Бетонът настъпва и към градинките на София
В годините на българския преход борбата за природата и зеленината сякаш се оказа най-трайната разграничителна линия сред така наречен редови жители и предприемачите, на които политиците към този момент няколко генерации оказват помощ да стават по-богати и по-богати. Хората преглътнаха приватизацията и доста други кривини на прехода, само че и до момента мъчно преглъщат, когато някой хитрец отнеме парче природа и тръгне да го трансформира в бетонен сектор за персонално прилагане и облага.
Преди дни в Столичния общински съвет се развихри пикантен спор сред ръководещи и съпротива по въпроса какво би трябвало да направи властта, с цел да избави едно от тези все по-малко места в София, което още не е превърнато в разгърната застроена повърхност, в офиси, мол или апартхотел. С гласовете на ръководещите обединения ГЕРБ-СДС и ВМРО- " Атака ", подкрепени и от Българска социалистическа партия, столичният парламент намали с 28% (около 160 кв.м.) площта за озеленяване в може би последния незастроен терен по бул. " Черни връх " против Мол " Парадайз " (на метри от кръстовището, където почина Милен Цветков). В Общия организационен проект на София от 2009 година мястото е отредено за паркинг и градина. Според опозицията решението на ръководещите дава опция на притежателя на парцела да заобиколи редица законови ограничавания и да го приготви за застрояване. Шефката на комисията по градоустройство Силвия Христова от ГЕРБ възрази, че пониженият % зеленина е дребен като площ и че притежателят на терена се е заел нотариално да трансферира плануванаъа като зелена част на общината, с цел да се подсигурява съхраняването й. Но чу забележката, че пониженият % може да не е огромен като повърхност, само че в действителност е забележителен, като се има поради, София не извършва нормата за зеленина на глава от популацията. И че парковете и градинките в града непрестанно понижават.
След като въпросът с парцела на " Черни връх " стигна до обществените мрежи, мненията се разделиха на две. Част от хората разясниха, че въпросният терен пустее от години и че е добре някой най-сетне да го облагороди и социализира. Останалите показаха отзиви, че за запустяването е отговорна Столична община, която от години не се възползва от опцията да обезщети притежателя, да отчужди мястото и да го трансформира в градинка.
Извън този частен случай, хората в София би трябвало да знаят, че ориста на това към момента незастроено място в града може да бъде споделена от още хиляди други. Жителите на " Лозенец " да вземем за пример би трябвало да знаят, че това не е единствения заплашен парцел към тях. След 2022 година живеещите в квартала може да се простят и с градинката зад Водната кула, върху която да изникне следващата постройка. Същото се отнася и за зелена повърхност до бул. " Никола Вапцаров " против тенис кортовете (също издигнати в парк). Застрашен е и към момента незастроен триъгълник на бул. " Черни връх " под Кръста с бул. " Джеймс Баучер " по посока хотел " Хемус ". Хората от " Дружба " 2 пък би трябвало да знаят, че поляните сред локалния Дом на културата и езерото в квартала, познати като Парка на " Дружба ", скоро също може да бъдат оградени. И по този начин нататък, и по този начин нататък.
Въпреки че според настоящия Общ организационен проект на София изброените и доста други зелени зони са отредени за паркова среда, в действителност
те са частна благосъстоятелност и скоро общината може да загуби контрола над тях.
На доктрина в Общия организационен проект на София тези площи са оцветено в зелено, само че това ще е до време, след което предназначението им ще може да се трансформира. От кмета Йорданка Фандъкова и от ГЕРБ зависи дали това ще се случи.
За никого не е загадка, че огромни дялове от парковете в София, градинките и пространствата сред блоковете са реституирани. По-малко хора обаче знаят, че сега тиктакат последните часове, дни и месеци, в които общината може да предреши тяхното бъдеще: дали частните парцели в зелените зони на София да продължат да бъдат поляни и алеи или да се трансфорат в охраняеми обекти. Както вече се случи да вземем за пример с къпалнята " Мария Луиза " и с Летния спектакъл в Борисовата градина, които в миналото също бяха общинска благосъстоятелност.
Засега зеленият статут на частните парцели в парковете се охранява от Закона за устройството и застрояване на Столична община. Според него ръководещите имат период от 15 години след влизането в действие на подробния организационен проект на съответния регион да отчуждят частните терени и да ги запазят. През това време притежателите им нямат право да трансформират предназначението им. След приключването на тези 15 години обаче местата се сменят. Частните лица и компаниите към този момент ще имат право на самодейност, а София ще е в губеща позиция, защото ще би трябвало да се моли и спогажда с физически и юридически лица.
От казаното дотук човек може да си намерения, че поради лавината изтичащи периоди Столична община е изработила и приела ясна финансова стратегия и график, по които да отчуждава частни парцели в паркове и градинки за предпазването им от бъдещо застрояване. Всъщност не е по този начин. Неотдавна при представянето на тактиката за развиването на София до 2050 година или така наречен " Визия за София " стана ясно, че документът е направен
без общината да е наясно с мащаба на казуса със застрашените зелени площи .
" Съществува комисия в общината, която преглежда това нещо. Работата обаче не е приключена, следва да я представим на общинския съвет. Това ще даде изясненост какъв брой огромен и сериозен е казусът с отчуждаването. Все още няма и график, който да демонстрира по кое време изтичат периодите, в които София има право да отчужди частните парцели в зелените клинове ", призна шефът на екипа на " Визия за София " арх. Любо Георгиев. " За да застанем пред СОС с ясна картинка какъв брой хектара аграрни парцели попадат в терени, отредени за озеленяване, и какъв финансов запас ще ни е нужен, точно този разбор би трябвало да бъде приключен ", добави основният проектант на София Здравко Здравков.
Имат ли обаче служителите задоволително време да считат и проучват и няма ли мудните им дейности да се окажат съдбовни за зелените пояси в града? Кога изтичат в другите квартали 15-годишните периоди за отчуждаване на частните парцели, планувани за озеленяване? Както излиза наяве, макар сериозността на казуса кметът Фандъкова и арх. Здравков в никакъв случай не са предоставяли цялостна и подробна информация по тематиката. Все отново информация може да се получи от инициативните комитети по региони, основани да се борят с презастрояването. И от хора като някогашния самостоятелен общински консултант в София Войслав Тодоров. Между 2015 и 2019 г той откри и уточни стотици застрашени терени в разнообразни квартали на града. " Управляващите в София нямат никаква стратегия за опазване на цялостта на парковете, градините, междублоковите пространства, зелените клинове. В предишния мандат на СОС съм задавал съответни въпроси по тематиката на кмета Фандъкова. Отговорите й са обществени и всеки може да се увери в думите ми ", разяснява Тодоров.
Освен в " Лозенец ", през 2022 година изтича " защитата " и на всички частни парцели в зелени площи в нови квартали с динамично строителство като " Витоша ", " Кръстова вада ", " Манастирски ливади - Изток ", където живее самата Фандъкова, в " Манастирски ливади - Запад ". Също след 2022 година застрашени от застрояване ще бъдат и над 10 000 кв.м частна благосъстоятелност в парка " Гео Милев ". В идващите години без отбрана остават частните терени в паркове и градинки в " Люлин ", " Обеля " и " Овча купел ", " Надежда ", " Красно село ". Ако до тогава не бъдат отчуждени, през 2024 година незащитени остават и 13 711 кв.м. частна благосъстоятелност в парка на " Младост " 2, както и стотици хиляди кв.м. междублокови пространства в " Младост ". През 2028 година същото ще се случи и с 3,8 дка частни парцели в градинката до 20-то ДКЦ.
Колко общо са частните парцели в парковете?
В масивите на Столична община още веднъж не може да се откри изчерпателна информация. От картите на цивилен и инициативни комитети се вижда, че десетки декари от Борисовата градина са частни. За Южния парк самият основен проектант Здравков е съобщавал, че над 20% от териториите му не се имат от общината. Процентът на частната благосъстоятелност е изключително висок във към момента неосъществените паркове като " Въртопо " сред " Младост " и " Дървеница ", в Източен парк сред " Младост " и " Горубляне ". Обширна е частната зона и в Северен парк (виж приложените схеми).
През 2020 година ръководещите заложиха 17 млн. в бюджета на София за придобиване на земя, която е частна благосъстоятелност. Сумата е с 7 млн. повече спрямо м.г. И тогава, и в този момент обаче се вижда добре, че парите са планувани и ще стигнат на първо място за отчуждаване на частни терени по трасетата на огромните инфраструктурни обекти- градежа на метрото, удължаването на бул. " Тодор Каблешков ", бул. " Копенхаген " и сходни.
Вторият абсурд, обвързван с опазването на зеленината в София, е може би още по-голям от първия. Управляващите сами са заложили в Общ устройствен план благоприятни условия върху терени в паркове да се строи. Справка в проекта демонстрира, че общината е обособила зона за застрояване в Южния парк към улица " Хенрик Ибсен ". Допуснала е също да може да се изградят спортни уреди в зеленината против МОЛ " Парадайз ". Както " Сега " неведнъж писа, в Борисовата градина също има голям брой зелени поляни, в които е допустимо да се копае и зида.
Една от най-големите зони, планувани за застрояване, се намира в Ловния парк -
на ъгъла на бул. " Симеоновско шосе " и бул. " Г.М. Димитров ". Общият проект даже позволява високоетажно застрояване в нея. Такова ще има и на територията на някогашния " Софияленд ", и в промишлена зона " Хладилника ". Общината няма нищо срещу да се строи и в избрани елементи на Западен парк, в обширни територии от " Въртопо ", както и във все по-малкото останали зелени площи в други елементи на " Младост ".
Че властта не демонстрира енергия и воля да запази зелената система на София, може да се види, в случай че се сравнят обещанията на Фандъкова и на главния архитект Здравков с действително свършените от тях каузи. Всички отредени за застрояване дялове от паркове могат да се видят в схемите на Общия организационен проект на града. А изобилието от частни парцели в паркове и градини са налични в кадастралната карта. И в двата документа с невидими, само че огромни букви " написа ", че жителите на София имат доста защо да са загрижени за все по-изчезващата природа в най-големия град в България.
Преди дни в Столичния общински съвет се развихри пикантен спор сред ръководещи и съпротива по въпроса какво би трябвало да направи властта, с цел да избави едно от тези все по-малко места в София, което още не е превърнато в разгърната застроена повърхност, в офиси, мол или апартхотел. С гласовете на ръководещите обединения ГЕРБ-СДС и ВМРО- " Атака ", подкрепени и от Българска социалистическа партия, столичният парламент намали с 28% (около 160 кв.м.) площта за озеленяване в може би последния незастроен терен по бул. " Черни връх " против Мол " Парадайз " (на метри от кръстовището, където почина Милен Цветков). В Общия организационен проект на София от 2009 година мястото е отредено за паркинг и градина. Според опозицията решението на ръководещите дава опция на притежателя на парцела да заобиколи редица законови ограничавания и да го приготви за застрояване. Шефката на комисията по градоустройство Силвия Христова от ГЕРБ възрази, че пониженият % зеленина е дребен като площ и че притежателят на терена се е заел нотариално да трансферира плануванаъа като зелена част на общината, с цел да се подсигурява съхраняването й. Но чу забележката, че пониженият % може да не е огромен като повърхност, само че в действителност е забележителен, като се има поради, София не извършва нормата за зеленина на глава от популацията. И че парковете и градинките в града непрестанно понижават.
След като въпросът с парцела на " Черни връх " стигна до обществените мрежи, мненията се разделиха на две. Част от хората разясниха, че въпросният терен пустее от години и че е добре някой най-сетне да го облагороди и социализира. Останалите показаха отзиви, че за запустяването е отговорна Столична община, която от години не се възползва от опцията да обезщети притежателя, да отчужди мястото и да го трансформира в градинка.
Извън този частен случай, хората в София би трябвало да знаят, че ориста на това към момента незастроено място в града може да бъде споделена от още хиляди други. Жителите на " Лозенец " да вземем за пример би трябвало да знаят, че това не е единствения заплашен парцел към тях. След 2022 година живеещите в квартала може да се простят и с градинката зад Водната кула, върху която да изникне следващата постройка. Същото се отнася и за зелена повърхност до бул. " Никола Вапцаров " против тенис кортовете (също издигнати в парк). Застрашен е и към момента незастроен триъгълник на бул. " Черни връх " под Кръста с бул. " Джеймс Баучер " по посока хотел " Хемус ". Хората от " Дружба " 2 пък би трябвало да знаят, че поляните сред локалния Дом на културата и езерото в квартала, познати като Парка на " Дружба ", скоро също може да бъдат оградени. И по този начин нататък, и по този начин нататък.
Въпреки че според настоящия Общ организационен проект на София изброените и доста други зелени зони са отредени за паркова среда, в действителност
те са частна благосъстоятелност и скоро общината може да загуби контрола над тях.
На доктрина в Общия организационен проект на София тези площи са оцветено в зелено, само че това ще е до време, след което предназначението им ще може да се трансформира. От кмета Йорданка Фандъкова и от ГЕРБ зависи дали това ще се случи.
За никого не е загадка, че огромни дялове от парковете в София, градинките и пространствата сред блоковете са реституирани. По-малко хора обаче знаят, че сега тиктакат последните часове, дни и месеци, в които общината може да предреши тяхното бъдеще: дали частните парцели в зелените зони на София да продължат да бъдат поляни и алеи или да се трансфорат в охраняеми обекти. Както вече се случи да вземем за пример с къпалнята " Мария Луиза " и с Летния спектакъл в Борисовата градина, които в миналото също бяха общинска благосъстоятелност.
Засега зеленият статут на частните парцели в парковете се охранява от Закона за устройството и застрояване на Столична община. Според него ръководещите имат период от 15 години след влизането в действие на подробния организационен проект на съответния регион да отчуждят частните терени и да ги запазят. През това време притежателите им нямат право да трансформират предназначението им. След приключването на тези 15 години обаче местата се сменят. Частните лица и компаниите към този момент ще имат право на самодейност, а София ще е в губеща позиция, защото ще би трябвало да се моли и спогажда с физически и юридически лица.
От казаното дотук човек може да си намерения, че поради лавината изтичащи периоди Столична община е изработила и приела ясна финансова стратегия и график, по които да отчуждава частни парцели в паркове и градинки за предпазването им от бъдещо застрояване. Всъщност не е по този начин. Неотдавна при представянето на тактиката за развиването на София до 2050 година или така наречен " Визия за София " стана ясно, че документът е направен
без общината да е наясно с мащаба на казуса със застрашените зелени площи .
" Съществува комисия в общината, която преглежда това нещо. Работата обаче не е приключена, следва да я представим на общинския съвет. Това ще даде изясненост какъв брой огромен и сериозен е казусът с отчуждаването. Все още няма и график, който да демонстрира по кое време изтичат периодите, в които София има право да отчужди частните парцели в зелените клинове ", призна шефът на екипа на " Визия за София " арх. Любо Георгиев. " За да застанем пред СОС с ясна картинка какъв брой хектара аграрни парцели попадат в терени, отредени за озеленяване, и какъв финансов запас ще ни е нужен, точно този разбор би трябвало да бъде приключен ", добави основният проектант на София Здравко Здравков.
Имат ли обаче служителите задоволително време да считат и проучват и няма ли мудните им дейности да се окажат съдбовни за зелените пояси в града? Кога изтичат в другите квартали 15-годишните периоди за отчуждаване на частните парцели, планувани за озеленяване? Както излиза наяве, макар сериозността на казуса кметът Фандъкова и арх. Здравков в никакъв случай не са предоставяли цялостна и подробна информация по тематиката. Все отново информация може да се получи от инициативните комитети по региони, основани да се борят с презастрояването. И от хора като някогашния самостоятелен общински консултант в София Войслав Тодоров. Между 2015 и 2019 г той откри и уточни стотици застрашени терени в разнообразни квартали на града. " Управляващите в София нямат никаква стратегия за опазване на цялостта на парковете, градините, междублоковите пространства, зелените клинове. В предишния мандат на СОС съм задавал съответни въпроси по тематиката на кмета Фандъкова. Отговорите й са обществени и всеки може да се увери в думите ми ", разяснява Тодоров.
Освен в " Лозенец ", през 2022 година изтича " защитата " и на всички частни парцели в зелени площи в нови квартали с динамично строителство като " Витоша ", " Кръстова вада ", " Манастирски ливади - Изток ", където живее самата Фандъкова, в " Манастирски ливади - Запад ". Също след 2022 година застрашени от застрояване ще бъдат и над 10 000 кв.м частна благосъстоятелност в парка " Гео Милев ". В идващите години без отбрана остават частните терени в паркове и градинки в " Люлин ", " Обеля " и " Овча купел ", " Надежда ", " Красно село ". Ако до тогава не бъдат отчуждени, през 2024 година незащитени остават и 13 711 кв.м. частна благосъстоятелност в парка на " Младост " 2, както и стотици хиляди кв.м. междублокови пространства в " Младост ". През 2028 година същото ще се случи и с 3,8 дка частни парцели в градинката до 20-то ДКЦ.
Колко общо са частните парцели в парковете?
В масивите на Столична община още веднъж не може да се откри изчерпателна информация. От картите на цивилен и инициативни комитети се вижда, че десетки декари от Борисовата градина са частни. За Южния парк самият основен проектант Здравков е съобщавал, че над 20% от териториите му не се имат от общината. Процентът на частната благосъстоятелност е изключително висок във към момента неосъществените паркове като " Въртопо " сред " Младост " и " Дървеница ", в Източен парк сред " Младост " и " Горубляне ". Обширна е частната зона и в Северен парк (виж приложените схеми).
През 2020 година ръководещите заложиха 17 млн. в бюджета на София за придобиване на земя, която е частна благосъстоятелност. Сумата е с 7 млн. повече спрямо м.г. И тогава, и в този момент обаче се вижда добре, че парите са планувани и ще стигнат на първо място за отчуждаване на частни терени по трасетата на огромните инфраструктурни обекти- градежа на метрото, удължаването на бул. " Тодор Каблешков ", бул. " Копенхаген " и сходни.
Вторият абсурд, обвързван с опазването на зеленината в София, е може би още по-голям от първия. Управляващите сами са заложили в Общ устройствен план благоприятни условия върху терени в паркове да се строи. Справка в проекта демонстрира, че общината е обособила зона за застрояване в Южния парк към улица " Хенрик Ибсен ". Допуснала е също да може да се изградят спортни уреди в зеленината против МОЛ " Парадайз ". Както " Сега " неведнъж писа, в Борисовата градина също има голям брой зелени поляни, в които е допустимо да се копае и зида.
Една от най-големите зони, планувани за застрояване, се намира в Ловния парк -
на ъгъла на бул. " Симеоновско шосе " и бул. " Г.М. Димитров ". Общият проект даже позволява високоетажно застрояване в нея. Такова ще има и на територията на някогашния " Софияленд ", и в промишлена зона " Хладилника ". Общината няма нищо срещу да се строи и в избрани елементи на Западен парк, в обширни територии от " Въртопо ", както и във все по-малкото останали зелени площи в други елементи на " Младост ".
Че властта не демонстрира енергия и воля да запази зелената система на София, може да се види, в случай че се сравнят обещанията на Фандъкова и на главния архитект Здравков с действително свършените от тях каузи. Всички отредени за застрояване дялове от паркове могат да се видят в схемите на Общия организационен проект на града. А изобилието от частни парцели в паркове и градини са налични в кадастралната карта. И в двата документа с невидими, само че огромни букви " написа ", че жителите на София имат доста защо да са загрижени за все по-изчезващата природа в най-големия град в България.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ