Иван Рилски – първият български светец
В една от предходните публикации ви запознахме с най-големият български манастир – Рилският. Негов създател и патрон е първият български светец – Иван Рилски. Сега следва да се запознаете от близо с живота и делата му.
Кой е Иван Рилски? Защо е наименуван светец? На всички тези въпроси, ще ви бъде отговорено в идната публикация.
Свети Иван Рилски е български духовник, свещеник. Преподобният Иван Рилски е считан за най-прочутия български светец и аскет. Той е освен небесен покровител, само че и български настойник. Благодарение на него през днешния ден съществува най-големия български манастир – ставропигиалния Рилски манастир, чийто създател и патрон е самия той. Още приживе светецът бил именуван „ небесен гражданин “ и „ земен ангел “.
Нека ви разкажем за неговия живот. Житиеписците настояват, че бил роден в бобошевското село Скрино. Те считат, че годината на раждането му е 876 година Ходът на живота на светеца се развива по времето на трима български владетели – княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-активните му години били при ръководството на именития втори наследник на Симеон Велики – цар Петър I (927 – 969), на който изискуем автокефална българска черква. На Иван Рилски е отдаден празник в православния календар – на 19 октомври. Интересното е, че при всички 15 жития, написани в разнообразни епохи, без значение дали на старобългарски или на църковнославянски език, а и в службите в негова памет е употребявано само името Йоан – това било монашеското му име.
В житията му е написано, че до 25-годишна възраст Иван Рилски бил овчар. В сърцето му обаче постоянно горяла любовта към Бога и желанието да се посвети на Отеца изцяло и вечно. След гибелта на родителите си той раздал на небогати и заболели хора наследството си и станал послушник в намиращия се под връх Руен във Влахина планина манастир „ Св. Димитър “, където се научил на тънкостите на богословското обучение. Освен това изучавал богослужебни книги, а след време получил свещенически ранг. Първоначално, откакто станал духовник се отдал на пост и молитва, установявайки се във Витоша, само че след време се преместил в Рила – точно там основал едноименния Рилски манастир. Смята се, че можел да прави чудеса, да лекува от тежки болести.
Славата на светеца се разнасяла надлъж и простор – достигнала рамките и на Европа. Достигнала и до цар Петър I, който бил толкоз очарован, че минал 450 km от столицата си Велики Преслав до Рила, с цел да се срещне с него, само че монахът отказал да се запознае с владетеля като повода, която изтъкнал била примирение. Макар и отдалеко двамата се срещнали – по-късно царят изпратил блага на Йоан Рилски, които се състояли от плодове и злато. Йоан не приел златото и го върнал с думите: „ защо му е злато на този, който лимитира себе си дори в хляба и водата… “. По тази прилика приел плодовете, а царят му се поклонил отдалеко – това единствено засилило въздействието му и предиздвикало възпитаници от цяла България да стартират да идват при него.
Гробът на св. Иван Рилски край Рилския манастир. Снимка: Уикипедия
Преди да си отиде от този свят Иван Рилски се отдал на усамотение и съставил своето „ наследство “. Този собствен Завет той предал на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 година Преписите на текста от XVIII и XIX век са изпълнени с многочислени древен цитати от Стария и Новия завет.
Смята се, че умира на 18 август 946 година, когато е на към 70 години. Останките му са положени в каменна гробница в притвора на църквицата. На същата дата, на която умира църквата отбелязва неговото успение.
Въпреки че, в началото е заровен до Рилската обител, не минава доста време преди цар Петър да изиска мощите на светеца да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Смята се, че тъкмо тогава той е канонизиран като светец – първия освен това. Години по-късно, към 989 – 992 година мощите му са пренесени от цар Самуил и българския патриарх Герман-Гаврил в Средец. Затова и на 19 октомври се празнува неговата памет. В началото мощите на светеца са положени в църквата „ Св. великомъченик Георги Победоносец “, само че по-късно са пренесени в църквата „ Св. деятел и евангелист Лука “. През XII век в чест на светеца е издигната църквата „ Свети Лука “. С мощите на светеца се свързва забавна история – съгласно византийския публицист Георги Скилица, неговите мощи излекували византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180) в Средец.
Останките на светеца са претърпели много – през 1183 година, до момента в който поредната унгарско-византийска война била в своя ход, унгарският крал Бела III превзел Средец и отнесъл мощите на свети Йоан Рилски в Гран (Естергом) – неговата столица. Легендата споделя, че локалният римокатолически архиепископ отрекъл за съществуването на сходен светец и свети Йоан Рилски го санкционирал с онемяване, което било прекратено откакто архиепископа се поклонил пред мощехранителницата и изискал амнистия. Всички останали изумени, само че и доста обезпокоени от чудото по тази причина през 1187 година унгарците върнали мощите на светеца в България.
1 юли – датата, когато мощите на светеца са върнати от Търново в Рилската обител – несъмнено, чества се от църквата. През 1195 година цар Иван Асен I ги придвижва в столицата Търново с най-голяма респект. След няколко века, през 1469 година монасите от Рилската обител получават султанско позволение да върнат мощите на светеца в Рилския манастир – т.е. вкъщи. В особено пригодена ракла пред иконостаса в основната манастирска черква се намират нетленните остатъци на свети Иван Рилски – всеки, който желае може да му целуне ръка.
На съвещание на Светия Синод извършено на 29 и 30 юли 2009 година, Великотърновският митрополит Григорий съумял да измоли част от мощите на Иван Рилски да бъдат пренесени в старопрестолния град Велико Търново, предадени от самия патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – свещеник Евлогий и посрещнати с същинска респект от християни.
