Момчето и гвоздеите
В едно село живеело момче, което елементарно губело хладнокръвие. Често пъти се случвало то да избухва от най-малкото нещо. Това, несъмнено, му създавало доста проблеми и карало близките да го заобикалят. Като гледал сина си уединен и още по-враждебно надъхан, бащата на момчето решил да му помогне. Така един ден отишъл при него с торба, цялостна с гвоздеи и му споделил:
-Ето ти тези гвоздеи, синко. Искам всякога, когато получиш припадък на гняв, да забиваш по един от тях в оградата на къщата.
Съгласило се момчето и взело гвоздеите със себе си. През първия ден то избухнало най-малко четиридесет пъти и както нормално яростта го обземала по най-различни аргументи. Тъй като следвало волята на татко си, то напълнило дъските на оградата с цели четиридесет гвоздея.
След като забил последния гвоздей обаче, на гневния юноша му се сторило много тежко да прави всичко това, ето за какво решил на идващия ден да управлява гнева си, тъй че да не му се постанова да забива чак толкоз доста пирони.
Така и станало. На идващия ден той избухвал доста по-малко, заради което и работата му с чука била по-лека. В края на деня момчето осъзнало, че отсега нататък ще му е по-лесно да не избухва за всяка нелепост, в сравнение с да забива пирони. След като изцяло овладяло гнева си, младежът решил да показа откритието си със своя татко. Тогава възрастният мъж споделил на сина си:
-А в този момент желая от теб за всеки ден, през който не си имал припадък на гняв, да махаш по един пирон от оградата. Момчето още веднъж се съгласило и ден след ден почнало умерено да почиства ограждението от пироните. Когато махнало и последния клинец, татко му му споделил:
-Браво на теб, синко! Радвам се, че съумя да превъзмогнеш гнева в себе си. Погледни обаче какви белези са останали по дървените дъски.
Оградата в никакъв случай няма да бъде същата. Така е и с неприятните думи, които изричаме, когато сме ядосани. После можем да се простим за тях, само че споменът за болката, която сме нанесли на човек, няма да изчезне.
