Жалко за морето
В Гърция на път към плажа нямаш чувството, че си в бетонова пустиня
© Капитал Мария Пеева в уеб страницата си за майките, децата и фамилията " Мама нинджа " Нищо чудно някой ден да се окаже, че за децата ми " нашето море " е гръцкото . Още по тематиката
Туризъм с добавена стойност
Височинните изкачвания изискват съществени инвестиции, подготовка и умения, само че пък носят прекарвания за цялостен живот
13 юли 2018
Ново море доста е добре
Летни дестинации за отмора и прекарвания през описания и потребни препоръки от първа ръка
22 юни 2018
Трябва да се осъзнаем като морска нация
Търговският шеф на Марина Порт Созопол Кристиана Илиева пред " Капитал "
14 юли 2017
Спокойно мога да кажа, че сме постоянни курортисти в Гърция. Сравнявайки морските ни почивки в България с тези в Гърция, съм уверена, че главният проблем се корени в отношението към туристите, без значение дали са българи или чужденци. Оставам с усещането, че в България бизнесът се отнася към тях като че ли идват един път и повече няма да се върнат. Гледа да завоюва оптималното с най-малко вложения. Докато в Гърция имам възприятието, че доста държат да се върнем отново и фактически се стараят да ни хареса.
Много съм надалеч от мисълта, че в България няма страхотни хотелиери, хазяи, ресторантьори, които се стараят да са на равнище, влагат, поставят старания. Но като че ли са дребна част от всеобщия туристически бизнес. Ще споделя усещанията си от разликите като най-обикновен летовник.
Крайбрежието. В Гърция няма презастрояване. На път към плажа минаваме край зелени площи, маслинови горички и всевъзможни приятни за окото полянки. Нямаш чувството, че си в бетонова пустиня.
Разбирам от хазяйката ни, че тук разпоредбите за застрояване край брега са извънредно строги и даже да има корупция, крайбрежната линия е останала незасегната от нея. Незаконните постройки се събарят. Права за градеж не се издават " с връзки ". Сигурна съм, че и на локалните им се желае да си построят кокетни вили на мястото на маслините и да печелят повече, само че някак се помиряват, вместо да търсят метод да избегнат закона.
Искрено им изпитвам завист на гърците, че са го постигнали. Това е напълно въпрос на политическа воля.
Плажовете. Тъй като сме с дребни деца, вместо многочислените диви и извънредно приятни плажове търсим така наречен плажни питейни заведения - огромни пространства с чадъри, шезлонги, с чисти тоалетни и душове. Разполагат с огромни паркинги с навеси. И са безвъзмездни. Шезлонгите и чадърите - също, с някаква консумация, несъмнено, само че никой не ви виси на главата да поръчвате непрекъснато. Поръчваме кафе за 4 евро, носят ни гратис и вода към него и употребяваме цели четири шезлонга под голям чадър от палмови листа (в България за съпоставяне последно плащахме 30 лева за един чадър и два шезлонга). Може да си поръчате и единствено вода, която е 50 цента. И храната от бара не е безумно скъпа. Дотук гръцкият плаж ми излиза най-малко два пъти по-евтин от българския. На всичкото от горната страна е и по-чист. И канализационните тръби явно не се изливат в морето. Това е и главната ми причина да се откажа от нашето Черноморие.
Докато хотелиерите не стартират да заявяват действителната леглова база, с цел да може и пречиствателните станции да са съответни, до момента в който не се постави завършек на презастрояването, този проблем няма да се реши. Дотогава нямам никакво желание да се отравям с нашенските екскременти. Свободни сте да ме разбирате и преносно.
Ресторантите. В Гърция храната е вкусна. Просто тъй като сортират вкусни и качествени артикули, а не търсят най-евтиното. И поддържат хигиена. Не сте длъжни да оставяте бакшиш и никой не го чака от вас.
Не ме разбирайте неправилно. Обичам българското море и имам страхотни мемоари от него. Обичам да чувам българска тирада към мен, да сътворявам морски другарства. Но просто не мога да изтърпя проблемите, които напълно сами си направихме -
дали от нелепост, дали от непредвидливост, дали от ламтеж за бърза облага.
Нашето Черноморие в този момент посещаваме за някой уикенд, едвам се забележим с тамошните ни другари. И по този начин ще е, до момента в който нещо не се промени изоснови. И нищо чудно някой ден да се окаже, че децата ми нямат никакви мемоари от българското море. Ще излезе, че за тях " нашето море " е гръцкото. Жалко, нали?
© Капитал Мария Пеева в уеб страницата си за майките, децата и фамилията " Мама нинджа " Нищо чудно някой ден да се окаже, че за децата ми " нашето море " е гръцкото . Още по тематиката
Туризъм с добавена стойност
Височинните изкачвания изискват съществени инвестиции, подготовка и умения, само че пък носят прекарвания за цялостен живот
13 юли 2018
Ново море доста е добре
Летни дестинации за отмора и прекарвания през описания и потребни препоръки от първа ръка
22 юни 2018
Трябва да се осъзнаем като морска нация
Търговският шеф на Марина Порт Созопол Кристиана Илиева пред " Капитал "
14 юли 2017
Спокойно мога да кажа, че сме постоянни курортисти в Гърция. Сравнявайки морските ни почивки в България с тези в Гърция, съм уверена, че главният проблем се корени в отношението към туристите, без значение дали са българи или чужденци. Оставам с усещането, че в България бизнесът се отнася към тях като че ли идват един път и повече няма да се върнат. Гледа да завоюва оптималното с най-малко вложения. Докато в Гърция имам възприятието, че доста държат да се върнем отново и фактически се стараят да ни хареса.
Много съм надалеч от мисълта, че в България няма страхотни хотелиери, хазяи, ресторантьори, които се стараят да са на равнище, влагат, поставят старания. Но като че ли са дребна част от всеобщия туристически бизнес. Ще споделя усещанията си от разликите като най-обикновен летовник.
Крайбрежието. В Гърция няма презастрояване. На път към плажа минаваме край зелени площи, маслинови горички и всевъзможни приятни за окото полянки. Нямаш чувството, че си в бетонова пустиня.
Разбирам от хазяйката ни, че тук разпоредбите за застрояване край брега са извънредно строги и даже да има корупция, крайбрежната линия е останала незасегната от нея. Незаконните постройки се събарят. Права за градеж не се издават " с връзки ". Сигурна съм, че и на локалните им се желае да си построят кокетни вили на мястото на маслините и да печелят повече, само че някак се помиряват, вместо да търсят метод да избегнат закона.
Искрено им изпитвам завист на гърците, че са го постигнали. Това е напълно въпрос на политическа воля.
Плажовете. Тъй като сме с дребни деца, вместо многочислените диви и извънредно приятни плажове търсим така наречен плажни питейни заведения - огромни пространства с чадъри, шезлонги, с чисти тоалетни и душове. Разполагат с огромни паркинги с навеси. И са безвъзмездни. Шезлонгите и чадърите - също, с някаква консумация, несъмнено, само че никой не ви виси на главата да поръчвате непрекъснато. Поръчваме кафе за 4 евро, носят ни гратис и вода към него и употребяваме цели четири шезлонга под голям чадър от палмови листа (в България за съпоставяне последно плащахме 30 лева за един чадър и два шезлонга). Може да си поръчате и единствено вода, която е 50 цента. И храната от бара не е безумно скъпа. Дотук гръцкият плаж ми излиза най-малко два пъти по-евтин от българския. На всичкото от горната страна е и по-чист. И канализационните тръби явно не се изливат в морето. Това е и главната ми причина да се откажа от нашето Черноморие.
Докато хотелиерите не стартират да заявяват действителната леглова база, с цел да може и пречиствателните станции да са съответни, до момента в който не се постави завършек на презастрояването, този проблем няма да се реши. Дотогава нямам никакво желание да се отравям с нашенските екскременти. Свободни сте да ме разбирате и преносно.
Ресторантите. В Гърция храната е вкусна. Просто тъй като сортират вкусни и качествени артикули, а не търсят най-евтиното. И поддържат хигиена. Не сте длъжни да оставяте бакшиш и никой не го чака от вас.
Не ме разбирайте неправилно. Обичам българското море и имам страхотни мемоари от него. Обичам да чувам българска тирада към мен, да сътворявам морски другарства. Но просто не мога да изтърпя проблемите, които напълно сами си направихме -
дали от нелепост, дали от непредвидливост, дали от ламтеж за бърза облага.
Нашето Черноморие в този момент посещаваме за някой уикенд, едвам се забележим с тамошните ни другари. И по този начин ще е, до момента в който нещо не се промени изоснови. И нищо чудно някой ден да се окаже, че децата ми нямат никакви мемоари от българското море. Ще излезе, че за тях " нашето море " е гръцкото. Жалко, нали?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ