Втора неделя от Великия пост
В днешната неделя на Великия пост, отдадена на св. Григорий Палама, Православната черква ни приканва да се вгледаме надълбоко в личната си душа и живот и да решим какво би трябвало да променим и защо да се разкаем. За страдание, по думите на Лев Толстой, „ всеки мисли по какъв начин да промени света, а никой не мисли по какъв начин да промени първо себе си ”.
Тази мечтана от всички смяна не може да настъпи автоматизирано, вълшебен, с махване на пръчката на фокусника, а единствено с решението на нашата воля и благодарение на божествената берекет. Прекрасни образци за това какво може да извърши благодатта с хората дават житията на светците.
Честваният през днешния ден светител Григорий Палама живее и работи през преломния за Балканите ХІV век. Той е архиепископ на Солун и с помощта на неговия престиж мистичното и аскетично обучение на исихазма е възприето от Източната черква. Мощите на св. Григорий след гибелта му са останали изцяло нетленни и аз имах щастието да се поклоня пред тях. Докато редица други мощи са втвърдени, потъмнели или съставляват единствено кости, неговото тяло е непокътнато толкоз свежо, като че ли той е умрял преди минути. Впечатлението е поразяващо.
Исихазмът се основава на Свещеното Писание и Свещеното Предание и учи, че същността на Бога е неизразима и непознаваема. Бог основава и промислява за света посредством Своите плодородни сили. Благодатта не е някакъв тварен (материален) подарък, който Бог споделя с нас, като в същото време Той остава непознат и различен във връзка с този подарък. Св. Григорий учи, че благодатта е самият Бог, Който посредством силите ни свързва със Своята божествена природа, прави ни богове по приобщение.
Западните богослови считат, че благодатта е единствено Божи подарък, само че не и Самия Бог. По този метод те изкопават бездна сред Бога и индивида, сред творението и Твореца. Колкото и да са скъпоценни божествените блага, те остават тварни и хората могат да бъдат съединени с Бога единствено посредством обич и признателност. Това мнение обаче е надълбоко неправилно. Опитът на Църквата ни учи, че благодатта е Самият Бог, Който Сам Себе Си отдава на хората.
„ Който се съединява с Господа, един дух е с Него ” (1 Кор. 6:17). Метафизичното единство сред Бога и индивида, жадуваният от душата теозис не може да се съпостави с нищо. Затова Новият Завет си служи с голям брой образци, с цел да го илюстрира – дом и жител, лоза и пръчки, тяло и членове. Рано или късно домът се изпразва, лозата изсъхва, тялото умира. Тези съпоставения са непълни и лимитирани. На хората, които живеят в Христос и за Христос, Той покрива всяка тяхна нужда и става всичко за тях. По думите на видния представител на исихастката традиция св. Николай Кавасила: „ Господ Иисус Христос обновява избавително душите. Чрез Него те възрастват. Той ги храни. Той е светлината и диханието за тях… Той ги просветлява и най-после се явява пред тях, с цел да могат да Го съзерцават ”.
Според разбирането на исихастите задачата на християнина не е единствено успеха над съблазните, с цел да може той да застане чист на Страшния Съд пред всевишния Съдия и да получи за това заслужена компенсация. Той не би трябвало да се стреми единствено към морално самоусъвършенстване, към нравствено оприличаване на Христос. Те са единствено степени към висшата цел – преображението, обожението на цялото човешко естество, на душата и плътта. Това би трябвало да стане не метафорично, а действително; не в задгробния живот, а още на този свят; не по пътя на пантеистично разтваряне в Божеството като йогите и суфиите, а посредством запазването на човешката персона с нейната същина и независима воля. „ Който почисти своя разум посредством сълзи – написа преп. Григорий Синаит – и своята душа още тук, на земята, възкреси посредством Духа, и направи плътта си чрез разсъдъка сияйно и огнено отражение на Божествената хубост, той съвсем се трансформира в съжител на ангелите…, тъй като земното тяло става нетленно тяло, без влага и компактност, преобразило се по метод, който не може да се съобщи със слова, от душевно тяло в духовно тяло, тъй че, оставайки материално, то ще бъде дружно с това и небесно, само че с богоподобна изящност. По този метод каквото е основано първоначално, такова ще и възкръсне, с цел да може с цялостното приобщаване на Божеството към него да бъде съгласно на облика на Сина Човешки ”.
Аскетиката е най-висшето художествено творчество, чийто материал е самият човек. В учението и практиката на исихастите може би за първи път в цялата история на човешката мисъл е преодолян мъчителният ерес сред духа и материята. Те преглеждат душата и тялото като един общ психосоматичен организъм. Както се вижда от цитираното нагоре изявление на св. Григорий Синаит, исихастите по най-смел метод слагат въпроса за Божественото преображение освен на душата, само че и на тялото. Характерно е, че аскетичният способ на исихастите не слага индивида в крайни условия. На един възпитаник, който се обръща към Григорий с въпрос по какъв начин би трябвало да се храни, той дава следния отговор: „ Ти изиска предписание, само че то нормално е тежко, изключително за тебе, остарелия. Дори по-младите не могат постоянно да запазят тежестта и мярката, а ти по какъв начин ще ги запазиш? За теб е нужно свободно да подхождаш при приемането на храната ”. Синаит благославя своя възпитаник и предстоящ патриарх Исидор да живее по отшелнически, само че да остане в света. Св. Григорий Палама на собствен ред осъжда тези, които в устрема си да се популяризират се уединяват и се мъчат да извършат невероятни подвизи. „ Би трябвало да се стремим – написа той – към смяна на метода на живот съгласно благодатта Христова, а не към промяна на одеждите ”. Промяната на метода на живот, за която приказва св. Григорий Палама, стартира с отвод от злите каузи, а по-късно с духовен катарзис, с прогонването от мозъка на греховните мисли и травматичните мемоари.
Когато през Великия пост пред нас минават облиците на великите светци от предишното, би трябвало да помним, че те са освен хора, които са огряни и очистени от Бога, а хора, които са приели Бога в себе си. Те могат да се сравнят с нажеженото желязо в огнището на ковача, което възприема огъня, без да трансформира същността си. Светците са предобраз на призванието на цялото човечество, на цялата земя, на всички твари, когато по думите на ап. Павел Бог ще стане всичко във всички (1 Кор. 15:28). Както Бог, Който е обич, обича всички без разлика, по този начин и сърцата на същинските боголюбци са отворени за вселената. Св. Григорий Палама е покорен от турци в Мала Азия, води полемики с техните улеми и се отзовава позитивно за мощната религия и молитва на иноверците. Преди да излязат на арените на римските амфитеатри, с цел да бъдат раздрани от лъвовете, античните християни се поздравяват с думите: “Дай кръв и приеми дух! ” Щом имаме религия, предпочитание и сили, Бог ще увенчае с триумф нашите великопостни каузи за Негова популярност.
pravoslavie.bg
Тази мечтана от всички смяна не може да настъпи автоматизирано, вълшебен, с махване на пръчката на фокусника, а единствено с решението на нашата воля и благодарение на божествената берекет. Прекрасни образци за това какво може да извърши благодатта с хората дават житията на светците.
Честваният през днешния ден светител Григорий Палама живее и работи през преломния за Балканите ХІV век. Той е архиепископ на Солун и с помощта на неговия престиж мистичното и аскетично обучение на исихазма е възприето от Източната черква. Мощите на св. Григорий след гибелта му са останали изцяло нетленни и аз имах щастието да се поклоня пред тях. Докато редица други мощи са втвърдени, потъмнели или съставляват единствено кости, неговото тяло е непокътнато толкоз свежо, като че ли той е умрял преди минути. Впечатлението е поразяващо.
Исихазмът се основава на Свещеното Писание и Свещеното Предание и учи, че същността на Бога е неизразима и непознаваема. Бог основава и промислява за света посредством Своите плодородни сили. Благодатта не е някакъв тварен (материален) подарък, който Бог споделя с нас, като в същото време Той остава непознат и различен във връзка с този подарък. Св. Григорий учи, че благодатта е самият Бог, Който посредством силите ни свързва със Своята божествена природа, прави ни богове по приобщение.
Западните богослови считат, че благодатта е единствено Божи подарък, само че не и Самия Бог. По този метод те изкопават бездна сред Бога и индивида, сред творението и Твореца. Колкото и да са скъпоценни божествените блага, те остават тварни и хората могат да бъдат съединени с Бога единствено посредством обич и признателност. Това мнение обаче е надълбоко неправилно. Опитът на Църквата ни учи, че благодатта е Самият Бог, Който Сам Себе Си отдава на хората.
„ Който се съединява с Господа, един дух е с Него ” (1 Кор. 6:17). Метафизичното единство сред Бога и индивида, жадуваният от душата теозис не може да се съпостави с нищо. Затова Новият Завет си служи с голям брой образци, с цел да го илюстрира – дом и жител, лоза и пръчки, тяло и членове. Рано или късно домът се изпразва, лозата изсъхва, тялото умира. Тези съпоставения са непълни и лимитирани. На хората, които живеят в Христос и за Христос, Той покрива всяка тяхна нужда и става всичко за тях. По думите на видния представител на исихастката традиция св. Николай Кавасила: „ Господ Иисус Христос обновява избавително душите. Чрез Него те възрастват. Той ги храни. Той е светлината и диханието за тях… Той ги просветлява и най-после се явява пред тях, с цел да могат да Го съзерцават ”.
Според разбирането на исихастите задачата на християнина не е единствено успеха над съблазните, с цел да може той да застане чист на Страшния Съд пред всевишния Съдия и да получи за това заслужена компенсация. Той не би трябвало да се стреми единствено към морално самоусъвършенстване, към нравствено оприличаване на Христос. Те са единствено степени към висшата цел – преображението, обожението на цялото човешко естество, на душата и плътта. Това би трябвало да стане не метафорично, а действително; не в задгробния живот, а още на този свят; не по пътя на пантеистично разтваряне в Божеството като йогите и суфиите, а посредством запазването на човешката персона с нейната същина и независима воля. „ Който почисти своя разум посредством сълзи – написа преп. Григорий Синаит – и своята душа още тук, на земята, възкреси посредством Духа, и направи плътта си чрез разсъдъка сияйно и огнено отражение на Божествената хубост, той съвсем се трансформира в съжител на ангелите…, тъй като земното тяло става нетленно тяло, без влага и компактност, преобразило се по метод, който не може да се съобщи със слова, от душевно тяло в духовно тяло, тъй че, оставайки материално, то ще бъде дружно с това и небесно, само че с богоподобна изящност. По този метод каквото е основано първоначално, такова ще и възкръсне, с цел да може с цялостното приобщаване на Божеството към него да бъде съгласно на облика на Сина Човешки ”.
Аскетиката е най-висшето художествено творчество, чийто материал е самият човек. В учението и практиката на исихастите може би за първи път в цялата история на човешката мисъл е преодолян мъчителният ерес сред духа и материята. Те преглеждат душата и тялото като един общ психосоматичен организъм. Както се вижда от цитираното нагоре изявление на св. Григорий Синаит, исихастите по най-смел метод слагат въпроса за Божественото преображение освен на душата, само че и на тялото. Характерно е, че аскетичният способ на исихастите не слага индивида в крайни условия. На един възпитаник, който се обръща към Григорий с въпрос по какъв начин би трябвало да се храни, той дава следния отговор: „ Ти изиска предписание, само че то нормално е тежко, изключително за тебе, остарелия. Дори по-младите не могат постоянно да запазят тежестта и мярката, а ти по какъв начин ще ги запазиш? За теб е нужно свободно да подхождаш при приемането на храната ”. Синаит благославя своя възпитаник и предстоящ патриарх Исидор да живее по отшелнически, само че да остане в света. Св. Григорий Палама на собствен ред осъжда тези, които в устрема си да се популяризират се уединяват и се мъчат да извършат невероятни подвизи. „ Би трябвало да се стремим – написа той – към смяна на метода на живот съгласно благодатта Христова, а не към промяна на одеждите ”. Промяната на метода на живот, за която приказва св. Григорий Палама, стартира с отвод от злите каузи, а по-късно с духовен катарзис, с прогонването от мозъка на греховните мисли и травматичните мемоари.
Когато през Великия пост пред нас минават облиците на великите светци от предишното, би трябвало да помним, че те са освен хора, които са огряни и очистени от Бога, а хора, които са приели Бога в себе си. Те могат да се сравнят с нажеженото желязо в огнището на ковача, което възприема огъня, без да трансформира същността си. Светците са предобраз на призванието на цялото човечество, на цялата земя, на всички твари, когато по думите на ап. Павел Бог ще стане всичко във всички (1 Кор. 15:28). Както Бог, Който е обич, обича всички без разлика, по този начин и сърцата на същинските боголюбци са отворени за вселената. Св. Григорий Палама е покорен от турци в Мала Азия, води полемики с техните улеми и се отзовава позитивно за мощната религия и молитва на иноверците. Преди да излязат на арените на римските амфитеатри, с цел да бъдат раздрани от лъвовете, античните християни се поздравяват с думите: “Дай кръв и приеми дух! ” Щом имаме религия, предпочитание и сили, Бог ще увенчае с триумф нашите великопостни каузи за Негова популярност.
pravoslavie.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ