Каква може да е визията на България за общата селскостопанска политика след 2020 г.
В Европейски Съюз не се разяснява на какво се дължи все по-голямата взаимозависимост на междинния европейски фермер от дотациите и все по-малката изгода за него от международния пазар.
С приближаване на крайния период за показване от страна на Европейската комисия (ЕК) на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за идващия програмен интервал ще зачестят и другите хрумвания и визии за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година Към сегашния миг Европейска комисия към момента изготвя законодателните оферти и следи доста деликатно всички изявления, хрумвания и сигнали, които изпращат страните членки. Важно е да се направи разграничаване сред визия за бъдещата ОСП след 2020 година и позиция по ОСП след 2020 година
Визията отразява мнението на съответната страна за това какво би трябвало да се промени, до момента в който позицията към този момент се базира на съответни законодателни оферти. Публичността, отчитането на разнообразни гледни точки и сериозният разбор на постигнатото са другите детайли на една премерена, справедлива и в последна сметка сполучлива национална позиция.
Целта на сегашния материал е да показа една примерна визия на България за бъдещата ОСП след 2020 година Да, надали ще бъдем иноватори като Холандия или реформатори като Естония, само че въпреки всичко не би трябвало да бъдем и толкоз инертни и този път е належащо да подходим към тематиката друго. Важно да се има поради, че до момента публична визия на България не е представяна, въпреки че избрани дейности на администрацията демонстрират, че такава към този момент е направена.
Кой има право да изготви и утвърди визията на България за ОСП след 2020 година?
От юридическа позиция тази визия съставлява политическа тенденция за бъдещото развиване на България, а правенето на такова нещо попада само в прерогативите на министъра на земеделието, храните и горите. Не на неговите заместници и съветници, доколкото това са длъжности с подпомагащ темперамент. Одобряването на тази бъдеща политическа тенденция е в прерогативите на Министерския съвет. Така че правенето на визията за ОСП след 2020 година и по-късно позицията по законодателните оферти на Европейска комисия е едно високо отговорно политическо обвързване на министъра на земеделието, храните и горите. От взетите решения ще зависи добруването, а може би и посоката на развиване на целия бранш земеделие. Ето за какво е извънредно значимо при образуването на визията и позицията на България да се регистрират мненията на всички организации. Много може да се приказва и за преразпределителното заплащане и за Преходната национална помощ, само че това ще бъдат тематики на последващи разбори, свързани със бранш земеделие.
Много значимо ще бъде взетите решения от земеделския министър да бъдат обосновани и обяснени на всички, които по-късно ще зависят от ОСП в страната. В тази връзка на мнозина несъмнено ще се стори необичайно, само че според настоящото законодателство при образуването на визията и позицията на страната по ОСП след 2020 година Народното събрание не може по никакъв метод да въздейства върху или при взимане на тези решения. И това фактически наподобява необичайно, тъй като след договаряне на законодателството по ОСП след 2020 година на равнище Европейски Съюз точно Народното събрание ще би трябвало да облича в законодателна форма към този момент взетите европейски решения.
Как може да наподобява една примерна визия и какво стои зад всяка концепция?
" България желае запазването на една мощна Обща селскостопанска политика след 2020 година, която, с цел да може да отговори на целите на Европейски Съюз в региона на продоволствената сигурност, битката с климатичните промени и запазването на развиването на селските региони, би трябвало да бъде доста добре финансирана. Такава ОСП би трябвало да се базира на един мощен първи дирек, който да подсигурява приходите на европейските аграрни производители, като регистрира нужната ангажираност към опазване на екологичните европейски и международни правила.
В рамките на първия дирек България упорства за продължаването на Схемата за единно заплащане на повърхност и в новия програмен интервал, която към сегашния миг няма опция в новите членки. Запазването на Обвързаното с производството подкрепяне е значителен детайл от подпомагането на земеделските производители, което би трябвало да се резервира и разшири освен във връзка с количеството, само че и на качеството на създадената продукция. В допълнение към първи дирек страната избира запазването на втори дирек на ОСП като главен капиталов механизъм, който да добавя базовата поддръжка по линия на директните заплащания. В тази връзка разпоредбите и ограниченията в него би трябвало да бъдат фокусирани върху запазването на заетостта в селските региони и обновяването на поколенията там. При всички положения би трябвало да се направи едно опростяване на разпоредбите и по двата стълба на ОСП. "
Много може да се приказва и за преразпределителното заплащане и за Преходната национална помощ, само че това ще бъдат тематики на последващи разбори. Може да се допълват и още доста други неща, като да вземем за пример премахването на историческия метод при образуване на националните финансови пакети на страните, въпреки че такава позиция се защитаваше от всички страни при промяната от 2013 година Ако такава позиция продължава да се застъпва, това значи, че промяната от 2013 година не е постигнала една от задачите си, а това ще даде доста неприятен сигнал към европейските данъкоплатци.
Какво действително се споделя в позицията?
- Запазване на равнищата на финансиране близки до предходния програмен период;
- Запазване на структурата на ОСП в два стълба;
- Продължаване на Схемата за единно заплащане на площ;
- Запазване на Обвързаната поддръжка и разширението й с изключение на във връзка с количеството и на качеството на продукцията;
- Осигуряване на претовареност в селските региони и опазване на схемите за младите фермери;
- Опростяване на ОСП.
Финансиране
Съвсем обикновено е да се упорства за опазване на равнищата на финансиране на ОСП. Това звучи политически вярно и доста се харесва на всички, които получават средства по линия на ОСП. Никъде обаче не се разясняват аргументите за понижаване на бюджета за ОСП през годините. Ако в съответния програмен интервал едно примерно понижение с 20% може да се изясни с напускането на Европейски Съюз на Англия, никой не разяснява на какво се дължаха пониженията в предните програмни интервали. Отделно от това никой не разяснява на какво се дължи все по-голямата взаимозависимост на средностатистическия европейски фермер от дотациите, които той получава, и все по-малката изгода, която той има от международния пазар. Никой не разяснява външнотърговската политика на Европейски Съюз, а тя, както и ОСП, е част от Общата политика на Общността и нейното отражение е навсякъде.
Структура – можем ли да предложим нещо друго и по-работещо от " запазването й "?
По отношение на запазването на структурата на ОСП в два стълба – една такава позиция е извънредно консервативна. При състояние че в другите членки се прокрадват от ден на ден и разнообразни хрумвания за смяна на дизайна на ОСП и увеличение на стълбовете за поддръжка. Една такава консервативна позиция би трябвало да бъде доста добре обоснована от администрацията, тъй като в противоположен случай сигналът, който може да бъде общопризнат от фермерите, е, че тя няма хрумвания.
СЕПП – нужен е формален разбор?
По отношение на запазването на Схемата за единно заплащане на повърхност една такава позиция би трябвало да бъде доста добре обоснована. За страдание разбор на администрацията в тази тенденция към момента не е представян за публично разискване.
Проблеми при обвързаната поддръжка
По отношение на Обвързаната поддръжка – значимо е да се знае, че този тип поддръжка като цяло има проблем с разпоредбите за субсидиране на Световната комерсиална организация. Това е и повода сега да се ползва една " квази обвързана поддръжка ", при използването на която няма безусловно нищо обвързано. Съгласно разпоредбите на обвързаното с производството подкрепяне дотацията е обвързана с създадената продукция. Видно от европейското законодателство – Регламент 1307/2013 година и националното ни законодателство, подпомагането е на единица индустриална мощ – глава животно, позволен хектар. Въпреки че се приказва за мляко, плодове и зеленчуци и така нататък, действително подпомагането по никакъв метод не е обвързано с създаденото количество продукция.
Действително с последните промени в наредбата беше въведено условие за създадени количества, само че това е с оглед допустимост по мярката, а не с оглед размера на дотацията. Отделно според условията на Регламент 1307/2013 година приемането на обвързана с производството поддръжка не би трябвало да води до повишение на равнищата на произвеждане, което единствено по себе си е малко нелогично. При това състояние тук администрацията ще би трябвало да изготви един сериозен разбор, на база на който да може да предложи съответни за бранша нови ограничения за подкрепяне, които да са по едно и също време допустими на европейско равнище и да регистрират спецификите на българското земеделие.
Заетост и млади фермери
По отношение на запазването на заетостта в селските региони и опазване на схемите за младите фермери – това са ограничения, които биха били изцяло в унисон с всички досегашни позиции на страната, само че те би трябвало да бъдат подкрепени с данни. В противоположен случай може да се окаже, че вследствие на разнообразни демографски процеси в идващия програмен интервал ще имаме отделени средства, посредством които да подкрепяме основаването на стопанства на млади фермери, а допустимите за подкрепяне претенденти да са прекомерно малко. Същото може да се каже и за схемите за претовареност в селските региони.
Опростяване на разпоредбите
По отношение на опростяването на ОСП – тук би трябвало да има ясна визия защо опростяване приказваме. Опростяване на разпоредбите, които би трябвало да съблюдават фермерите и които им се постановат от националните администрации, или опростяване на разпоредбите, които администрацията на страната членка би трябвало да съблюдава и които й се постановат от Брюксел.
Заключение
Представената примерна визия на България, в случай че бъде съотнесена с всички въпроси, на които министърът на земеделието би трябвало да откри решение, обгръща може би едвам 5% от цялата ОСП. Ето за какво методът за правенето на една такава национална визия за бъдещето на земеделието би трябвало да бъде извънредно сериозен. Този метод би трябвало да се предхожда от изчерпателен разбор, на база на който всички ангажирани в областта на земеделието да могат да се обединят към общия за всички народен интерес.
С приближаване на крайния период за показване от страна на Европейската комисия (ЕК) на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за идващия програмен интервал ще зачестят и другите хрумвания и визии за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година Към сегашния миг Европейска комисия към момента изготвя законодателните оферти и следи доста деликатно всички изявления, хрумвания и сигнали, които изпращат страните членки. Важно е да се направи разграничаване сред визия за бъдещата ОСП след 2020 година и позиция по ОСП след 2020 година
Визията отразява мнението на съответната страна за това какво би трябвало да се промени, до момента в който позицията към този момент се базира на съответни законодателни оферти. Публичността, отчитането на разнообразни гледни точки и сериозният разбор на постигнатото са другите детайли на една премерена, справедлива и в последна сметка сполучлива национална позиция.
Целта на сегашния материал е да показа една примерна визия на България за бъдещата ОСП след 2020 година Да, надали ще бъдем иноватори като Холандия или реформатори като Естония, само че въпреки всичко не би трябвало да бъдем и толкоз инертни и този път е належащо да подходим към тематиката друго. Важно да се има поради, че до момента публична визия на България не е представяна, въпреки че избрани дейности на администрацията демонстрират, че такава към този момент е направена.
Кой има право да изготви и утвърди визията на България за ОСП след 2020 година?
От юридическа позиция тази визия съставлява политическа тенденция за бъдещото развиване на България, а правенето на такова нещо попада само в прерогативите на министъра на земеделието, храните и горите. Не на неговите заместници и съветници, доколкото това са длъжности с подпомагащ темперамент. Одобряването на тази бъдеща политическа тенденция е в прерогативите на Министерския съвет. Така че правенето на визията за ОСП след 2020 година и по-късно позицията по законодателните оферти на Европейска комисия е едно високо отговорно политическо обвързване на министъра на земеделието, храните и горите. От взетите решения ще зависи добруването, а може би и посоката на развиване на целия бранш земеделие. Ето за какво е извънредно значимо при образуването на визията и позицията на България да се регистрират мненията на всички организации. Много може да се приказва и за преразпределителното заплащане и за Преходната национална помощ, само че това ще бъдат тематики на последващи разбори, свързани със бранш земеделие.
Много значимо ще бъде взетите решения от земеделския министър да бъдат обосновани и обяснени на всички, които по-късно ще зависят от ОСП в страната. В тази връзка на мнозина несъмнено ще се стори необичайно, само че според настоящото законодателство при образуването на визията и позицията на страната по ОСП след 2020 година Народното събрание не може по никакъв метод да въздейства върху или при взимане на тези решения. И това фактически наподобява необичайно, тъй като след договаряне на законодателството по ОСП след 2020 година на равнище Европейски Съюз точно Народното събрание ще би трябвало да облича в законодателна форма към този момент взетите европейски решения.
Как може да наподобява една примерна визия и какво стои зад всяка концепция?
" България желае запазването на една мощна Обща селскостопанска политика след 2020 година, която, с цел да може да отговори на целите на Европейски Съюз в региона на продоволствената сигурност, битката с климатичните промени и запазването на развиването на селските региони, би трябвало да бъде доста добре финансирана. Такава ОСП би трябвало да се базира на един мощен първи дирек, който да подсигурява приходите на европейските аграрни производители, като регистрира нужната ангажираност към опазване на екологичните европейски и международни правила.
В рамките на първия дирек България упорства за продължаването на Схемата за единно заплащане на повърхност и в новия програмен интервал, която към сегашния миг няма опция в новите членки. Запазването на Обвързаното с производството подкрепяне е значителен детайл от подпомагането на земеделските производители, което би трябвало да се резервира и разшири освен във връзка с количеството, само че и на качеството на създадената продукция. В допълнение към първи дирек страната избира запазването на втори дирек на ОСП като главен капиталов механизъм, който да добавя базовата поддръжка по линия на директните заплащания. В тази връзка разпоредбите и ограниченията в него би трябвало да бъдат фокусирани върху запазването на заетостта в селските региони и обновяването на поколенията там. При всички положения би трябвало да се направи едно опростяване на разпоредбите и по двата стълба на ОСП. "
Много може да се приказва и за преразпределителното заплащане и за Преходната национална помощ, само че това ще бъдат тематики на последващи разбори. Може да се допълват и още доста други неща, като да вземем за пример премахването на историческия метод при образуване на националните финансови пакети на страните, въпреки че такава позиция се защитаваше от всички страни при промяната от 2013 година Ако такава позиция продължава да се застъпва, това значи, че промяната от 2013 година не е постигнала една от задачите си, а това ще даде доста неприятен сигнал към европейските данъкоплатци.
Какво действително се споделя в позицията?
- Запазване на равнищата на финансиране близки до предходния програмен период;
- Запазване на структурата на ОСП в два стълба;
- Продължаване на Схемата за единно заплащане на площ;
- Запазване на Обвързаната поддръжка и разширението й с изключение на във връзка с количеството и на качеството на продукцията;
- Осигуряване на претовареност в селските региони и опазване на схемите за младите фермери;
- Опростяване на ОСП.
Финансиране
Съвсем обикновено е да се упорства за опазване на равнищата на финансиране на ОСП. Това звучи политически вярно и доста се харесва на всички, които получават средства по линия на ОСП. Никъде обаче не се разясняват аргументите за понижаване на бюджета за ОСП през годините. Ако в съответния програмен интервал едно примерно понижение с 20% може да се изясни с напускането на Европейски Съюз на Англия, никой не разяснява на какво се дължаха пониженията в предните програмни интервали. Отделно от това никой не разяснява на какво се дължи все по-голямата взаимозависимост на средностатистическия европейски фермер от дотациите, които той получава, и все по-малката изгода, която той има от международния пазар. Никой не разяснява външнотърговската политика на Европейски Съюз, а тя, както и ОСП, е част от Общата политика на Общността и нейното отражение е навсякъде.
Структура – можем ли да предложим нещо друго и по-работещо от " запазването й "?
По отношение на запазването на структурата на ОСП в два стълба – една такава позиция е извънредно консервативна. При състояние че в другите членки се прокрадват от ден на ден и разнообразни хрумвания за смяна на дизайна на ОСП и увеличение на стълбовете за поддръжка. Една такава консервативна позиция би трябвало да бъде доста добре обоснована от администрацията, тъй като в противоположен случай сигналът, който може да бъде общопризнат от фермерите, е, че тя няма хрумвания.
СЕПП – нужен е формален разбор?
По отношение на запазването на Схемата за единно заплащане на повърхност една такава позиция би трябвало да бъде доста добре обоснована. За страдание разбор на администрацията в тази тенденция към момента не е представян за публично разискване.
Проблеми при обвързаната поддръжка
По отношение на Обвързаната поддръжка – значимо е да се знае, че този тип поддръжка като цяло има проблем с разпоредбите за субсидиране на Световната комерсиална организация. Това е и повода сега да се ползва една " квази обвързана поддръжка ", при използването на която няма безусловно нищо обвързано. Съгласно разпоредбите на обвързаното с производството подкрепяне дотацията е обвързана с създадената продукция. Видно от европейското законодателство – Регламент 1307/2013 година и националното ни законодателство, подпомагането е на единица индустриална мощ – глава животно, позволен хектар. Въпреки че се приказва за мляко, плодове и зеленчуци и така нататък, действително подпомагането по никакъв метод не е обвързано с създаденото количество продукция.
Действително с последните промени в наредбата беше въведено условие за създадени количества, само че това е с оглед допустимост по мярката, а не с оглед размера на дотацията. Отделно според условията на Регламент 1307/2013 година приемането на обвързана с производството поддръжка не би трябвало да води до повишение на равнищата на произвеждане, което единствено по себе си е малко нелогично. При това състояние тук администрацията ще би трябвало да изготви един сериозен разбор, на база на който да може да предложи съответни за бранша нови ограничения за подкрепяне, които да са по едно и също време допустими на европейско равнище и да регистрират спецификите на българското земеделие.
Заетост и млади фермери
По отношение на запазването на заетостта в селските региони и опазване на схемите за младите фермери – това са ограничения, които биха били изцяло в унисон с всички досегашни позиции на страната, само че те би трябвало да бъдат подкрепени с данни. В противоположен случай може да се окаже, че вследствие на разнообразни демографски процеси в идващия програмен интервал ще имаме отделени средства, посредством които да подкрепяме основаването на стопанства на млади фермери, а допустимите за подкрепяне претенденти да са прекомерно малко. Същото може да се каже и за схемите за претовареност в селските региони.
Опростяване на разпоредбите
По отношение на опростяването на ОСП – тук би трябвало да има ясна визия защо опростяване приказваме. Опростяване на разпоредбите, които би трябвало да съблюдават фермерите и които им се постановат от националните администрации, или опростяване на разпоредбите, които администрацията на страната членка би трябвало да съблюдава и които й се постановат от Брюксел.
Заключение
Представената примерна визия на България, в случай че бъде съотнесена с всички въпроси, на които министърът на земеделието би трябвало да откри решение, обгръща може би едвам 5% от цялата ОСП. Ето за какво методът за правенето на една такава национална визия за бъдещето на земеделието би трябвало да бъде извънредно сериозен. Този метод би трябвало да се предхожда от изчерпателен разбор, на база на който всички ангажирани в областта на земеделието да могат да се обединят към общия за всички народен интерес.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ