В ежедневието си срещаме стотици хора с най-различни маски, носени

В всекидневието си срещаме стотици хора с най-различни маски, носени според от това, което вършат. Ние от своя страна, волно или несъзнателно, също им се демонстрираме със своето малко или огромно многообразие от лица. Правим го като тип конформизъм, от време на време от образование, от време на време, с цел да се впишем. Дори да си мислим, че не носим маска, еднообразно ли се държим със съседа, с някой противен за нас човек, с обичания?

Понякога споделяме неща, които в друга обстановка не бихме, държим се по-различно, даже стигаме до правенето на непривични избори, според от случая. В логиката на психиката назовават това личност (на латински “persona ” значи маска), т.е. методът, по който се представяме на света измежду другите групи и в другите обстановки.

Има случаи, в които се съобразяваме с обществото, без това да ни пречи да показваме личните си възгледи и мнение. Понякога се съобразяваме напълно с близките, само че единствено в тяхно наличие. Най-неприятното е, когато стартираме да зачитаме прекалено много мнението и стандартите на другите и забравим да си “махнем ” маската, когато към този момент не сме в тази група.

Случвало ли ви се е да говорите с някого намерено и първите няколко минути, той да не съумява да реагира на това което казвате, тъй като му е мъчно да си смъкна маската или най-малко да я смени с друга?

Проблемите могат да стартират единствено в случай че се слеем с маската си и загубим своята еднаквост. Така започваме да живеем неестествен живот, в който губим връзка със себе си и отдаваме прекомерно огромно значение на това по какъв начин изглеждаме пред останалите. В този случай изникват непрестанни несъгласия, неясно или по-обострено възприятие, че не сме на вярното място, предпочитание да избягаме и меланхолия.

Към маската може да се огледа и като към някакъв тип преодоляване на другояче хаотичнаната ни и непрекъснато търсеща същина. Защото, както споделя Ницше, може да искаш да се покажеш гол пред приятеля си, само че той пък може да не желае да види голотата ти ( “Пред приятеля си ти искаш да се покажеш без дреха ли? Чест и би трябвало да бъде за приятеля ти, че му се разкриваш подобен, какъвто си? ”).

Вярно е и че обществените маски от време на време са защитна мрежа, която улавя недоброжелатели, нахалници и вредители. С нея покриваме това, което е скъпо за нас и го демонстрираме единствено на хора, на които желаеме. Не желаем да бъдем съдени или криворазбрани поради същинското си аз и да изпадаме в неприятни обстановки.

От друга страна обаче, конформизмът, от който всички неспокойни духове и най-много младежи доста се плашат, не е толкоз заплашителен. Въпрос на предпочитание да бъдеш признат и на една по-изтънчена форма на “обличане ”, с цел да можеш да си вършиш работата, да вземем за пример.

Всъщност вместо да мислим какъв брой извънредно е, че би трябвало да се държим друго в друга среда, по-добре да вложим напъните си в хубави маски от същинските си аз-ове, модифицирани съгласно средата. Все отново не е добра концепция да се появим с пижама на изявление за работа, въпреки да не е изключено.
И по този начин, няма нищо трагично в това да се разтваряме в разнообразни обществени контексти. Многообразието от хора е разнообразие от катализатори на нашето държание. Ами в случай че това в последна сметка не са маски, а естествено ни идва да сме разнообразни, тъй като сме многообразни и многоаспектни същества.

Ние не сме черно-бели и това, че някои хора не са откровени в маските си не значи, че да се държиш друго е двуличие. Между това да останеш правилен на себе си и да се съобразяваш с ситуацията в последна сметка няма несъгласие. Въпросът е да сме наясно със сложността от кодове, които обособените елементи от обществото са привикнали да употребяват.