ЕБВР: Спад в глобалната икономика от 3,5%, в България – спад от 5%
В отчета на Европейска банка за възобновяване и развиване (ЕБВР), озаглавен „ Регионални стопански вероятности “, се споделя, че в случай че се одобри временен резултат от епидемията от COVID-19, в международен мащаб се чака стопанските системи да спаднат приблизително с 3,5% през тази година, по отношение на 4,8% през 2021 година, отбелязвайки, че тези прогнози са несигурни заради несигурността с развиването на рецесията.
Българската стопанска система ще означи спад от 5,0% на Брутният вътрешен продукт вследствие на икономическите последствия от пандемията от ковид през 2020 година, само че се чака растеж от 4,0% през 2021 година За съпоставяне през 2018 година растежът на Брутният вътрешен продукт на страната е бил 3,1%, а през 2019 година – 3,4%. В най-голяма степен спадът ще се дължи на удара върху туризма, оказал пагубно въздействие и върху някои други страни.
Според основния икономист на Европейска банка за възстановяване и развитие Беата Яворчик, по-голямото съдействие и икономическата еластичност са основни за превъзмогване на международната рецесия.
„ Кризата е огромен удар и излизането от нея ще бъде също толкоз огромно предизвикателство. Сега не е време за стопански шовинизъм и протекционизъм, а време за създаване на по-добро бъдеще посредством интернационален ангажимент за свободна търговия, намаляване на климатичните промени и икономическо съдействие “, сподели Яворчик.
Докладът предвижда, че в дълготраен проект рецесията ще има умерено влияние върху стопанската система, като икономическият напредък се чака да продължи до края на третото тримесечие на годината, само че акцентира, че към момента са вероятни обилни дълготрайни стопански, политически и обществени резултати от пандемията.
Ако ограниченията за изолираност останат на процедура доста по-дълго от предстоящото, рецесията може да бъде доста по-голяма, тъй че равнището на стопански напредък от 2019 година няма да може да бъде достигнато през идващите няколко години, се показва в отчета.
В международен мащаб ограниченията, подхванати за справяне с пандемията, са засегнали вътрешното търсене и предложение, което е довело до внезапен спад на цените на стоките, проблеми в работата на експортьорите, срив в световните полезности, срив в туризма и спад на паричните преводи.
Почти всички разрастващи се стопански системи в Централна и Източна Европа, Централна Азия, Близкия Изток и Северна Африка, съгласно Европейска банка за възстановяване и развитие, евентуално ще отчетат стопански последствия тази година, единствено с няколко изключения, като Туркменистан, Узбекистан и Египет.
В района на Западните Балкани се чака огромен удар върху стопанските системи на Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия, за които се твърди, че се основават на индустриално произвеждане, а Албания и Черна гора ще понесат удар в туризма, до момента в който Косово, само че до известна степен и другите стопански системи от Западните Балкани, ще понижат вътрешното ползване вследствие на понижените парични преводи от чужбина.
През 2020 година в Северна Македония да вземем за пример ще има 3,5-процентен спад на Брутният вътрешен продукт вследствие на икономическите последствия от пандемията от ковид, след което се чака страната да означи стопански растеж от 5% през идната година.
Сърбия ще означи спад от 3,5%, само че се чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 6,0% през 2021 година.
Членовете на Европейски Съюз от Югоизточна Европа също евентуално ще бъдат мощно наранени от рецесията, значително заради спада в туризма, като това изключително ще се отрази на Кипър, Гърция и България.
Предвижда се Брутният вътрешен продукт на Турция да намалее с 3,5% през 2020 година, последван от мощен стопански напредък от 6,0% през идната година.
В Централна Европа и балтийските страни ограничаващите ограничения, които включват обилни ограничавания, ще окажат въздействие най-вече върху автомобилната промишленост, която съставлява съвсем половината от промишленото произвеждане на Словакия да вземем за пример. Слабото външно търсене евентуално ще забави възобновяване на стопанските системи в района, които се чака да намалеят приблизително с 4,3% през тази година, само че да набъбнат с 4,5% през 2021 година
Докладът показва съответно Полша като най-голямата стопанска система в района, която беше най-силно наранена по време на международните финансови рецесии през 2008 и 2009 година и се чака да намалее с 3,5% през този интервал и да означи напредък от 4,0% през идната година.
Икономиките от Централна Азия, които са подложени на напън от спадащите цени на суровините и паричните преводи, ще отбележат приблизително спад от 1,2% през тази година, последвано от 5,8% нарастване през 2021 година. Казахстан и Узбекистан имат капацитет да окажат забележителен тласък на стопанските системи си, само че по-малките страни като Киргизстан, Монголия и Таджикистан, които имат лимитирано фискално пространство, ще се сблъскат със забележителен растеж на дълга, мощен напън върху вътрешните валутни пазари и понижено външно търсене.
По-ниските цени на суровините оказват спомагателен напън върху експортьорите на сила и метали, както в тази ситуация с Азербайджан, Украйна и Армения, до момента в който предстоящият спад на паричните преводи ще има изключително въздействие върху Молдова, Армения, Украйна и Грузия, чиито стопански системи ще бъдат в допълнение наранени от загубата на доходи от туризъм.
Икономиката на Украйна се чака да намалее с 4,5 % през 2020 година и да означи растеж от 5,0% през идната година. Русия, чиято стопанска система бе мощно наранена от световното понижаване на търсенето и цените на петрола, се чака спад от 4,5% през тази година и растеж от 4,0 % през 2021 година.
В южния и източния средиземноморски район се чака изключително отрицателно влияние от рецесията върху туризма, който беше главният мотор за напредък във всички стопански системи в района през 2019 година, последван от намаляващо търсене от страна на главните търговски сътрудници и понижаване на притока на директни задгранични вложения.
Европейска банка за възстановяване и развитие заключава, че тези прогнози ще зависят значително от продължителността и обсега на ограниченията за справяне с ковид. /БГНЕС
Българската стопанска система ще означи спад от 5,0% на Брутният вътрешен продукт вследствие на икономическите последствия от пандемията от ковид през 2020 година, само че се чака растеж от 4,0% през 2021 година За съпоставяне през 2018 година растежът на Брутният вътрешен продукт на страната е бил 3,1%, а през 2019 година – 3,4%. В най-голяма степен спадът ще се дължи на удара върху туризма, оказал пагубно въздействие и върху някои други страни.
Според основния икономист на Европейска банка за възстановяване и развитие Беата Яворчик, по-голямото съдействие и икономическата еластичност са основни за превъзмогване на международната рецесия.
„ Кризата е огромен удар и излизането от нея ще бъде също толкоз огромно предизвикателство. Сега не е време за стопански шовинизъм и протекционизъм, а време за създаване на по-добро бъдеще посредством интернационален ангажимент за свободна търговия, намаляване на климатичните промени и икономическо съдействие “, сподели Яворчик.
Докладът предвижда, че в дълготраен проект рецесията ще има умерено влияние върху стопанската система, като икономическият напредък се чака да продължи до края на третото тримесечие на годината, само че акцентира, че към момента са вероятни обилни дълготрайни стопански, политически и обществени резултати от пандемията.
Ако ограниченията за изолираност останат на процедура доста по-дълго от предстоящото, рецесията може да бъде доста по-голяма, тъй че равнището на стопански напредък от 2019 година няма да може да бъде достигнато през идващите няколко години, се показва в отчета.
В международен мащаб ограниченията, подхванати за справяне с пандемията, са засегнали вътрешното търсене и предложение, което е довело до внезапен спад на цените на стоките, проблеми в работата на експортьорите, срив в световните полезности, срив в туризма и спад на паричните преводи.
Почти всички разрастващи се стопански системи в Централна и Източна Европа, Централна Азия, Близкия Изток и Северна Африка, съгласно Европейска банка за възстановяване и развитие, евентуално ще отчетат стопански последствия тази година, единствено с няколко изключения, като Туркменистан, Узбекистан и Египет.
В района на Западните Балкани се чака огромен удар върху стопанските системи на Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия, за които се твърди, че се основават на индустриално произвеждане, а Албания и Черна гора ще понесат удар в туризма, до момента в който Косово, само че до известна степен и другите стопански системи от Западните Балкани, ще понижат вътрешното ползване вследствие на понижените парични преводи от чужбина.
През 2020 година в Северна Македония да вземем за пример ще има 3,5-процентен спад на Брутният вътрешен продукт вследствие на икономическите последствия от пандемията от ковид, след което се чака страната да означи стопански растеж от 5% през идната година.
Сърбия ще означи спад от 3,5%, само че се чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 6,0% през 2021 година.
Членовете на Европейски Съюз от Югоизточна Европа също евентуално ще бъдат мощно наранени от рецесията, значително заради спада в туризма, като това изключително ще се отрази на Кипър, Гърция и България.
Предвижда се Брутният вътрешен продукт на Турция да намалее с 3,5% през 2020 година, последван от мощен стопански напредък от 6,0% през идната година.
В Централна Европа и балтийските страни ограничаващите ограничения, които включват обилни ограничавания, ще окажат въздействие най-вече върху автомобилната промишленост, която съставлява съвсем половината от промишленото произвеждане на Словакия да вземем за пример. Слабото външно търсене евентуално ще забави възобновяване на стопанските системи в района, които се чака да намалеят приблизително с 4,3% през тази година, само че да набъбнат с 4,5% през 2021 година
Докладът показва съответно Полша като най-голямата стопанска система в района, която беше най-силно наранена по време на международните финансови рецесии през 2008 и 2009 година и се чака да намалее с 3,5% през този интервал и да означи напредък от 4,0% през идната година.
Икономиките от Централна Азия, които са подложени на напън от спадащите цени на суровините и паричните преводи, ще отбележат приблизително спад от 1,2% през тази година, последвано от 5,8% нарастване през 2021 година. Казахстан и Узбекистан имат капацитет да окажат забележителен тласък на стопанските системи си, само че по-малките страни като Киргизстан, Монголия и Таджикистан, които имат лимитирано фискално пространство, ще се сблъскат със забележителен растеж на дълга, мощен напън върху вътрешните валутни пазари и понижено външно търсене.
По-ниските цени на суровините оказват спомагателен напън върху експортьорите на сила и метали, както в тази ситуация с Азербайджан, Украйна и Армения, до момента в който предстоящият спад на паричните преводи ще има изключително въздействие върху Молдова, Армения, Украйна и Грузия, чиито стопански системи ще бъдат в допълнение наранени от загубата на доходи от туризъм.
Икономиката на Украйна се чака да намалее с 4,5 % през 2020 година и да означи растеж от 5,0% през идната година. Русия, чиято стопанска система бе мощно наранена от световното понижаване на търсенето и цените на петрола, се чака спад от 4,5% през тази година и растеж от 4,0 % през 2021 година.
В южния и източния средиземноморски район се чака изключително отрицателно влияние от рецесията върху туризма, който беше главният мотор за напредък във всички стопански системи в района през 2019 година, последван от намаляващо търсене от страна на главните търговски сътрудници и понижаване на притока на директни задгранични вложения.
Европейска банка за възстановяване и развитие заключава, че тези прогнози ще зависят значително от продължителността и обсега на ограниченията за справяне с ковид. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ