълноценни и непълноценни раси. Нордическата раса е избрана от нацистите за водещата, другите раси за тях са непълноценни. Това е жестоко разделяне на хората по външни белези и мотиви за репресии против „ непълноценните “ („ недочовеците “). Между двете международни войни в Съединени американски щати в 30 щата работят профашистки закони, образувани на основата на расизма. Те са за насилствена дезинфекция на „ генетически нежеланите “ лица, най-вече чернокожи дами. За емигрантите в Съединени американски щати по същото време съдилищата дефинират дали идващият е „ ариец “.
През последните 100 година в Съединени американски щати и англосаксонския свят антрополози и генетици, след развиването на генетиката, вместо термина „ раса “ стартират да употребяват „ основни етнически групи “ (major ethnic groups), а негрите в Съединени американски щати не са негри, а афроамериканци. Те одобряват, че хората не се разделят на раси, защото генетично имат идентична биология – сърце, бял дроб, черен дроб и така нататък
Вместо биологичният термин „ раса “ се вкарва нов – „ обществена раса “. Терминът отразява обществените връзки в обществото на основата на въздействието на биологичните особености на индивида. „ Социалната раса “ зависи от културата, икономическата и географската подвижност. Ако при нацизма непълноценността на расата се определяла по външните биологични белези, то при „ обществената раса “ се мери посредством общественото състояние в обществото, а през последните десетилетия – и по коефициента за просветеност (IQ) – способността за асимилиране на познания и решение на проблеми. Оказа се, че в Съединени американски щати афроамериканците са с по-ниско IQ, а с най-високо е елита – политически, стопански, духовно-културен и така нататък Следователно остарялото фашистко разделяне сред хората по външни биологични белези се замества от ново социално-расово опълчване сред хайлайф и народ.
Формира се нова вариация на расизма – елитарен расизъм. Само елитът можел да взема решения по значими национални и интернационалните въпроси. Не инцидентно този елитарен расизъм се прояви в отхвърли на ръководещият политически хайлайф да насрочи референдуми за приемане на България в Европейски Съюз, както това стана в други 25 страни членки на Европейски Съюз, а в Норвегия вършиха два референдум и на два пъти народа отхвърли участие в съюза на Брюкселските служители. И по този начин Калфин подписа за участие в НАТО без да бъде питан народа. Елитът взема решение, а народът е елементарен и неекспертен. Подобен обществен расизъм демонстрира и Евроатлантическия сговор (Сглобката) при отменяне на референдума на Възраждане, извършен в сходство със законните разпореждания. Кой е фашист – този който съблюдава закона, или този който го нарушава посредством елитарен расизъм? Българският народ нямал нужната експертиза да дефинира дали да се вкара еврото вместо лв. в този момент или след години каквато харвардските „ специалисти “ на ПП-ДБ или „ олигарсите-експерти “ от ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи имали!
Трета евроатлантическа концепция и процедура е осъвременената фашистка ксенофобия. Известно е, че ксенофобията е възприятие на непоносимост към нещо непознато, към особеното. Евроатлантическа полезност се оказа омразата към комунизма и към Русия, към православието – комунистофобия и русофобия. Тази политическа ксенофобия е превърната в критерии освен за оценка на сегашната реалност, за активността на партиите и управителните им дейци, само че и за предишното. Върви сега гневно евроатлантическо пренаписване на историята за противостоящите на така наречен „ демократична народна власт “ общества (социализъм и фашизъм, само че към този момент и неолиберален консерватизъм) да бъдат жигосани, да се събарят монументи, мемориали, да се изтриват и премълчават художествени и научни творби за предишното, некорелиращи на неолибералния абстрактен шаблон.
Четвъртата евроатлантическа концепция и процедура е лъжедемокрацията. Съвременната неолиберална народна власт се трансформира в народна власт на малцинството на богаташите (олигархическите кръгове, бизнес-задкулисието), на политическия хайлайф (истеблишмънтът), на цветните народностни малцинства, на половите малцинства (хомосексуалисти, лесбийки, трансджендъри и изобщо ЛГТБ+) над болшинството от хората в обществото. Съвременната лъжедемокрация се основава официално на демократични процедури като избори, изборност и сменяемост на ръководещите лица. Свободата на политически избор е изменена посредством подменяне. Обявената за всеобхватна народна власт е фалшифицирана: подправени партии – артикул на общественото инженерство на транснационалния бизнес („ Продължаваме промяната “, ГЕРБ, „ Гергьовден “ и редица други); имитация на изборните резултати (масово сбъркани протоколи, одобрявани за верни), електронно-манипулационно пресмятане (чрез кода за машинното гласуване), пазаруване на гласове (в брой и без квитанция и със съзерцателно отношение на полиция, прокуратура и съд), корпоративен избор (работодателят – притежател, президент на компанията, шеф, кмет и така нататък, указва за кого да се гласува); корпоративни дарения за определени партии; телевизионна и интернет операция и дезинформация и така нататък
Наложен е директен отвод от допитване до народа посредством референдуми по разнообразни значими за популацията въпроси в Европейски Съюз и в България. В Европейски Съюз след референдумите за Европейска конституция във Франция и Нидерландия, които бяха негативни, се отхвърлиха от концепцията на сходна Конституция и се мина към непосредствено чиновническо тоталитарно ръководство на страните в Европа, достигащо до установяване „ кривината на краставиците “, „ правотата на бананите “, „ щастието на кокошките “ и така нататък, голяма финансова „ помощ “ за Украйна без да са питани европейските нации дали са съгласни техните налози да се употребяват за тази цел, огромна част от личните им хора да гладуват. Нещо повече при провежданите референдуми имаше голям напън върху популацията за участието в Европейски Съюз. В Дания се организираха два референдума – първият негативен и вторият под напън – позитивен. Поради това не позволиха провеждането на сходни референдуми в България и Кипър. В България бе признат закон за референдумите, съгласно който не народа взема решение, а „ евроатлантическите “ депутати-българофоби от Народното събрание. Така целево бяха премахнати резултатите от референдума за строителството на АЕЦ „ Белене “, против който бяха Съединени американски щати и върхушката на ГЕРБ и Движение за права и свободи, твърдящи, че специалистите и политическия хайлайф би трябвало да вземат решение, а не народа.
Псевдодемократична е и налаганата посредством Неправителствени организации процедура за промяна на неуместните за Съединени американски щати и НАТО управляващи посредством осъществяването на добре платени така наречен „ цветни революции “ по създадената от Лий Шарп обществена технология за ненасилствена промяна на властта и финансово обезпечаване от задгранични финансови средства на локални псевдоорганизации. Майданът в Украйна (2014 г.), по признание на Нюланд, струваше на Съединени американски щати 4.7 милиарда $. В България протестните придвижвания в края на 1996 година – началото на 1997 година бяха, по признанието на една известна тогава българска артистка, хонорувани (платени). Тези, които скандираха против комунистите и скачаха под девиза „ който не скача е болшевик “ получавали по 100 марки дневно. Формирани са и щатни протестърски организации с пари от „ Америка за България “ и други външни източници сходно на организацията „ Правосъдие за всеки “ и така нататък
Подобна е била картината в България и през 1922-1926 година, когато още не го имало Европейски Съюз. Тогава Гео Милев написал в сп. „ Пламък “, че „ Европа, поклонница на „ демокрацията “ … снема маската на „ демокрацията “ и оголва същинския си лик – фашизма. Демокрацията значи реакция – най черна реакция – и в Европа и у нас “. (Гео Милев. Фашизмът. По www.Slovo.bg/showwork.php3). Сегашните регламенти на Европейски Съюз са тоталитарно фашистоподобно оръжие за покоряване на страните-членки на Европейски Съюз, неведнъж срещу ползите на обособените или даже на множеството европейски страни-членки. Те са всеобхватни – стопанска система, политика, военно дело, енергетика, прокуратура, съд, обучение, пренаписване на историята, неглижиране на националните обичаи, изкуство, език и просвета и така нататък
Петата евроатлантическа концепция и процедура е актуалният антикомунизъм. Антикомунизмът е политико-идеологическа позиция, зародила след Великата октомврийска социалистическа гражданска война в Русия (1917 г.). Първоначално антикомунисти са демократичните демократични страни в Европа и Съединени американски щати, 14 от които провеждат военна намеса против новата Съветска власт. Фашизмът в Италия се заражда в началото като концепция и като придвижване на антикомунистическа основа, а по-късно антикомунизма се облича в националистическата и тоталитарна черноризка униформа. По създание сред двете международни войни има две типа антикомунизъм – демократичен и фашистки. След Втората международна война фашизма към този момент като политически режим го няма. Останаха неолиберализма и социализма. И се стартира тоталната студената война на либерализма под егидата на Съединени американски щати против социализма и комунизма. В Европа след 1989-1991 година към този момент няма комунизъм и настъпи краят на историята (Франсис Фукуяма). Но войната против комунизма продължи и продължава безпределно даже след разгрома на Социалистическата система в Европа, Закавказието и Централна Азия. Тя се води против останките измежду политическите партии на съидейници на комунистическите хрумвания и най-много против предишното – войната против паметниците, преименуването на градове, села, булеварди, улици и така нататък, пренаписване на историята, основаването на нови творби на изкуството и културата с погрешна визия за социализма и комунизма, анулация на присъди на фашисти, оповестяване на комунизма за противодържавна идеология и политически режим, остракизъм и безкрайна във времето и пространството „ лустрация “ на държавна сигурност и така нататък Комунизмът и Държавната сигурност към този момент ги няма, само че антикомунизмът е с възходящи темпове и тотални изяви в политиката, новонаписаната история, в публицистиката и така нататък
Антикомунизмът е присъща линия на фашизма и на неолиберализма. Но те са феномени с друга същина и проявяване. Фашистите се борят с комунизма, тъй като той е за класова битка, която съгласно тях нарушавала националното единение и била спънка за развиване на могъществото на нацията. Съвременните неолиберали са срещу комунизма от позициите на класовата битка, на интереса на богатите, които не желаят да се понижават техните облаги за сметка на заслужено систематизиране на новосъздаваното благосъстояние, взаимност с бедните и стремежът към тъждество, а са за продължаващо и ускорено обогатяване на богатите и обедняване на бедните, до момента в който социализма като политическа система е за тъждество, за държавно контролиране и планово стопанство, а не пазарна буря.
Шестата евроатлантическа концепция и процедура, родееща се с класическия фашизъм сред двете международни войни, е налагането на всеобхватна във вътрешен и в интернационален проект на тоталитарната процедура на унификация на политическите хрумвания, неолибералната стопанска система, политически режими и процедура, на моделиране на държанието на популацията в света и в обособените страни, на образуване на обединен неолиберален световен модел на развиване и на действието на обществата, на въвеждането на нов международен ред, еднотипни системи на държавно ръководство. Регламентите на Европейски Съюз, които би трябвало да се транспонират във всяка обособена страна са израз на тоталитарното ръководство на съюза, на изглаждане като с ютия на всички грапавини и гънки на демокрацията под температурата задавана от Вашингтон. Който в Европейски Съюз се отклони – отива на съд и заплаща огромни финансови санкции и/или бива остракиран и дамгосван посредством целеустремено контролирана и вътрешно самоцензурирана система от средства за всеобща информация и дезинформация.
* * *
В актуалния свят не може да се възроди фашизма в остарелия му образ от преди Втората международна война. Фашистките хрумвания се развиват и се осъществят в изменен тип в актуалния глобализиран свят на информационно-комуникационните технологии. Тяхното разпространяване и налагане в практиката е посредством по-нови средства и способи, само че същността им е същата, без значение от изменящата се форма. След опоскването на естествените запаси и разрушаването на естествената среда, в случай че човечеството не отхвърли неолиберализма, осигуряващ несметни благосъстояния за богатите и по-голяма беднотия за бедните, може да пристигна ново време с нов фашизоиден ред. Както споделя писателят Славов: „ иде диво малтусианско общество “, „ цифровизирано “ и с „ изкуствен интелект “. Сега зад модерното ругателно потребление на термина „ фашизъм “, би трябвало да се видят и същностните негови проявления в актуалното общество и да се предотврати неговото бъдещо развиване.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Използват се словосъчетания като: „ пълзящ фашизъм “ (Карадайъ); „ елементарен фашизъм “ (проф. Овчаров, по кино лентата на Михаил Ром); „ дъно, фашизъм “ (К. Нинова); „ мутрофашизъм “ (акад. Г. Марков); „ фашизоиди “ (адв. Екимджиев); „ национал-фашизоиди “ (проф. К. Янакиев); „ уродливи фашисти “ и „ американските неофашисти “ от ПП-ДБ (К. Костадинов); „ фашизоидните либерали “ и „ фашизоиден демократизъм “ (П. Волгин), „ културен фашизъм “ (евродепутат Иво Христов), „ фашизоидни лакеи “ (Страхил Ангелов), „ актуалният фашизъм е философия на потребителския човек “ (Нед. Славов – писател) и голям брой други. Във вътрешнополитически проект най-често прилагателните „ фашистки “ и „ фашизоидни “ се лепят на политическа партия „ Възраждане “, а нейните дейци отвръщат със същото на Политическа партия „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Това постоянно се прави с предумишлена цел, такава каквато има и Хелзинкския комитет с многостранния си обемен сигнал до Главната прокуратура с искане за възбрана на политическа партия „ Възраждане “ и подписалите се над 100 проагитирани и/или заплатени за акцията интелектуалци и псевдоинтелектуалци. Те не помнят, че възбраната на политически партии и придвижвания е същностен белег на фашизма. А есенният месец септември е с дата 23 в него, когато се навършват 100 година от Септемврийското антифашистко въстание.
* * *
В света циркулират голям брой (хиляди) избрания, т.е. разбирания какво е това фашизъм. Твърде постоянно в понятието „ фашизъм “ се влагат разнообразни и разнородни признаци, което още повече обърква актуалните тълкувания на фашизма, даже тези на титулуваните професионални историци и социолози. Много постоянно в обществени изказвания, журналистически и научни публикации се поставя знак на тъждество сред шовинизъм и фашизъм, само че това са разнообразни идеологии, придвижвания и политически режими. Национализмът се основава на патриотизма, само че освен като възприятие и положителна нравствена позиция във връзка с Родината и народа. Главното при национализма с изключение на патриотизма е целта на националните ползи на личния етнос в страната и при интернационалните връзки на страната, в това число и при участието в интернационалните съюзи и организации. Национализмът е един от главните признаци на неолибералния консерватизъм.
Фашизмът е в три съществени проявления: извънредно реакционна и антихуманна идеология, радикално-екстремистко политическо придвижване и политически режим – терористична (автократична и/или тоталитарна) тирания. Един от водещите признаци на фашизма по Грифин е ултранационализмът, възобновление на нацията (палингенеза). Той нормално се схваща като предимство на своя народ над други нации, ксенофобия (ненавист и ненавист към други нации и етноси – антисемитизъм, русофобия, расизъм, асимилация, геноцид и др.), ограничение и занемаряване правата на малцинствата, иредентизъм (създаване на Велика страна – Велика Германия, Велика Италия, Велика Албания, Велика Гърция, Велика Хърватия, Велика България и т.н.), както и военна експанзия и милитаризъм. Фашизмът има и други присъщи признаци, без които не може да има фашизъм: етатизъм (силна централизирана тоталитарна страна, която е над всичко и обгръща всичко), антидемократизъм (антилиберализъм), антикомунизъм и антиконсерватизъм (радикална смяна на обществото). За да бъде оповестена за фашистка някоя партия или страна би трябвало да има фашистка идеология и да организира на власт политика, която съдържа тези пет съществени признака. Другото е политическа измама и празнословие, опит за омаскаряване на политическите съперници.
Отделни историци (и група историци от БАН), търсейки отрицанието на фашизма в България, избират заместващо определение – авторитаризъм. В България липсвало било фашизъм, тъй като нямало фашистка партия на власт, т.е. те търсят формата, а не наличието на политическите режими в България от 1923 до 1944 година Напоследък постоянно приравняват русофилството с фашизъм, т. е. всички които поддържат Русия и са последователи на Путин са надали не фашисти. Филството не е белег на фашизма. При него няма явлението чуждофилство. Иначе бе трябвало да обявим за фашисти Дядо Петко Славейков и Иван Вазов.
Понятието фашизъм се употребява и за либерализма. Мнозина смятат Дж. Голдберг за един от най-известните създатели за демократичния фашизъм (Jonah Goldbеrg. Liberal Fascism: The Secret History of the American Left, From Mussolini to the Politics of Meaning. Doubleday, 2008, 496 p.). След Втората международна война група американски историци, социолози и политолози постановиха в света тяхното виждане, че фашизмът и комунизмът имат една обща основа – тоталитаризма и затова са едно и също нещо. Това стана за приравняване на фашизма и комунизма като идеологически съперници на неолиберализма в международен мащаб.
След Втората международна война редица фашистки хрумвания, способи и фрагменти са възприети от англосаксонския демократизъм и употребявани в битката му с комунизма. Те са освен възприети, само че и модифицирани от актуалния англоамерикански световен неолиберализъм, само че на нова идейна основа – не ултранационализъм, а на глобализъм и народен нихилизъм, образуване на нов вид персона, на нов световен ред в света под егидата на Съединени американски щати. Някои от старите признаци и идейни основи на фашизма в този момент имат ново измерение (нов абстрактен прочит!?!?), подбудено от новите публични условия в света и в обособените страни.
Един от главните идейни моменти на национал-социализма в Германия сред двете международни войни е опитът за приложение на концепциите на евгениката (от грц. evgenis – добър генезис, благороден). Тя поражда през XIX век във Англия и е основана от Джон Галтон. Представлява обучение за селекцията на индивида и пътищата за възстановяване на наследствените черти и за битка с израждането на индивида. В нацистка Германия тя води до заличаване на непълноценните хора – инвалиди, заболели, расови видове и така нататък и провеждането на медицински опити с хора, с унищожаването на милиони хора в пещите на концлагерите.
В модерни условия евгениката се свързва с въвеждането на репродуктивните технологии и битката с наследствените болести и тяхното лекуване. Това е позитивен аспект, зад който доста постоянно се прикриват негативните страни като интервенция в развиването и дейностите на личността посредством медицински начини, даже до въвеждане на чипове в мозъка на индивида (Мъск) и основаване на пандемични заболявания, посредством които да се понижи броя на популацията на Земята, както проповядват дейците на Римския клуб. Отрицателната страна на актуалната евгеника и възприетите в политиката нейни хрумвания не са прекомерно привлекателни. Поради това Съединени американски щати прекратиха всеобщите проучвания на хора и техният геном в самите Съединени щати, само че развиха голяма мрежа от биолаборатории в съвсем целия свят. Набира се голямо количество информация и се създават на тази основа генни инженерни планове за влияние и премоделиране на хора.
Налаганата в евроатлантическите страни доктрина за (половата) джендър еднаквост (различна от пола при раждане) е рискова за репродукцията на обособените трансджендърни човеци, само че и за репродукцията на популацията на страните и на света. В редица страни (Великобритания, Гърция, Швейцария и някои източноевропейски страни) промяната на пола е обвързвана със дезинфекция. Смяната на естествения пол постанова хормонална и хирургическа интервенция. В Швеция тя поражда преди към половин век, само че е със дезинфекция на психологично заболели лица. Практиката се уголемява и към този момент над 1 млн. хора в Европа са с пол, друг от този при раждане.
Промяната на пола засегна даже и децата. Според някои журналисти детският трансджендъризъм е тип евгеника, определяна като неофашистка. В Австралия на деца на възраст 10 година слагат препарати за закъснение половото съзряване с съмнение, че на възраст 16-18 години могат да бъдат оперирани за премахване на половите признаци. Във Англия се вършат опити за закъснение половото съзряване на деца на 12 година „ Демократичният евроатлантизъм “ доближи и до смяна на пола на децата даже без единодушието на родителите. В Германия държавното управление е одобрило нов проектозакон, с който децата могат да дават родителите си на съд, с цел да трансформират пола си. Това по образеца на Испания. Гражданите в Германия ще могат да трансформират пола си посредством самоопределение и без професионална оценка. А родителите на деца под 14 година възраст могат да подават молби в службите по вписванията за смяна на пола на децата си.
Съвременната негативна неоевгеника се съчетава с нечовешките хрумвания на малтусианството (по името на британския му основател Томас Малтус и неговият така наречен „ закон за популацията “). Според Малтус растежът на производството на храни, осигуряващи живота на хората е по-малък от растежа на нарастване на броя на популацията. Производството на храни се усилва в аритметична градация, а растежът на популацията – в геометрична градация. Това създавало диспропорционалност в живота на популацията и беднотия. Според малтусианците единствено премахването на относителната претъпканост във всеки географски регион и страна може да спре възпроизводството на популацията и задълбочаването на нищетата. Има два вида регулатори: естествени (епидемии, апетит, войни) и целенасочени (т. нар. „ морални задръжки ”). Според малтусианците целенасочените регулатори са: възпиране от основаване на семейство (брак), по-късно бракосъчетание и най-много ограничение на ражданията. Основните аргументи за бедността се виждат в пренаселването на Земята и изтощение плодородието на почвите, а не в справедливото преразпределение на новосъздаденото благосъстояние. На основата на малтусианството в края на XIX век поражда неомалтусианството с концепцията за ограничение на раждаемостта посредством предотвратяване от бременност, контролиране на ражданията в фамилията („ фамилно обмисляне ”), поддържане на нулев натурален приръст и осъществяване на антинаталистична (ограничаваща ражданията) демографска политика.
На тази основа актуалните евроатлантици измислиха грижата за кариерното развиване на дамите, защото майчинството било пречело за това. То не пречи на баронесата Урсула фон дер Лайен да има 7 деца, само че пречи на милиони други германки да имат повече от едно дете. За да не се пречи на „ кариерата “ измислиха и така наречен „ сурогатно майчинство “. Все в този проект разумно се вписва и джендъризма – толериране и пропагандно и законово налагане нетрадиционните полови връзки – от хомосексуализъм, лесбийство и трансджендърство (транссексуализъм). От тях не се раждат деца. Колкото повече са обхванатите от ЛГБТ+ хора, толкоз по-малко деца се раждат. И всичко това се прави под маската за правото на безбрежна независимост на личността, прекрачваща даже естествените граници и разграничения сред хората по сексуален симптом. Изключително редки са ражданията на хермафродити. Но никой в света не се ражда трансджендър, въпреки че може да почине като подобен.
Втората концепция и всеобща евроатлантическа процедура е остарялата концепция за международно владичество. Но тя е преобърната от утранационализма на Хитлер в глобалистки антипатриотизъм. Налага се обща глобалистка концепция, че няма народи, няма етноси, има жители на света. В Европа тя е междинно регионализирана – няма българи, гърци, поляци, холандци, испанци и така нататък – има европейци, а в последно време и все по-често – евроатлантици. Нещо повече, стартира под диктата на Европейски Съюз да се написа „ обща европейска история “, отричаща спецификите на националните истории. Започнаха и институционалните преследвания към страни и партии, защитаващи националните ползи, националните обичаи, вяра, традиции и нрави и самородност, родната история, език и литература, която изключително личи в глобите на Европейски Съюз против Унгария и Полша, ръководени от дясно-консервативни политически режими и от гневната офанзива към всички същински или мними националистически партии и придвижвания, в България в този момент провиждани в непослушната на евроатлантизма партия „ Възраждане “. Тази идеология е в услуга на американския мондиализъм – един световен свят под господството на Съединени американски щати. И фашизма и глобализма са родни братя – те са освен антикомунистически, само че и антиконсервативни. Те са за „ нов ред “ в света, за радикална смяна на съществуващото състояние в обособените страни и света на основата на общия фашистки или глобалистки модел.
За евроатлантическата процедура, носещата политическа структура е радикалната смяна в света и налагане на „ новия либерален ред “, по сходство на налагания преди и по време на Втората международна война фашистки „ нов ред “ и разделяне опълчване на хора, партии и страни под логото „ който не е с нас, е срещу нас “ и делене на страните на две групи: „ демократични “ отпред със Съединени американски щати и „ тоталитарни “ отпред с Русия и Китай. Никак не е инцидентно името на партията на харвардците „ Продължаваме промяната “, а в същина продължаваме подмяната на българските национални ползи с тези на Съединени американски щати и евроатлантизма под режисурата на посолството/посолствата.
Глобализмът като основа на актуалния антиконсерватизъм, антикомунизъм и антинационализъм отхвърля освен нациите и националните ползи, националния суверенитет, само че към този момент и отхвърля съществуването на човешките раси, образува се нов вид расизъм. Расизмът е приет като същностен белег на национал-социализма в Германия и е обвързван с ксенофобията. Той преглежда хората по физическите им белези – анатомичен градеж, външни расови белези (височина, цвят на кожата, форма на очите, устните, носа, косите и т.н.) и ги дефинира на две групи – пълноценни и непълноценни раси. Нордическата раса е избрана от нацистите за водещата, другите раси за тях са непълноценни. Това е жестоко разделяне на хората по външни белези и мотиви за репресии против „ непълноценните “ („ недочовеците “). Между двете международни войни в Съединени американски щати в 30 щата работят профашистки закони, образувани на основата на расизма. Те са за насилствена дезинфекция на „ генетически нежеланите “ лица, най-вече чернокожи дами. За емигрантите в Съединени американски щати по същото време съдилищата дефинират дали идващият е „ ариец “.
През последните 100 година в Съединени американски щати и англосаксонския свят антрополози и генетици, след развиването на генетиката, вместо термина „ раса “ стартират да употребяват „ основни етнически групи “ (major ethnic groups), а негрите в Съединени американски щати не са негри, а афроамериканци. Те одобряват, че хората не се разделят на раси, защото генетично имат идентична биология – сърце, бял дроб, черен дроб и така нататък
Вместо биологичният термин „ раса “ се вкарва нов – „ обществена раса “. Терминът отразява обществените връзки в обществото на основата на въздействието на биологичните особености на индивида. „ Социалната раса “ зависи от културата, икономическата и географската подвижност. Ако при нацизма непълноценността на расата се определяла по външните биологични белези, то при „ обществената раса “ се мери посредством общественото състояние в обществото, а през последните десетилетия – и по коефициента за просветеност (IQ) – способността за асимилиране на познания и решение на проблеми. Оказа се, че в Съединени американски щати афроамериканците са с по-ниско IQ, а с най-високо е елита – политически, стопански, духовно-културен и така нататък Следователно остарялото фашистко разделяне сред хората по външни биологични белези се замества от ново социално-расово опълчване сред хайлайф и народ.
Формира се нова вариация на расизма – елитарен расизъм. Само елитът можел да взема решения по значими национални и интернационалните въпроси. Не инцидентно този елитарен расизъм се прояви в отхвърли на ръководещият политически хайлайф да насрочи референдуми за приемане на България в Европейски Съюз, както това стана в други 25 страни членки на Европейски Съюз, а в Норвегия вършиха два референдум и на два пъти народа отхвърли участие в съюза на Брюкселските служители. И по този начин Калфин подписа за участие в НАТО без да бъде питан народа. Елитът взема решение, а народът е елементарен и неекспертен. Подобен обществен расизъм демонстрира и Евроатлантическия сговор (Сглобката) при отменяне на референдума на Възраждане, извършен в сходство със законните разпореждания. Кой е фашист – този който съблюдава закона, или този който го нарушава посредством елитарен расизъм? Българският народ нямал нужната експертиза да дефинира дали да се вкара еврото вместо лв. в този момент или след години каквато харвардските „ специалисти “ на ПП-ДБ или „ олигарсите-експерти “ от ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи имали!
Трета евроатлантическа концепция и процедура е осъвременената фашистка ксенофобия. Известно е, че ксенофобията е възприятие на непоносимост към нещо непознато, към особеното. Евроатлантическа полезност се оказа омразата към комунизма и към Русия, към православието – комунистофобия и русофобия. Тази политическа ксенофобия е превърната в критерии освен за оценка на сегашната реалност, за активността на партиите и управителните им дейци, само че и за предишното. Върви сега гневно евроатлантическо пренаписване на историята за противостоящите на така наречен „ демократична народна власт “ общества (социализъм и фашизъм, само че към този момент и неолиберален консерватизъм) да бъдат жигосани, да се събарят монументи, мемориали, да се изтриват и премълчават художествени и научни творби за предишното, некорелиращи на неолибералния абстрактен шаблон.
Четвъртата евроатлантическа концепция и процедура е лъжедемокрацията. Съвременната неолиберална народна власт се трансформира в народна власт на малцинството на богаташите (олигархическите кръгове, бизнес-задкулисието), на политическия хайлайф (истеблишмънтът), на цветните народностни малцинства, на половите малцинства (хомосексуалисти, лесбийки, трансджендъри и изобщо ЛГТБ+) над болшинството от хората в обществото. Съвременната лъжедемокрация се основава официално на демократични процедури като избори, изборност и сменяемост на ръководещите лица. Свободата на политически избор е изменена посредством подменяне. Обявената за всеобхватна народна власт е фалшифицирана: подправени партии – артикул на общественото инженерство на транснационалния бизнес („ Продължаваме промяната “, ГЕРБ, „ Гергьовден “ и редица други); имитация на изборните резултати (масово сбъркани протоколи, одобрявани за верни), електронно-манипулационно пресмятане (чрез кода за машинното гласуване), пазаруване на гласове (в брой и без квитанция и със съзерцателно отношение на полиция, прокуратура и съд), корпоративен избор (работодателят – притежател, президент на компанията, шеф, кмет и така нататък, указва за кого да се гласува); корпоративни дарения за определени партии; телевизионна и интернет операция и дезинформация и така нататък
Наложен е директен отвод от допитване до народа посредством референдуми по разнообразни значими за популацията въпроси в Европейски Съюз и в България. В Европейски Съюз след референдумите за Европейска конституция във Франция и Нидерландия, които бяха негативни, се отхвърлиха от концепцията на сходна Конституция и се мина към непосредствено чиновническо тоталитарно ръководство на страните в Европа, достигащо до установяване „ кривината на краставиците “, „ правотата на бананите “, „ щастието на кокошките “ и така нататък, голяма финансова „ помощ “ за Украйна без да са питани европейските нации дали са съгласни техните налози да се употребяват за тази цел, огромна част от личните им хора да гладуват. Нещо повече при провежданите референдуми имаше голям напън върху популацията за участието в Европейски Съюз. В Дания се организираха два референдума – първият негативен и вторият под напън – позитивен. Поради това не позволиха провеждането на сходни референдуми в България и Кипър. В България бе признат закон за референдумите, съгласно който не народа взема решение, а „ евроатлантическите “ депутати-българофоби от Народното събрание. Така целево бяха премахнати резултатите от референдума за строителството на АЕЦ „ Белене “, против който бяха Съединени американски щати и върхушката на ГЕРБ и Движение за права и свободи, твърдящи, че специалистите и политическия хайлайф би трябвало да вземат решение, а не народа.
Псевдодемократична е и налаганата посредством Неправителствени организации процедура за промяна на неуместните за Съединени американски щати и НАТО управляващи посредством осъществяването на добре платени така наречен „ цветни революции “ по създадената от Лий Шарп обществена технология за ненасилствена промяна на властта и финансово обезпечаване от задгранични финансови средства на локални псевдоорганизации. Майданът в Украйна (2014 г.), по признание на Нюланд, струваше на Съединени американски щати 4.7 милиарда $. В България протестните придвижвания в края на 1996 година – началото на 1997 година бяха, по признанието на една известна тогава българска артистка, хонорувани (платени). Тези, които скандираха против комунистите и скачаха под девиза „ който не скача е болшевик “ получавали по 100 марки дневно. Формирани са и щатни протестърски организации с пари от „ Америка за България “ и други външни източници сходно на организацията „ Правосъдие за всеки “ и така нататък
Подобна е била картината в България и през 1922-1926 година, когато още не го имало Европейски Съюз. Тогава Гео Милев написал в сп. „ Пламък “, че „ Европа, поклонница на „ демокрацията “ … снема маската на „ демокрацията “ и оголва същинския си лик – фашизма. Демокрацията значи реакция – най черна реакция – и в Европа и у нас “. (Гео Милев. Фашизмът. По www.Slovo.bg/showwork.php3). Сегашните регламенти на Европейски Съюз са тоталитарно фашистоподобно оръжие за покоряване на страните-членки на Европейски Съюз, неведнъж срещу ползите на обособените или даже на множеството европейски страни-членки. Те са всеобхватни – стопанска система, политика, военно дело, енергетика, прокуратура, съд, обучение, пренаписване на историята, неглижиране на националните обичаи, изкуство, език и просвета и така нататък
Петата евроатлантическа концепция и процедура е актуалният антикомунизъм. Антикомунизмът е политико-идеологическа позиция, зародила след Великата октомврийска социалистическа гражданска война в Русия (1917 г.). Първоначално антикомунисти са демократичните демократични страни в Европа и Съединени американски щати, 14 от които провеждат военна намеса против новата Съветска власт. Фашизмът в Италия се заражда в началото като концепция и като придвижване на антикомунистическа основа, а по-късно антикомунизма се облича в националистическата и тоталитарна черноризка униформа. По създание сред двете международни войни има две типа антикомунизъм – демократичен и фашистки. След Втората международна война фашизма към този момент като политически режим го няма. Останаха неолиберализма и социализма. И се стартира тоталната студената война на либерализма под егидата на Съединени американски щати против социализма и комунизма. В Европа след 1989-1991 година към този момент няма комунизъм и настъпи краят на историята (Франсис Фукуяма). Но войната против комунизма продължи и продължава безпределно даже след разгрома на Социалистическата система в Европа, Закавказието и Централна Азия. Тя се води против останките измежду политическите партии на съидейници на комунистическите хрумвания и най-много против предишното – войната против паметниците, преименуването на градове, села, булеварди, улици и така нататък, пренаписване на историята, основаването на нови творби на изкуството и културата с погрешна визия за социализма и комунизма, анулация на присъди на фашисти, оповестяване на комунизма за противодържавна идеология и политически режим, остракизъм и безкрайна във времето и пространството „ лустрация “ на държавна сигурност и така нататък Комунизмът и Държавната сигурност към този момент ги няма, само че антикомунизмът е с възходящи темпове и тотални изяви в политиката, новонаписаната история, в публицистиката и така нататък
Антикомунизмът е присъща линия на фашизма и на неолиберализма. Но те са феномени с друга същина и проявяване. Фашистите се борят с комунизма, тъй като той е за класова битка, която съгласно тях нарушавала националното единение и била спънка за развиване на могъществото на нацията. Съвременните неолиберали са срещу комунизма от позициите на класовата битка, на интереса на богатите, които не желаят да се понижават техните облаги за сметка на заслужено систематизиране на новосъздаваното благосъстояние, взаимност с бедните и стремежът към тъждество, а са за продължаващо и ускорено обогатяване на богатите и обедняване на бедните, до момента в който социализма като политическа система е за тъждество, за държавно контролиране и планово стопанство, а не пазарна буря.
Шестата евроатлантическа концепция и процедура, родееща се с класическия фашизъм сред двете международни войни, е налагането на всеобхватна във вътрешен и в интернационален проект на тоталитарната процедура на унификация на политическите хрумвания, неолибералната стопанска система, политически режими и процедура, на моделиране на държанието на популацията в света и в обособените страни, на образуване на обединен неолиберален световен модел на развиване и на действието на обществата, на въвеждането на нов международен ред, еднотипни системи на държавно ръководство. Регламентите на Европейски Съюз, които би трябвало да се транспонират във всяка обособена страна са израз на тоталитарното ръководство на съюза, на изглаждане като с ютия на всички грапавини и гънки на демокрацията под температурата задавана от Вашингтон. Който в Европейски Съюз се отклони – отива на съд и заплаща огромни финансови санкции и/или бива остракиран и дамгосван посредством целеустремено контролирана и вътрешно самоцензурирана система от средства за всеобща информация и дезинформация.
* * *
В актуалния свят не може да се възроди фашизма в остарелия му образ от преди Втората международна война. Фашистките хрумвания се развиват и се осъществят в изменен тип в актуалния глобализиран свят на информационно-комуникационните технологии. Тяхното разпространяване и налагане в практиката е посредством по-нови средства и способи, само че същността им е същата, без значение от изменящата се форма. След опоскването на естествените запаси и разрушаването на естествената среда, в случай че човечеството не отхвърли неолиберализма, осигуряващ несметни благосъстояния за богатите и по-голяма беднотия за бедните, може да пристигна ново време с нов фашизоиден ред. Както споделя писателят Славов: „ иде диво малтусианско общество “, „ цифровизирано “ и с „ изкуствен интелект “. Сега зад модерното ругателно потребление на термина „ фашизъм “, би трябвало да се видят и същностните негови проявления в актуалното общество и да се предотврати неговото бъдещо развиване.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ