Само шест европейски държави имат забранителни списъци за износ на лекарства
В българските аптеки се продават 107 медикаменти, които са били по-скъпи в България, в сравнение с в други европейски страни.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Премиерът сдобри лекарите, здравния министър и касата за рамковия контракт
Бойко Борисов персонално убедил колебаещите се представители на страната да подпишат съглашението без актуализация на бюджета на здравния фонд
28 фев 2018
" Софарма " може да раздава дял два пъти годишно
Бордът на шефовете ще предложи да бъдат раздавани акции на чиновниците като бонус
25 фев 2018
Новата лекарствена десетка
Увеличението на продажбите с 10% в стойност се дължи на новите онкологични артикули, медикаментите за лекуване на хепатит С и диабет
16 фев 2018 Само шест европейски страни имат забранителни описи за успореден експорт на медикаменти към други страни-членки, където те са с по-високи цени, а две от тях се проверяват от Европейската комисия за нарушение на правилото за свободно придвижване на артикули. Вместо да се вършат забранителни описи, би трябвало да се форсира процедурата по бърз импорт на изчезнали медикаменти, заяви Хайнц Кобелт, шеф по европейските въпроси в Европейската асоциация на Еврофармацевтичните компании. В асоциацията членуват 24 страни и над 100 компании, които се занимават с паралелна търговия – купуват лекарства от страни, в които те са по-евтини, преопаковат ги и ги продават в други страни-членки, където те са по-скъпи. Този вид търговия се предизвиква от Европейска комисия като инструмент за понижаване на цените на медикаментите.
В момента и българските здравни управляващи са предложили в проектозакона за медикаментите корекция, съгласно която ще се сътвори забранителен лист за експорт на дефицитни лекарства. Текстът е сред първо и второ четене в здравна комисия в Народното събрание. В момента паралелният експорт на медикаменти е към 200-250 млн. лева, като в тази сума влизат единствено доставките на формалните експортьори. Отделно от това съществува незаконен пазар, който евентуално доближава 100 млн. лева и с който институциите се пробват да се борят.
Кой има възбрана
Обикновено страните, в които има забранителни описи са тези, които упорстват на територията им производителите да продават на най-ниските цени в Европа. По този метод цената става привлекателна за търговците, които изнасят медикаментите в страни с по-висока цена.
Една от тези страни е Испания, в която забранителният лист съдържа 20 продукта. В Румъния също има възбрана за експорт на 1000 медикаменти, само че пък те не се изнасят по този начин или другояче.
В Португалия описът съдържа 20 медикаменти, само че има система, която наблюдава в действително време дали количества са задоволителни и в случай че няма проблем, експортът е позволен.
От Гърция е неразрешено да се изнасят ваксини.
Двете страни, които имат проблем с Европейската комисия са Полша и Словакия. В Полща има дълъг лист със неразрешени за експорт медикаменти, който се актуализира един път месечно. В Словакия пък се изисква единодушието на фармацевтичната компания-производител за експорт, което не съществува като условие другаде.
" Когато страните-членки се намесват на пазара, това би трябвало да бъде свястно и да води до решение на неналичието. Не можеш да затвориш границите поради няколко опаковки. Често аргументите за неналичия в избрани страни са индустриални проблеми, ценовата регулация, а не паралелната търговия ", разяснява Хайнц Кобелт. Той отбелязва, че размерът на паралелната търговия в Европейски Съюз е в рамките на 5 милиарда евро и е подобен от доста време, само че едвам в последно време са се появили обвинявания, че паралелната търговия е причина за липса на избрани медикаменти. За разлика от България, в която обект на паралелна търговия са най-вече скъпи, новаторски медикаменти, в Западна Европа най-сериозен е казусът с липса на генерични лекарства (точни копия на оргиналните след приключване на патента) и антибиотици.
Според него в законодателството би трябвало да се заложи механизъм за бърз успореден импорт когато в страната липсва избран артикул.
България внася 107 евтини медикамента
Паралелният импорт на медикаменти съществува в България от 2011 година и е почнал с четири медикаменти, като сега те са 107. Паралелният търговец е задължен да преопакова лекарството като го достави с кутийка и брошура с надписи на български език. Освен това би трябвало да кандидатства да получи цена от съвета по цените и в лекарствената организация, където да потвърди, че лекарството му е еднообразно с това на производителя, само че е импорт от друга страна.
Целият този развой по доказване и приемане на цена лишава сред три и 12 месеца и би трябвало да се откри механизъм, с цел да се форсира, разяснява Антон Манолев, управител обезпечаване на качеството в " Бестамед ". Той означи още, че вследствие на паралелния импорт цената на два типа прахчета против болежка на българския пазар е паднала съвсем на половина през последните години.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Премиерът сдобри лекарите, здравния министър и касата за рамковия контракт
Бойко Борисов персонално убедил колебаещите се представители на страната да подпишат съглашението без актуализация на бюджета на здравния фонд
28 фев 2018
" Софарма " може да раздава дял два пъти годишно
Бордът на шефовете ще предложи да бъдат раздавани акции на чиновниците като бонус
25 фев 2018
Новата лекарствена десетка
Увеличението на продажбите с 10% в стойност се дължи на новите онкологични артикули, медикаментите за лекуване на хепатит С и диабет
16 фев 2018 Само шест европейски страни имат забранителни описи за успореден експорт на медикаменти към други страни-членки, където те са с по-високи цени, а две от тях се проверяват от Европейската комисия за нарушение на правилото за свободно придвижване на артикули. Вместо да се вършат забранителни описи, би трябвало да се форсира процедурата по бърз импорт на изчезнали медикаменти, заяви Хайнц Кобелт, шеф по европейските въпроси в Европейската асоциация на Еврофармацевтичните компании. В асоциацията членуват 24 страни и над 100 компании, които се занимават с паралелна търговия – купуват лекарства от страни, в които те са по-евтини, преопаковат ги и ги продават в други страни-членки, където те са по-скъпи. Този вид търговия се предизвиква от Европейска комисия като инструмент за понижаване на цените на медикаментите.
В момента и българските здравни управляващи са предложили в проектозакона за медикаментите корекция, съгласно която ще се сътвори забранителен лист за експорт на дефицитни лекарства. Текстът е сред първо и второ четене в здравна комисия в Народното събрание. В момента паралелният експорт на медикаменти е към 200-250 млн. лева, като в тази сума влизат единствено доставките на формалните експортьори. Отделно от това съществува незаконен пазар, който евентуално доближава 100 млн. лева и с който институциите се пробват да се борят.
Кой има възбрана
Обикновено страните, в които има забранителни описи са тези, които упорстват на територията им производителите да продават на най-ниските цени в Европа. По този метод цената става привлекателна за търговците, които изнасят медикаментите в страни с по-висока цена.
Една от тези страни е Испания, в която забранителният лист съдържа 20 продукта. В Румъния също има възбрана за експорт на 1000 медикаменти, само че пък те не се изнасят по този начин или другояче.
В Португалия описът съдържа 20 медикаменти, само че има система, която наблюдава в действително време дали количества са задоволителни и в случай че няма проблем, експортът е позволен.
От Гърция е неразрешено да се изнасят ваксини.
Двете страни, които имат проблем с Европейската комисия са Полша и Словакия. В Полща има дълъг лист със неразрешени за експорт медикаменти, който се актуализира един път месечно. В Словакия пък се изисква единодушието на фармацевтичната компания-производител за експорт, което не съществува като условие другаде.
" Когато страните-членки се намесват на пазара, това би трябвало да бъде свястно и да води до решение на неналичието. Не можеш да затвориш границите поради няколко опаковки. Често аргументите за неналичия в избрани страни са индустриални проблеми, ценовата регулация, а не паралелната търговия ", разяснява Хайнц Кобелт. Той отбелязва, че размерът на паралелната търговия в Европейски Съюз е в рамките на 5 милиарда евро и е подобен от доста време, само че едвам в последно време са се появили обвинявания, че паралелната търговия е причина за липса на избрани медикаменти. За разлика от България, в която обект на паралелна търговия са най-вече скъпи, новаторски медикаменти, в Западна Европа най-сериозен е казусът с липса на генерични лекарства (точни копия на оргиналните след приключване на патента) и антибиотици.
Според него в законодателството би трябвало да се заложи механизъм за бърз успореден импорт когато в страната липсва избран артикул.
България внася 107 евтини медикамента
Паралелният импорт на медикаменти съществува в България от 2011 година и е почнал с четири медикаменти, като сега те са 107. Паралелният търговец е задължен да преопакова лекарството като го достави с кутийка и брошура с надписи на български език. Освен това би трябвало да кандидатства да получи цена от съвета по цените и в лекарствената организация, където да потвърди, че лекарството му е еднообразно с това на производителя, само че е импорт от друга страна.
Целият този развой по доказване и приемане на цена лишава сред три и 12 месеца и би трябвало да се откри механизъм, с цел да се форсира, разяснява Антон Манолев, управител обезпечаване на качеството в " Бестамед ". Той означи още, че вследствие на паралелния импорт цената на два типа прахчета против болежка на българския пазар е паднала съвсем на половина през последните години.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ