В днешно време постоянно ни казват, че е в ход „енергиен преход“ от вчерашния свят, захранван с изкопаеми горива, към този на утрешния, захранван с възобновяеми източници. Но дали това наистина се случва? Това е въпрос, който вълнува много умове в наши дни и идва с различни отговори в зависимост от това кой отговаря.
За Даниел Йергин, заместник-председател на S&P Global и автор на бестселъри като The Prize и The New Карта, отговорът е сложен и изпълнен с несигурност, много повече, отколкото биха искали политиците в развития западен свят. Наскоро успях да интервюирам Йергин след публикуването на ново проучване, което е съвместен проект между S&P Global и Международния енергиен форум (IEF). Проучването, озаглавено „Оформяне на жива пътна карта за енергиен преход“, оценява състоянието на това, което се нарича енергиен преход, и установява, че той всъщност се е превърнал в набор от много различни преходи между нации в различни географски райони и с различни държави на икономическото и обществено развитие.
„Мисля, че това, което тласна това проучване за енергийния преход, е усещането, че последните две години показаха, че е по-сложно и наистина по-предизвикателно от простото начертаване на сценарий и поставяне цифри върху него и казвайки, че това ще се случи“, казва Йергин, добавяйки, че приоритетите на националната енергийна сигурност са станали все по-известни след продължаващата война на Русия срещу Украйна.
Той посочва Германия, отдавна водещ привърженик на възобновяемата енергия, като отличен пример за тази реалност.
„Германия не би помислила дори за минута да внася втечнен природен газ от Съединените щати преди две години, но сега внася САЩ LNG и изграждане на терминали за внос, което просто нямаше да се случи преди“, посочва той. „Така че, когато правителствата, дори западните правителства, са изправени пред проблеми с енергийната сигурност, проблеми с цените, те трябва да преосмислят своите политики.“ Той обаче бърза да добави, че новооткритият апетит на Германия към US LNG не означава, че Германия е изоставила ангажиментите си по отношение на климата, а само че променящата се геополитическа ситуация принуди служителите да преосмислят и коригират посоката на прехода си, за да укрепят енергийната сигурност .
За Китай не е била необходима такава корекция, тъй като правителството на Си Дзинпин винаги е давало приоритет на енергийната сигурност пред целите за климата. Китай, който запазва номиналния си статут на „развиваща се нация“ в очите на ООН и други глобални организации, въпреки че има втората по големина икономика в света, беше щастлив да позволи на западните развити нации да пожертват икономическата и мрежовата стабилност в преследване на „нетна -нула до 2050 г.“, като същевременно продължи да пуска в експлоатация стотици нови електроцентрали, работещи с въглища, и да се превърне в най-големия вносител на суров петрол в света. Дори графикът на ангажимента на Китай за климата – нетно нула до 2060 г., а не до 2050 г. – отразява приоритета, който Си и неговите министри си позволяват енергийна сигурност в мисленето си. Подобна динамика се играе в най-гъсто населената страна в света, Индия, чийто собствен ангажимент за климата е 2070 г., дори по-далеч в бъдещето.
По същия начин, проучването посочва, че други развиващи се нации в Азия, Африка и други региони продължават да отблъскват усилията на Запада да ги принуди да се откажат от използването на изкопаеми горива, за да развият собствените си икономики и да позволят на хората си да се издигнат от енергийната бедност по същия начин, на който тези западни нации са се радвали в течение на последните 160 години.
„Хората от цяла Азия имат много различна гледна точка, защото казаха, знаете ли, имаме нужда от енергия, за да растем, имаме нужда от природен газ, за да растем“, казва той. „Бихме искали да използваме природен газ, за да заменим въглищата в производството на електроенергия. Това е много различен дневен ред.“
В „Новата карта“ Йергин излага реалността, че минали енергийни преходи, като този в Обединеното кралство от дърво към въглища, започнал през 1500 г., са се случили през век или повече и никога не са завършвали с изоставянето на предишния енергиен източник. Всъщност през 2022 г. светът е изгорил повече дърва за енергия от всякога, точно както е използвал повече петрол, въглища и природен газ, отколкото през която и да е друга година в историята. В същото време обаче понастоящем виждаме силно субсидирани възобновяеми енергийни източници като вятър и слънчева енергия, които бързо се разширяват, заедно с безброй иновации, които се случват в технологиите за батерии, водорода и модулните ядрени съоръжения.
Какво кипи всичко това до е следното: преобладаващият разказ, прокарван от политици, активисти и голяма част от западните новинарски медии за енергиен преход, който драстично ще намали използването на изкопаеми горива и ще постигне нулеви нетни емисии до 2050 г., е фантазия. Посоката и темпото на какъвто и преход в крайна сметка да се случи, ще бъдат продиктувани от усложненията и събитията в реалния свят, а не от схеми, насърчавани в Брюксел, Вашингтон и Лондон.
Преглед на коментарите
