Васил Терзиев заобиколен от отровен квартет от ДС
В едноименната ария на комунистическия трубадур – поппевецът и композитор Петър Чернев се пееше: „ Партизани, партизани именити синове – на полета, на балкани, на села и градове ”. Той обаче по подигравка на ориста издъхна в Москва.
Този рефрен евентуално смущава съня на градската десница в София, откакто водачите й избраха за кандидат-кмет на столицата бизнесмена мултимилионер Васил Терзиев, чието персонално положение надвишава зашеметяващите 100 милиона евро. Той е обграден от токсичен квартет по фамилна линия – шумкари, генерали и офицери от мракобесната Държавна сигурност.
Кандидатурата на 45-годишния предприемач публично беше стартирана в края на юни от „ Продължаваме промяната ”, „ Демократична България “ и „ Спаси София " и незабавно разбуни духовете. В момента електоратът е разграничен на две, а абсурдът, вместо да затихне, набира мощ.
Първи кутията на Пандора отвори някогашният ръководител на Комисията по досиетата Методи Андреев. Тъй като нямал персонален профил във фейсбук, той помолил синята легенда Константин Мишев да показа разкрития му на стената си в обществената мрежа, за може думите му да доближат до по-широка аудитория и на първо място до десните и демократично мислещи
гласоподаватели.
Според Андреев претендентът Васил Александров Терзиев е ослепителен бизнесмени, основател на един от най-успешните стартъпи на България. Другата значима информация за фамилията му обаче че дядо му е ген.-лейт. Тодор Павлов Терзиев – някогашен шумкар. След преврата е бил 22 години шеф на Военното контраразузнаване (ВКР).
Братът на дядо му е ген.-лейт. Тодор Павлов Терзиев. Партиен секретар на Министерство на вътрешните работи, 15 години шеф на IV ръководство на Държавна сигурност (научно-техническото разузнаване – НТР).
Бащата Александър Василев Терзиев е офицер от Първо ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност, а чичо му - наследник на дядо Тодор – Павел Тодоров Терзиев, е офицер от VI ръководство на Държавна сигурност. Отговарял е за Юридическия факултет на Софийския университет.
Методи Андреев в послепис прибавя, че тези обстоятелства е изпратил на депутатите Иво Мирчев и Мартин Димитров. Мирчев му предложил на два пъти да се видят, а Димитров бил потопен в безмълвие. Синият политик даже изпратил и текста на Иван Костов, който се оправдал, че в случай че „ Демократи за мощна България " (ДСБ) се оттеглен от тази кандидатура, ще се разпадне обединението. Андреев категорично акцентира, че децата не дават отговор за родителите си и предишното, само че „ в България хората са чувствителни “.
Дядото Васил е със удивително болшевишко минало. Роден е на 10 август 1912 година в ксантийското село Габрово. На 21 години през 1933 година става член на Българска комунистическа партия. Между 1935 и 1936 година
лежи в пандиза поради незаконна активност, наказан е по закона за Защита на страната. Участва в комунистическото партизанско придвижване по време на Втората международна война. От 1943 година е заместник-командир и шеф щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. Представител е на зоната във Втора средногорска бригада „ Васил Левски “.
След 9 септември 1944 година влиза в структурите на Българската войска. Между 1952 година и 1976 година е шеф на Трето ръководство – Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС). На 19 септември 1959 година е създаден в чин генерал-майор. От 1971 до 1990 година продължава кариера си в партията, определен е за член на Централната контролно-ревизионна комисия на Централен комитет на Българска комунистическа партия и член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. С декрет № 2105 от 9 август 1982 година е почетен със званието „ Герой на социалистическия труд ”. Произведен е в чин генерал-лейтенант. На парадната си униформа е закичвал ордените „ Георги Димитров “ (1972), „ Народна република България I, II, III степен, „ 9 септември 1944 година “, „ Народна независимост 1941 - 1944 ". Умира на 80 годишна възраст, 3 години след Десети ноември.
Брат му Тодор Герзиев е роден 8 години по-късно - през 1920 година, отново в село Габрово. Става член на незаконния Работнически юношески съюз, неразрешен от държавното управление на Кимон Георгиев след преврата от 19 май 1934 година През войната е партизанин. През 1948 година сходно на брат си започва кариерата си във военното контраразузнаване. В интервала 1952 - 1976 година е шеф на IV ръководство - научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност, и се издига до чин генерал- лейтенант.
От 26 януари 1978 година до. 1984 година е първи секретар на Районния комитет на Българска комунистическа партия в Министерство на вътрешните работи. Награден е през 1970 година с медал „ Народна република България – втора степен.
Дядовците са били приети за дейни борци срещу фашизма и капитализма. До Десети ноември Държавна сигурност е имала шест ръководства. В две от тях началници са били генералите Терзиеви. Всичко това значи, че комунистическият режим е имал такова голямо доверие към тях, че им е поверил управлението на една трета от структурите на тоталитарната загадка работа. Нещо повече, секрети документи, разкрити от Комисията по досиетата разкриват, че Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) през 50 и 60-те години на предишния век главно се е занимавало с гонене на горяните и царските офицери.
В последната категория влизат всички, приключили „ Военното на Негово Величество учебно заведение ” в София, което до 1946 година е подготвило над 8000 офицери. Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) е слухтяло и за Подофицерско сдружение „ Гургулят-потомци ”, основано малко след Освобождението с една-единствена цел – да се грижи за фамилиите на починалите българи във войните. Сред другите задания на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) е да осуетява бягства на военнослужещи на Запад и да следи за шпиони в армията.
Законът за досиетата планува, че на инспекция за съпричастност към Държавна сигурност подлежат единствено хора, които са заемали обществена служба или са правили обществена активност след 1990 година Ако са умряли, имената им не се афишират. Работните каузи на четворката обаче са непокътнати и се намират в архива на Комисията по досиетата в Банкя. Единственото тя е оповестила в свое решение чичото Павел Тодоров Терзиев като шеф на поделение в Управлението за сигурност и защита след Десети ноември. Личното му дело е с № 9241 и е от 66 страници.
Издига се от лейтенант до подполковник. Започва кариерата си в Шесто ръководство на Държавна сигурност като шпионин трета степен, стига до старши шпионин. Преназначен е за контрольор и заместник-началник на Първо поделение във Втори отдел на Шесто - „ За битка с идеологическата измама и друга подривна активност във ВУЗ “. Завършил е факултет „ Държавна сигурност “ във
Висша специфична школа „ Георги Димитров “ в столичния квартал „ Симеоново “ – ковачницата на фрагменти за тайните тоталитарни служби и националната милиция.
В характерността му категорично е очебийно, че татко му е партизанин. Награден е със заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген.-полк. Димитър Стоянов – един от най-близките сподвижници на Живков, с медала „ За заслуги за сигурността и
публичния ред “.
В Търговския указател е маркирано, че Павел Терзиев е бил член на борда на шефовете на две компании – „ Източна газова компания " и „ Россгаз Асет " - България “. Самата „ Россгаз ” изначало е под шапката на „ Еврохолд България ". Банкерът Атанас Тилев, преди време притежател на банкрутиралите Банка за аграрни заем и Добруджанска банка, който се оказа един от
дребното двойни сътрудници – на цивилното и военно разузнаване - Разузнавателно управление на Министерството на нар, е имал приближен представител в „ Еврохолд “. Това е Любомир Христов Стоев, някогашен шеф на компанията на Тилев „ ДАР Финанс ". Той е член на Надзорния съвет на „ Еврохолд “ до 20 юли 2021 година, когато са вписани промени в Търговския указател.
Тилев, прочут като конфиденциален помощник „ Румянцев ” от Първо главно управление (на ДС) и сътрудник Зингер от Разузнавателно управление на Министерството на нар, е готвен за нелегал от тогавашното военно разузнаване на комунистическа България. Името на бащата на Васил Терзиев - Александър, също се среща в документи в архива на Комисията по досиетата. През 70-те години на предишния век в разгара на Студената война той стартира кариерата си като лейтенант в Отдел VII - „ Научно-техническо разузнаване “ на Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност, където една от главните действия е била кражба на западни технологии и основаване на секрети компании на Запад.
Четири години работи като шпионин на Първо главно управление (на ДС) под прикритие в Търговското ни посланичество в Съединени американски щати, където сегашният кандидат-кмет потегля на учебно заведение. „ Александър беше непретенциозен офицер, живееше под сянката на татко си. Не пушеше и не пиеше ”, споделя негов сътрудник.
В напудрената му биография претендентът за кмет е показан като един от създателите на сполучливата българска софтуерна компания „ Телерик “, продадена преди близо десетилетие за рекордната по това време сума от 262,5 млн. $. Той основава компанията дружно със Светозар Георгиев, Бойко Яръмов и Христо Косев.
След продажбата на „ Телерик “ Терзиев стартира да влага в започващи компании. В края на 2017 година се причислява към ръководството на фонда за рискови вложения „ Илевън “ (Eleven) - позиция, която напуща през май тази година, а на мястото му идва различен създател на „ Телерик “ – Светозар Георгиев, който го сменя в управителния съвет на Американския университет в България.
Терзиев няма опит в политиката. Изключение е присъединяване му в проява в поддръжка на държавното управление на Кирил Петков предишното лято, когато то беше свалено с избор
на съмнение от ГЕРБ, Движение за права и свободи, и „ Възраждане ”. Тогава Терзиев сподели за „ Свободна Европа “, че демонстрацията е „ знак, че това, което се случва, за нас не е задоволително ” и „ че не е склонен още веднъж да не престават старите модели “.
Могъщата Държавна сигурност излиза и при компанията-майка на бизнеса на Васил Терзиев „ Кимикос Трейдинг “. Тя се занимава с военна техника и голям брой чувствителни оръжейни покупко-продажби в областта на оръжейната търговия и през 2022 година дава финансово рамо на „ Телерик “, която я записва като част от своята активност.
„ Кимкооп ” е благосъстоятелност на Георги Георгиев – бащата на Светозар - колегата на Васил Терзиев В управата Й са двама някогашни щатни чиновници на Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност. Става дума за Александър Петров Трифонов, съименник и сътрудник на бащата Александър от отдел VII на Първо главно управление (на ДС). В интервала септември 1971 година – юли 1972 година той е приключил едногодишна разследваща
школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Москва и награден от там с грамота. Работил е в Австрия под прикритие, където вербува скъп сътрудник с псевдоним „ Кунце “, посредством който придобива научно-техническа информация от „ Сименс дата “ и управлява още няколко секретни сътрудници. По-късно става зам.-ръководител на търговско-икономическата работа във Виена и е изпълнявал длъжността „ зам.-резидент по линия на Научно-техническо разузнаване.
От началото на 1981 година Трифонов е изведен на прикритие в Министерството на машиностроенето като шеф на дирекция „ Лицензи, патенти и интернационално съдействие “, където извършва длъжността резидент на отраслова „ резидентура “.
Вторият някогашен чиновник на ПГУ-ДС, който е в „ Кооперация Кимкооп ” се споделя Христо Димитров Караколев. Той не е разгласен публично от Комисията по досиетата, само че името му протича като действен служащ от ПГУ-ДС, който е управлявал половин дузина секретни сътрудници на Първо главно управление (на ДС), в това число и няколко посланици. Звездата на „ Кимкооп ” изгрява през един от стратегическите ни фабрики за военна оптика от 1971 година до през днешния ден – „ Оптикоелек-
престол ”. В продължение на 15 година „ Кимкооп ” употребява базата на „ Оптикоелектрон ”.
Дружествата се основали консорциум „ ОптикоелектронГруп-Кимкооп ” за кандидатстване за държавни поръчки в областта на сигурността и модернизацията на опазването на границите, излиза наяве от решение № 1214 на Комисията за защита на конкуренцията от 2008 година
Васил Терзиев се извини за предците си ОТ Държавна сигурност, сподели, че по тази тематика не е приказвал с дядо си. Няма метод да не е знаел за житието-битието на баща си, а проверяващият публицист Христо Христов изиска да позволи да се разсекретят досиетата на татко му и дядо му, както е по закон. Терзиев също по този начин се разгласи и за лустрация.
Преди всичко обаче би трябвало да се отворят работните каузи на дядо му и татко му. Така откривателите на комунистическото ни минало и на Държавна сигурност ще може да открият историческата истина. И най-много фактът какъв брой сътрудници на Държавна сигурност е вербувал фамилният квартет, защото в делото на чичо му написа, че в тези времена той е получавал по 10 лв. за работа с агентурния уред, когато кафето струваше 26 стотинки, а една кока-кола беше 15 стотинки.
Явно претендентът за кмет на София Васил Терзиев има основателни претекст да не желае досиетата на неговите родственици да видят бял свят в цялостния си размер...
Инфо: Уикенд
Тагове: Васил Терзиев Иван Костов Иво Мирчев Мартин Димитров ДСБ Атанас Тилев Любомир Христов Стоев Светозар Георгиев Бойко Яръмов Христо Косев
