В Бюджет 2024 са планирани 5 млн.лева за подпомагане на

...
В Бюджет 2024 са планирани 5 млн.лева за подпомагане на
Коментари Харесай

Трябва ли ни фонд Стамболов? Ректори и синдикати са против финансирането на чужди университети

В Бюджет 2024 са планувани 5 млн.лева за подкрепяне на български студенти, учещи в непознати университети 

Възкръсва ли фонд " Стамболов "? Този въпрос си задаваха университетски преподаватели и ректори, откакто на второ четене на закона за бюджета за 2024 година в отрасловата комисия бяха одобрени  5 млн. лева в региона на висшето обучение, с които да се финансира образованието на български студенти в непознати университети с условието по-късно те да се върнат да работят в България.  Развръзката стана ясна в понеделник вечер, когато въпросните средства бяха доказани и на второ четене на закона за бюджета в пленарна зала, написа вестник Сега.  

По създание точно това е концепцията на фонд " Стамболов ", стартирана от Кирил Петков още по времето, когато той бе министър председател. Сегашното предложение, импортирано от Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски и други, е съвсем същото като предходното - гласуваните средства са предопределени за национална програма, която МОН занапред ще приготвя, за  " придобиване на степен на висше обучение във висши учебни заведения в чужбина от български жители за професионалната им реализация на пазара на труда в България ".

През 2022 година МОН предложи национална стратегия, която планираше да даде по 200 000 лева. годишно на 30 български студенти, учещи магистратура в 24 от най-елитните вузове по света. Условието бе те да работят най-малко 3 години в родината след дипломирането си. Тя обаче се провали, тъй като депутатите отхвърлиха концепцията за финансиране на висше обучение на българи в непознати университети, която бе препоръчана като смяна в закона за висше обучение. Такава законова поправка бе нужна, с цел да се даде зелена светлина на въпросната стратегия, защото законът за висше обучение позволява финансирането единствено на българско държавно образование, но не и на чуждо.

В неделя на бюджетна комисия Красимир Вълчев от ГЕРБ (който е и ръководител на просветната комисия - бел. ред.) съобщи, че против програмата е имало най-силни рецензии по време на разискването й в образователната комисия, както и че за нея има подозрения дали не опонира на Конституцията. Той уточни, че в момента държавната политика се реализира посредством държавните училища и дори частните български висши учебни заведения не получават средства. " Т ака най-малкото ще създадем учредения и български частни университети да желаят финансиране.  На фона на понижаване на разноските за висше образование за 2024 година, ректорите споделиха, че такава стратегия е обидна и показва ненавистично отношение към българското висше обучение. Можем да затвърждаваме политиката си и през българските университети ", разяснява той.

По думите му, в случай че би трябвало да финансираме интернационално измерение на висшето обучение, то по-скоро може да влагаме в европейските академични мрежи, които сплотяват висши учебни заведения от всички страни. " От 2020 година в закона за висше обучение има разпоредби за контракти сред български студенти и български висши учебни заведения (по които образованието на студентите е гратис, а по-късно те се задължават да останат у нас 5 година - бел. ред.). Това е използвано за медицината. През 2021 година бяхме подготвили промени в план-приема, само че тогава в качеството му на министър Николай Денков я анулира. Натиснете МОН да се приложат тази разпореждания, с цел да не изнасяме нашия капитал в чужбина - дано се понижи държавно финансираният прием в медицината и да се финансира според от подписаните контракти ", предложи той. Вълчев изрази и опасения, че страната няма да си събере вземанията, ако студентът остане в чужбина. 

Идеята бе подложена на критика и от Има Такъв Народ и " Възраждане ", които показаха опасения, че става дума за скица за източване на средства през НПО сектора.  " С фонд " Стамболов " ПП-ДБ се пробват за повторно. Използват бюджета на жителите, с цел да си пробутат собствените роднини и другари. Дори е нелегално. Но те по този начин са привикнали, тъй като са изпълзели от всякакви фондации и живеят с непознати пари ", разяснява Тошко Йорданов от Има Такъв Народ.  " Изпращайки надарени студенти, субсидираме непознатото обучение. Малка е гаранцията, че ще се върнат. По-добре да притеглим качествени преподаватели тук ", смята Димо Дренчев " Възраждане ". " Там ще отидат да учат децата на вашата номенклатура ", съобщи й съпартиецът му Цончо Ганев.

Румен Гечев от Българска социалистическа партия отбрани концепцията като чудесна, само че по думите му би трябвало да се дадат съществени гаранции, че студентите, чието образование в чужбина ще бъде финансирано, ще бъдат избирани по ясни критерии. Според него обаче не е добре да финансираме непосредствено непознати университети, по тази причина следва концепцията да се организира в България, да вземем за пример със подписване на контракти сред МОН и съответните студенти под изискване, че те се върнат в България. " Тогава по различен метод ще стоят нещата, само че без да финансираме директно непознатите висши учебни заведения ", съобщи той.

Финансовият министър Асен Василев съобщи, че концепцията е точно образованието в чужбина да става чрез договори. " Имаме надарени българи, признати в елитни непознати университети. Те ще получат стипендия и по този начин или другояче ще учат там без значение от българската държава.  Тази стратегия е просто опит част от тях да бъдат върнати . Те ще получават безлихвен заем за интервала на следването си и ако се върнат след 5 година, той ще им се опрости. Това е една от най-хубавите вложения в най-талантливи ти студенти, които отново ще отидат там, в случай че са признати ", съобщи той. 

ОЩЕ ОТПОР

Срещу концепцията, както и против незадоволителното средства за висше обучение през 2024 година, стачкуваха през вчерашния ден от профсъюз " Висше обучение и просвета " към КНСБ, подкрепени и от Съвета на ректорите.  " Висшите учебни заведения в България са упълномощени и са част от Европейски просветителни мрежи. Мобилността на учащите е обезпечена по „ Еразъм+ “ с бюджет от към 26 милиарда евро за интервала 2021-2027 година и предлага големи благоприятни условия за образование, продан и съдействие. Очакваме от българското държавно управление със същата угриженост да финансира искащите да се образоват в нашите висши училища и те най-добре знаят по какъв начин да провеждат интернационалния продан.  България не е задоволително финансово устойчива и не заделя нужните средства за висше обучение и до момента в който не се реализира това на този етап предложението е нецелесъобразно ", обявиха оттова, припомняйки за липсата на средства за редица действия във висшето обучение в бюджета за 2024 година, измежду които 50 млн. лева за висшите учебни заведения, които да се дадат съгласно комплексната им оценка за качество. Според синдиката с цел да се задейства програмата, са нужни промени в закона за висше обучение.
Източник: flagman.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР