Коледни пости - Ден 10: Притча за трите сита.
В ден 10 от постите няма да ви занимавам с готвене, а ще ви дам тематика за размисъл.
Постите са безсмислени, в случай че не си дадем сметка, с изключение на за това, което влиза в устата и по тази причина, което излиза от нея. В този смисъл притчата за Сократ и трите сита е доста илюстративна:
" Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия мъдрец и му споделил:
- Знаеш ли какво научих преди малко за един твой другар!
- Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, желае ми се да направя инспекцията с трите сита.
- Трите сита ли? – зачудил се индивидът.
- Ами да – споделил Сократ. – Преди да разказваш всякакви неща зад тила на другите, хубаво е да отделиш малко време, с цел да помислиш какво тъкмо се готвиш да кажеш. Това назовавам „ инспекция с трите сита ”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е правилно?
- Не, просто чух другите да приказват...
- Добре. Значи не знаеш дали е правилно. Дай в този момент да пробваме с второто решето, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами не, в противен случай!
- Значи – траял Сократ – искаш да ми разкажеш неприятни неща за мой другар, без даже да знаеш дали са правилни. Но може би въпреки всичко ще успееш да минеш сполучливо инспекцията, тъй като остава последното решето – на Ползата. Ще ми бъде ли от изгода да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм... Всъщност – не изключително.
- Тогава – заключил Сократ - в случай че това, което имаш да ми казваш, не е нито правилно, нито хубаво, нито потребно, за какво изобщо ще ми го казваш? "
Много постоянно приказваме, без да си даваме сметка, дали има смисъл да споделяме несъмнено нещо. И не става дума единствено за клюки, злословия и думи с други зловредни планове. В устрема си да не останем длъжни, да си го върнем, да се покажем умни, единствено и единствено да развеем егото си, думите единствено усилват потока на отрицателна сила. А и нараняват. Особено околните ни хора.
“Неслучайно имаме една уста и две уши – повече да слушаме, по- малко да приказваме. ”
И дано по- постоянно да си спомняме трите сита на Сократ – в случай че не е правилно, или потребно, или хубаво – по- добре да замълчим. Понякога би трябвало да прехапем език, единствено с цел да забележим какъв брой токсичен може да е той и да се замислим идващия път преди да кажем нещо.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Постите са безсмислени, в случай че не си дадем сметка, с изключение на за това, което влиза в устата и по тази причина, което излиза от нея. В този смисъл притчата за Сократ и трите сита е доста илюстративна:
" Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия мъдрец и му споделил:
- Знаеш ли какво научих преди малко за един твой другар!
- Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, желае ми се да направя инспекцията с трите сита.
- Трите сита ли? – зачудил се индивидът.
- Ами да – споделил Сократ. – Преди да разказваш всякакви неща зад тила на другите, хубаво е да отделиш малко време, с цел да помислиш какво тъкмо се готвиш да кажеш. Това назовавам „ инспекция с трите сита ”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е правилно?
- Не, просто чух другите да приказват...
- Добре. Значи не знаеш дали е правилно. Дай в този момент да пробваме с второто решето, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами не, в противен случай!
- Значи – траял Сократ – искаш да ми разкажеш неприятни неща за мой другар, без даже да знаеш дали са правилни. Но може би въпреки всичко ще успееш да минеш сполучливо инспекцията, тъй като остава последното решето – на Ползата. Ще ми бъде ли от изгода да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм... Всъщност – не изключително.
- Тогава – заключил Сократ - в случай че това, което имаш да ми казваш, не е нито правилно, нито хубаво, нито потребно, за какво изобщо ще ми го казваш? "
Много постоянно приказваме, без да си даваме сметка, дали има смисъл да споделяме несъмнено нещо. И не става дума единствено за клюки, злословия и думи с други зловредни планове. В устрема си да не останем длъжни, да си го върнем, да се покажем умни, единствено и единствено да развеем егото си, думите единствено усилват потока на отрицателна сила. А и нараняват. Особено околните ни хора.
“Неслучайно имаме една уста и две уши – повече да слушаме, по- малко да приказваме. ”
И дано по- постоянно да си спомняме трите сита на Сократ – в случай че не е правилно, или потребно, или хубаво – по- добре да замълчим. Понякога би трябвало да прехапем език, единствено с цел да забележим какъв брой токсичен може да е той и да се замислим идващия път преди да кажем нещо.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ