В българските народни песни се пее за Великден като хубав

В българските национални песни се пее за Великден като прекрасен ден и празник, само че Гергьовден е още по-голям и уважаван – поради почитта и поклонението към полето и стадата, откъдето идва храната. От по-ново време е покровителството на светеца-войн за българската войска.

Интересна е преданието за това по какъв начин Свети Георги убива змея на Бейрут, близо до мястото, където светецът е заровен в Ливан. Близо до града в едно езеро живеел заплашителен дракон, който опустошавал цялата местност със смъртоносното си дихание.

Хората не знаели по какъв начин да се спасят от тази неволя и тъй като били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им споделили, че всяко семейство по ред би трябвало да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното страшилище. Като нямали различен излаз, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото.

Дошъл и редът на едничката щерка на тамошния цар. Девойката стояла на брега и обезпокоително очаквала гибелта си. Ненадейно се появил ярък младеж на бял кон с копие в ръка. Това бил Великомъченик Георги. От езерото се задало страшното страшилище. Храбрият боец се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това споделил на девойката да смъкна пояса си, да върже змея и да го повлече към града. След това всички поданици на града и покрайнината приели християнската религия.