Може ли човешкото тяло да се самозапали – Мери Рийзър още пази своята тайна
В далечната 1951 година, когато полицията отива на адреса на Мери Рийзър, от нея е останала пепел. Изненадващо обаче, всичко останало по жилището е изцяло недокоснат, т.е. пожарът е последната допустима версия. Какво в действителност се е случило с Мери? Този случай се назовава „ дамата от пепел “ в историята Флорида. Всичко стартира на 2 юли 1951 година, когато хазяйката Панси Карпентър взема решение да мине около жилището и да остави депеша, която наемателката е получила.
След като почукала на вратата, никой не ѝ отворил. Решава да ревизира дали е отключено и просто да остави писмото, когато усеща, че дръжката е доста по-гореща, в сравнение с би трябвало да бъде. Жената се обажда в полицията и откакто идват в дома на 67-годишната жена, схващат, че е имало пожар. Останките от тялото са бяла пепел, която към момента е топла. От нея не е останало доста, един крайник, по който няма никакви следи на принуждение и елементи от гръбнака ѝ. Черепът е непокътнат изцяло, само че в резултат на високата температура се е свил, само че по него още веднъж липсват следи от принуждение.
Самият апартамент поддържал много висока температура, само че значително мебелите, печката и всички уреди, от които може да стартира пожарът, са здрави. Някои от пластмасовите принадлежности покрай тялото на дамата са стопени или омекнали от огъня, само че нищо повече. Килимът под тялото е изгорял и има много съществено леке, само че нищо повече. По калкулации на учените, едно тяло се кремира на температура от 800 до 1000 градуса, с цел да стане на бяла пепел, която виждаме и през днешния ден.
И тъй като тъкмо това са нейните остатъци, единственото, което остава за човек е да допусне, че дамата се е самозапалила, като това не значи, че е употребила гориво, заляла се е и се е запалила, а в резултат на химическа реакция на тялото, жертвата се е възпламенила и почнала да гори от вътрешната страна, като най-сетне огънят е съумял да пробие и да излезе на открито. Съществуват мемоари на хора, които умират по този метод още от 1663 година, само че като цяло учените не са доста сигурни дали това в действителност е допустимо.
Инспектор Кас Бъргс признава, че това е любопитен и даже чудноват случай, а в следствие ще изпрати доста проби на ФБР с вярата, че те ще могат да оказват помощ. Изпратени са химически разбори даже от мокета. Практически всичко, което може да бъде от интерес на химиците е изпратено. Обществото също се вълнува от този случай, въпреки всичко е необичайно да имаме вяра, че в тялото на всеки от нас може да има една самоделна бомба. В записките се написа, че най-вероятно жертвата е умряла от пожар, който не може да бъде обяснен. Правят това, с цел да може дамата или най-малко останките от нея, да могат да бъдат заровени, във всеки различен случай това не се разрешава. ФБР декларират, че жертвата не е умряла от вътрешно възпламеняване, само че също нямат отговор.
Единственото, което ФБР могат да заявят е, че дамата явно е умряла при пожар, а нейните подкожни мазнини са подхранили огъня. Това най-малко е истина, подкожните мазнини на човек са извънредно запалими, а откакто жертвата е била много тежка, можем да бъдем сигурни, че огънят е имал с какво да се подхрани. Ако е имало външен пожар, никой не може да изясни за какво вестниците, които са насъбрани на купчина наоколо до тялото, не са се запалили. Д-р Уилтъм М. Крогман обаче е на друго мнение, като професор по физическа антропология в университета в Пенсилвания, той също преглежда този случай като много забавен и не е склонен със заключенията на ФБР.
След като преглежда случая е на мнение, че с цел да се изпепели тялото дотам и при такива температури, просто няма метод да не се възпламени и нещо друго в постройката. Тоест толкоз приключена кремация би трябвало да има отговор. Вече няколко десетилетия просто няма отговор на този случай. Възможно ли е в действителност човешкото тяло да се самозапали? Няма други сходни случаи, само че няма и доказателства за противоположното. Едно е несъмнено, тази гибел не е мечтана от безусловно никого.
