Само един от петима фермери в България е под 44 години
На фона на общото повишение на междинната възраст на земеделските производители в целия Европейски Съюз, в България има лека наклонност на " подмладяване ". В интервала сред 2007 и 2013 година е записано нарастване на фермерите до 44 години като за седем години техният дял се е нараснал с към 7%. Въпреки това обаче делът на младите остава извънредно нисък- под 44 години е единствено един на всеки петима аграрни производители в България, излиза наяве от отчет на Европейската счете палата, изследващ до каква степен европейското субсидиране на младите производители усъвършенства приемствеността на поколенията в бранша.
Сравнителният разбор на финансовото подкрепяне демонстрира, че и в предходния програмен интервал до 2013 година, и в новия, който продължава до 2020 година, България попада в топ 10 на страните, които отделят най-голямо финансово подкрепяне за пускане на бизнес на млади производители посредством програмата за развиване на селските региони.
Понижение на междинната възраст
Според отчета на европейската счете палата в интервала сред 2005 година и 2013 година младите аграрни производители в Европейски Съюз са намалели от 3.3 на 2.3 млн. души. Същевременно разбивката по страни обаче демонстрира, че наклонността в България е противоположна. В предходния програмен интервал в страната пораства делът на фермерите под 44 години и понижава този над 65 години.
През 2007 година под 35 години са били 3.1% от производителите в този бранш, до момента в който през 2013 година делът им пораства на 6.4%, сочат данните. Подмладяване се вижда и в идната изследвана възрастова група- през 2007 година фермерите сред 35 и 44 години са били 9.4 на 100 от всички, до момента в който седем години по-късно те към този момент са били 13.2%.
Въпреки това обаче младите фермери като цяло са малко- едвам един на всеки петима аграрни производители в страната е под 44 години, до момента в който близо 37% от всички са над 65 години. България е и измежду трите европейски страни, в които фермерите във възраст сред 45 и 54 години са минимум. Тук те са едвам 18.5% от всички към 2013 година при приблизително 23 на 100 за всички държави-членки.
Над 87 млн. евро до 2020 година за младите производители в България
Данните от отчета демонстрират, че България се движи към междинните равнища за Европейски Съюз при поддръжката на млади производители. Това става по два начина- посредством надбавки към директните заплащания за тези фермери, които са под 40 година, както и посредством скица в програмата за развиване на селските региони, която е ориентирана към основаването на стопанства за млади фермери. През предишния програмен интервал сред 2007 и 2013 година, когато имаше подкрепяне единствено за планове на млади производители в програмата за развиване на селските региони, България е разплатила 92.3 млн. евро за тях. Това съставлява деветият най-голям бюджет за тази цел измежду 23 европейски страни, които са решили да имат сходно подкрепяне. За новия програмен интервал сред 2014 и 2020 година плануваните средства, които да подпомагнат навлизането на младежите в селскостопанския бизнес, също не са малко. Така да вземем за пример проектите сочат, че по линия на програмата за развиване на селските региони страната би трябвало да изплати на фермери под 40 години към 68.9 млн. евро до 2020 година за планове за пускане на бизнес в земеделието. Така при този вид подкрепяне ще има единствено 8 европейски страни, които ще отделят по-голям бюджет- Франция, Испания, Румъния, Полша, Гърция, Португалия, Италия и Унгария.
По линия на директните заплащания до 2020 година би трябвало да бъдат дадени надбавки на млади производители за 18. 6 млн. евро, се вижда от отчета. При този инструмент има други 16 европейски страни, които ще заделят повече средства, се вижда от данните. Сред тях попадат и страни като Германия, Дания и Холандия, които изобщо нямат скица за подкрепяне на млади производители по линия на програмата за развиване на селските региони, а единствено директни заплащания.
Препоръките на Сметната палата
Европейската счете палата е открила, че подпомагането на младите производители в Европейски Съюз постоянно е неразбираемо несъмнено и без съответни предстоящи резултати и въздействието. Това се отнася изключително до така наречен първи дирек на Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз, към който спадат директните заплащания. В отчета се оповестява, че по линия на тези заплащания дотациите се дават в стандартизирана форма без да дават отговор на потребностите на младите фермери като се изключи обезпечаването на спомагателен приход. Друга уязвимост е, че не се следят резултатите от използването им. По отношение на стратегиите за селските региони в другите държави-членки сметната палата оповестява, че подпомагането на младите производители посредством тях " отчасти отразяват общата цел за поощряване на приемствеността сред поколенията ". Причината съгласно тях е, че размерът на помощта нормално е обвързван с потребностите и е модулиран да насърчи съответни дейности като да вземем за пример пускане на биологично земеделие, начинания за икономисване на вода и сила и други Сметната палата показва, че правенето на бизнес проекти по тази стратегия е потребен инструмент, само че качеството им варира в другите държави-членки, където е правена инспекция. " Управляващите органи не всеки път са ползвали процедури за асортимент, които да им разрешат приоритизирането на най-хубавите планове ", се споделя в прессъобщение на палатата.
Сравнителният разбор на финансовото подкрепяне демонстрира, че и в предходния програмен интервал до 2013 година, и в новия, който продължава до 2020 година, България попада в топ 10 на страните, които отделят най-голямо финансово подкрепяне за пускане на бизнес на млади производители посредством програмата за развиване на селските региони.
Понижение на междинната възраст
Според отчета на европейската счете палата в интервала сред 2005 година и 2013 година младите аграрни производители в Европейски Съюз са намалели от 3.3 на 2.3 млн. души. Същевременно разбивката по страни обаче демонстрира, че наклонността в България е противоположна. В предходния програмен интервал в страната пораства делът на фермерите под 44 години и понижава този над 65 години.
През 2007 година под 35 години са били 3.1% от производителите в този бранш, до момента в който през 2013 година делът им пораства на 6.4%, сочат данните. Подмладяване се вижда и в идната изследвана възрастова група- през 2007 година фермерите сред 35 и 44 години са били 9.4 на 100 от всички, до момента в който седем години по-късно те към този момент са били 13.2%.
Въпреки това обаче младите фермери като цяло са малко- едвам един на всеки петима аграрни производители в страната е под 44 години, до момента в който близо 37% от всички са над 65 години. България е и измежду трите европейски страни, в които фермерите във възраст сред 45 и 54 години са минимум. Тук те са едвам 18.5% от всички към 2013 година при приблизително 23 на 100 за всички държави-членки.
Над 87 млн. евро до 2020 година за младите производители в България
Данните от отчета демонстрират, че България се движи към междинните равнища за Европейски Съюз при поддръжката на млади производители. Това става по два начина- посредством надбавки към директните заплащания за тези фермери, които са под 40 година, както и посредством скица в програмата за развиване на селските региони, която е ориентирана към основаването на стопанства за млади фермери. През предишния програмен интервал сред 2007 и 2013 година, когато имаше подкрепяне единствено за планове на млади производители в програмата за развиване на селските региони, България е разплатила 92.3 млн. евро за тях. Това съставлява деветият най-голям бюджет за тази цел измежду 23 европейски страни, които са решили да имат сходно подкрепяне. За новия програмен интервал сред 2014 и 2020 година плануваните средства, които да подпомагнат навлизането на младежите в селскостопанския бизнес, също не са малко. Така да вземем за пример проектите сочат, че по линия на програмата за развиване на селските региони страната би трябвало да изплати на фермери под 40 години към 68.9 млн. евро до 2020 година за планове за пускане на бизнес в земеделието. Така при този вид подкрепяне ще има единствено 8 европейски страни, които ще отделят по-голям бюджет- Франция, Испания, Румъния, Полша, Гърция, Португалия, Италия и Унгария.
По линия на директните заплащания до 2020 година би трябвало да бъдат дадени надбавки на млади производители за 18. 6 млн. евро, се вижда от отчета. При този инструмент има други 16 европейски страни, които ще заделят повече средства, се вижда от данните. Сред тях попадат и страни като Германия, Дания и Холандия, които изобщо нямат скица за подкрепяне на млади производители по линия на програмата за развиване на селските региони, а единствено директни заплащания.
Препоръките на Сметната палата
Европейската счете палата е открила, че подпомагането на младите производители в Европейски Съюз постоянно е неразбираемо несъмнено и без съответни предстоящи резултати и въздействието. Това се отнася изключително до така наречен първи дирек на Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз, към който спадат директните заплащания. В отчета се оповестява, че по линия на тези заплащания дотациите се дават в стандартизирана форма без да дават отговор на потребностите на младите фермери като се изключи обезпечаването на спомагателен приход. Друга уязвимост е, че не се следят резултатите от използването им. По отношение на стратегиите за селските региони в другите държави-членки сметната палата оповестява, че подпомагането на младите производители посредством тях " отчасти отразяват общата цел за поощряване на приемствеността сред поколенията ". Причината съгласно тях е, че размерът на помощта нормално е обвързван с потребностите и е модулиран да насърчи съответни дейности като да вземем за пример пускане на биологично земеделие, начинания за икономисване на вода и сила и други Сметната палата показва, че правенето на бизнес проекти по тази стратегия е потребен инструмент, само че качеството им варира в другите държави-членки, където е правена инспекция. " Управляващите органи не всеки път са ползвали процедури за асортимент, които да им разрешат приоритизирането на най-хубавите планове ", се споделя в прессъобщение на палатата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ