Да се подмладиш с 22 г.
Това е една от историите, които съвсем постоянно „ шестват “ по страниците на издания от целия свят, макар че няма безапелационни доказателства, че се е случила. Независимо от това разказът е занимателен и е изцяло в духа на тематиките за пътешествия във времето и пространството.
През май 1753 година мъж на име Алберто Гордони, който се считал за много почитан член на италианското общество и работел като майстор и градинар в град Такони, Сицилия, се разхождал по градския площад, когато ненадейно и необяснимо просто липсващ пред многочислени смаяни очевидци.
Веднага стартира търсенето на Алберто. Прегледани са всички близки места и къщи, само че Гордони не е открит. Там, където той изчезва, няма канавки и други кухини, в които евентуално би могъл да падне. Всичко наподобява по този начин като че ли този човек не е съществувал. Минават дни, седмици, месеци и години, а от Гордони няма ни новина, ни кост. Постепенно жителите на града стартират да не помнят за него.
Но след 22 години Алберто Гордони ненадейно се появява на същото място, където изчезва. Съдейки по външния му тип, той не просто не наподобява стар, а в противен случай - типът му е подмладен, жизнен и пресен.
Когато жителит ена градчето стартират да го питат какво се е случило с него и къде е бил толкоз дълго, Гордони упорства, че въобще не е изчезвал и тези 22 години въобще не съществуват за него. Минават няколко години, преди Гордони най-сетне да се довери на локален духовник на име Марио, с цел да опише какво в действителност се е случило с него.
Според Гордони в деня на изгубването видял чудноват ослепителен тунел пред себе си и влезнал в него. Падрето Марио споделя:
" Алберто внезапно пропаднал в тунел, който го отвел в някакъв чудноват бял свят. Нямало никакви предмети, единствено причудливи аксесоари. Алберто видял нещо сходно върху малко платно, покрито със звезди и точки, всяка от които пулсирала по забавен метод. Там имало високо създание с дълга коса, което споделило на на Гордони, че е попаднал в „ пукнатината на времето и пространството “ и ще бъде доста мъчно да се върне назад. Алберто енергично изискал да бъде върнат, само че съществото не бързло и почнало да му споделя за дупките, които се отварят в тъмното, за някакви бели капки и мисли, които се движат със скоростта на светлината, за душа без плът и тяло без душа, за летящи градове с постоянно млади поданици. След това го върнали на мястото, където липсващ “.
Според чувствата на Гордони неналичието му от родното място не била по-дълга от половин час. Той бил доста сюрпризиран, когато схванал, че са минали 22 години. Свещеник Марио явно бил уверен, че Алберто Гордони му споделя истината. След време двамата отиват на мястото, където пътешественикът във времето липсващ и се появил още веднъж. Падрето желал да разбере дали нещо ще се случи още веднъж там.
Когато стигнали, Гордони ненадейно липсващ още веднъж. Този път вечно. Той не се появил след една година, както и след доста десетилетия. Тъй като изгубването станало тъкмо пред очите на падре Марио, той се прекръстил и наредил да оградят това място, на което дал името „ Дяволския капан “.
През май 1753 година мъж на име Алберто Гордони, който се считал за много почитан член на италианското общество и работел като майстор и градинар в град Такони, Сицилия, се разхождал по градския площад, когато ненадейно и необяснимо просто липсващ пред многочислени смаяни очевидци.
Веднага стартира търсенето на Алберто. Прегледани са всички близки места и къщи, само че Гордони не е открит. Там, където той изчезва, няма канавки и други кухини, в които евентуално би могъл да падне. Всичко наподобява по този начин като че ли този човек не е съществувал. Минават дни, седмици, месеци и години, а от Гордони няма ни новина, ни кост. Постепенно жителите на града стартират да не помнят за него.
Но след 22 години Алберто Гордони ненадейно се появява на същото място, където изчезва. Съдейки по външния му тип, той не просто не наподобява стар, а в противен случай - типът му е подмладен, жизнен и пресен.
Когато жителит ена градчето стартират да го питат какво се е случило с него и къде е бил толкоз дълго, Гордони упорства, че въобще не е изчезвал и тези 22 години въобще не съществуват за него. Минават няколко години, преди Гордони най-сетне да се довери на локален духовник на име Марио, с цел да опише какво в действителност се е случило с него.
Според Гордони в деня на изгубването видял чудноват ослепителен тунел пред себе си и влезнал в него. Падрето Марио споделя:
" Алберто внезапно пропаднал в тунел, който го отвел в някакъв чудноват бял свят. Нямало никакви предмети, единствено причудливи аксесоари. Алберто видял нещо сходно върху малко платно, покрито със звезди и точки, всяка от които пулсирала по забавен метод. Там имало високо създание с дълга коса, което споделило на на Гордони, че е попаднал в „ пукнатината на времето и пространството “ и ще бъде доста мъчно да се върне назад. Алберто енергично изискал да бъде върнат, само че съществото не бързло и почнало да му споделя за дупките, които се отварят в тъмното, за някакви бели капки и мисли, които се движат със скоростта на светлината, за душа без плът и тяло без душа, за летящи градове с постоянно млади поданици. След това го върнали на мястото, където липсващ “.
Според чувствата на Гордони неналичието му от родното място не била по-дълга от половин час. Той бил доста сюрпризиран, когато схванал, че са минали 22 години. Свещеник Марио явно бил уверен, че Алберто Гордони му споделя истината. След време двамата отиват на мястото, където пътешественикът във времето липсващ и се появил още веднъж. Падрето желал да разбере дали нещо ще се случи още веднъж там.
Когато стигнали, Гордони ненадейно липсващ още веднъж. Този път вечно. Той не се появил след една година, както и след доста десетилетия. Тъй като изгубването станало тъкмо пред очите на падре Марио, той се прекръстил и наредил да оградят това място, на което дал името „ Дяволския капан “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ