Великденското изкушение: Как и откъде се е появил козунакът?
В българската празнична кухня това лакомство навлиза при започване на XIX век.
Както в митологиите на някои антични индоевропейски народи светът се крепи върху три големи кита, по този начин и празничната великденска софра реализира своята ритуална комплектност посредством три съществени продукта – боядисаните яйца, агнешкото и козунаците .
Без тях празникът би изглеждал малоценен. Те дефинират неговия кулинарен образ и на трапезата стоят като че ли пренесени от древността, въпреки че това не е тъкмо по този начин. Никой от тези артикули не е публично канонизиран от християнската черква.
iStock
За великденската софра в църковните наставления е казано само, че би трябвало да бъде богата, блажна и празнична. Никъде не са упоменати нито яйца, нито козунаци, а още по-малко известните в католико-протестантския свят шоколадови зайци.
Печеното агне и боядисаните яйца участват в ритуалите на разнообразни антични религии и митологии , заради което тяхното проникването в християнската тържественост наподобява някак естествено. С козунаците обаче не е по този начин.
Модерна приказка
iStock
Козунаците са съвременно откритие на градската просвета и са се вмъкнали в празника под натиска на модата и на пазара – двете модерни религии, способни да преобразят и най-консервативната традиция. Според кулинарни историци първите козунаци са били изпечени от някакъв френски хлебар през XVII век и очевидно прекомерно бързо са се наложили като обичайно великденско лакомство в Западна Европа.
Нека напомним, че в приказката за Хензел и Гретел от Братя Грим къщичката на остарялата магьосница е направена от самун, а покривът е от изпечен козунак. Тъй като в приказките даже и детайлите наподобяват като сътворени в някакво извънисторично време, то и козуначеният покрив стои като че ли постоянно го е имало.
История или измислици
Някои български етнографи пробват да свържат появяването на козунака още с ранното християнство и с прехода от кръвна към безкръвна жертва. От техните разсъждения излиза, че кравата като антично жертвено животно е била заместена от кравай, а козелът - от козунак.
Подобни лингвистични упражнение са несериозни и леко припомнят за някои сантиментални възрожденски теории на Георги Раковски. Според него санскритският език в действителност е бил български, а думата означавала “сам прикрит ”, т.е. скришен език , както и Наполен в действителност произхождал от българско коляно, а името му означавало „ на поле он ” или човек посред полето.
iStock
Етимология и носталгия
У нас импозантният великденски козунак се появява към края на XIX и началото на XX век. Той е артикул на външни въздействия, на градската просвета, а не на обичайна селска празнична кухня. Думата козунак е влезнала в българския език от румънското cozonac - баница с грозде .
В румънския език пък думата е пристигнала от гръцкото kuzunaki, което значи звънче и, наподобява, е обвързвано с хaрактерната форма на гръцките великденски козунаци по това време.
В речника на Найден Геров думата козунак липсва. Първото ѝ споменаване е в речника на А. Дювернуа ( “Словарь болгарского языка ”, Москва 1889 г.). Там като синоним е посочен обичайният празничен кравай.
В началото на предишния век козунакът към този момент е бил относително добре прочут у нас. В спомените си “София преди 50 години ” (1946 г.) журналистът Георги Каназирски-Верин споделя по какъв начин в по-изисканите софийски кафенета, които се опитвали да наложат европейски стандарти, можело да се поръча виенско кафе с комат козунак . Подобни споменавания на козунака като нещо съвременно и въпреки всичко налично се срещат и в записките на други създатели от това време.
Автор: Ясен Бориславов
Както в митологиите на някои антични индоевропейски народи светът се крепи върху три големи кита, по този начин и празничната великденска софра реализира своята ритуална комплектност посредством три съществени продукта – боядисаните яйца, агнешкото и козунаците .
Без тях празникът би изглеждал малоценен. Те дефинират неговия кулинарен образ и на трапезата стоят като че ли пренесени от древността, въпреки че това не е тъкмо по този начин. Никой от тези артикули не е публично канонизиран от християнската черква.
iStock За великденската софра в църковните наставления е казано само, че би трябвало да бъде богата, блажна и празнична. Никъде не са упоменати нито яйца, нито козунаци, а още по-малко известните в католико-протестантския свят шоколадови зайци.
Печеното агне и боядисаните яйца участват в ритуалите на разнообразни антични религии и митологии , заради което тяхното проникването в християнската тържественост наподобява някак естествено. С козунаците обаче не е по този начин.
Модерна приказка
iStock Козунаците са съвременно откритие на градската просвета и са се вмъкнали в празника под натиска на модата и на пазара – двете модерни религии, способни да преобразят и най-консервативната традиция. Според кулинарни историци първите козунаци са били изпечени от някакъв френски хлебар през XVII век и очевидно прекомерно бързо са се наложили като обичайно великденско лакомство в Западна Европа.
Нека напомним, че в приказката за Хензел и Гретел от Братя Грим къщичката на остарялата магьосница е направена от самун, а покривът е от изпечен козунак. Тъй като в приказките даже и детайлите наподобяват като сътворени в някакво извънисторично време, то и козуначеният покрив стои като че ли постоянно го е имало.
История или измислици
Някои български етнографи пробват да свържат появяването на козунака още с ранното християнство и с прехода от кръвна към безкръвна жертва. От техните разсъждения излиза, че кравата като антично жертвено животно е била заместена от кравай, а козелът - от козунак.
Подобни лингвистични упражнение са несериозни и леко припомнят за някои сантиментални възрожденски теории на Георги Раковски. Според него санскритският език в действителност е бил български, а думата означавала “сам прикрит ”, т.е. скришен език , както и Наполен в действителност произхождал от българско коляно, а името му означавало „ на поле он ” или човек посред полето.
iStock Етимология и носталгия
У нас импозантният великденски козунак се появява към края на XIX и началото на XX век. Той е артикул на външни въздействия, на градската просвета, а не на обичайна селска празнична кухня. Думата козунак е влезнала в българския език от румънското cozonac - баница с грозде .
В румънския език пък думата е пристигнала от гръцкото kuzunaki, което значи звънче и, наподобява, е обвързвано с хaрактерната форма на гръцките великденски козунаци по това време.
В речника на Найден Геров думата козунак липсва. Първото ѝ споменаване е в речника на А. Дювернуа ( “Словарь болгарского языка ”, Москва 1889 г.). Там като синоним е посочен обичайният празничен кравай.
В началото на предишния век козунакът към този момент е бил относително добре прочут у нас. В спомените си “София преди 50 години ” (1946 г.) журналистът Георги Каназирски-Верин споделя по какъв начин в по-изисканите софийски кафенета, които се опитвали да наложат европейски стандарти, можело да се поръча виенско кафе с комат козунак . Подобни споменавания на козунака като нещо съвременно и въпреки всичко налично се срещат и в записките на други създатели от това време.
Автор: Ясен Бориславов
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ