Как процентите стават мандати и колко гласа са нужни за място в НС: Проф. Константинов пред Dir.bg
В България за едно депутатско място са нужни сред 12 и 15 000 гласа. Гласовете от чужбина обаче не са нищо изключително - електоралното им въздействие е към половин %. Мандатите от чужбина не зависят от гласовете, а от съотношението на гласовете. Това съобщи в изявление пред Dir.bg математикът проф. Михаил Константинов, който е ръководител на " Информационно обслужване ". Той добави, че отсрочване на избори може да има единствено при война и тежко естествено злополучие и акцентира, че в случай че на 4 април гласоподават 3 милиона гласоподаватели би бил доста благополучен, но едва ли. У нас избори са отлагани през 1943 година - в разгара на Втората международна война.
- Г-н Константинов, бихте ли могли да обясните по какъв начин гласовете и процентите се преобразуват в мандати?
- Българската система за парламентарни избори е двойно пропорционална. Тя има три стадия. На първия стадий се разпределят мандатите на обособените партии. Нас ни интересува примерно партия 1 какъв брой мандата ще има, партия 2 какъв брой ще има и така нататък До 2005 година това се извършваше по метода на белгийския математик Д " Ондт. След 2007 година се употребява методът на Хеър - Ниймайер. Този способ работи чисто съразмерно. Горе-долу взимате пропорцията на вашите гласове и да речем, в случай че това са 30,6% взимате 30,6% от 240 мандата. При това състояние цифрата, което взимате, е примерно 73,44 мандата.
Дали тези 0,44 ще създадат мандат или не, това става по метода на най-големия излишък. Раздават се задачите елементи на мандатите и по-късно най-големият излишък получава първи мандат, идващият излишък получава втори мандат, до привършване на мандатите, които са нераздадени. Това не значи, че в случай че имате излишък над 0,5 ще получите безусловно мандат може и да не се получи. Също по този начин може да се получи мандат примерно и с 0,4. Но това не е толкоз значимо, тъй като в последна сметка имаме съвсем цялостна съразмерност сред гласовете и мандатите. И всеки, като знае какъв брой % има обичаната му партия, може да умножи този % по 240 и да види какъв брой депутата има партията.
При тази сметка, за която приказвам, гласовете от чужбина се прибавят към гласовете на партиите от страната. Този способ е един от най-пропорционалните. И тази стъпка може да се извърши от всеки, който разполага с калкулатор. Тук може би е удачно да кажем, че гласовете от чужбина от 1991 година до 2017 година са трансформирали общо 15 мандата от 2160. Така гласовете от чужбина имат електорално въздействие към половин %, по-точно 0,7 от %.
След което стартира разпределението на мандатите по региони, което в началото се прави по същия този способ, като се взимат гласовете на партията по региони, при което обаче може да не излезе общият брой мандати на обособените партии, който е твърдо избран на първата стъпка.
Затова се прави една трета стъпка - корекции. Чистата съразмерност се подсигурява на национално равнище, на районно равнище до известна степен има диспропорционалност, някъде има и по този начин наречените парадокси, където е допустимо с доста малко гласове да получите мандат. Веднъж в регион Видин се получи мандат с 434 гласа. Това става, тъй като съответната партия е спечелила някакви гласове в чужбина, които са й донесли мандат и той би трябвало да попадне в някои от българските региони. Ако имаше регион в чужбина, можеше мандатите да се разпределят по-равномерно.
- Тази година сякаш наподобява, че ще гласоподават много повече българи от чужбина има и доста повече секции тук-там. Очаквате ли на тези избори да има повече мандати от чужбина?
- Забележете, че мандатите от чужбина не зависят от това какъв брой гласове има, а от съотношението сред гласовете. Т.е. една партия ще получи мандати от чужбина, в случай че гласовете й са в друга съразмерност, не както в страната. Ако гласовете в чужбина са в съразмерност, близка до тази от страната, те носят нула мандати. Представете си, че в страната едната партия е получила 100 000 гласа, другата е получила 200 000 гласа, те ще си разпределят мандатите като в съответствие 80 към 160. Представете си, че в чужбина за първата партия гласоподават 1 000 000, а за втората 2 000 000. Какви мандати ще вземат партиите? Те ще бъдат същите. Защото съотношението се резервира. Така че няма значение дали има доста или малко гласове в чужбина, а дали тези гласове са в същата съразмерност като в страната, или в друга съразмерност.
Тъй като има една партия, която в чужбина взима съразмерно повече гласове, в сравнение с в страната, тя ги печели тези 15 мандата в продължение на 27 години. Но тези 15 мандата са по към 1-2 на парламент, това не е нищо изключително.
- С какъв брой минимум гласа може да има мандат? Имаше народен представител, който влезе с към 800 гласа, с изключение на образеца, който дадохте нагоре?
- Този мандат е в Кюстендил и не е с 800 гласа, той е да кажем с 12 000 гласа, единствено че гласовете са получени от чужбина. И когато една партия си докара мандат с гласовете от чужбина, тя би трябвало да го постави някъде, тъй като чужбински регион няма. И по тази причина този мандат попада някъде, където партията има малко гласове. Ако въведете по този начин нареченото разбиране цена на мандата, ще видите, че за всички партии цената е съвсем идентична и тя е почти равна на броя действителните гласове, разграничени на 240. В България това е сред 12 000 и 15 000 гласа .
- Може ли поради пандемията да бъдат отсрочени изборите и ще повлияе ли тя на мандатите?
- Задавате ми въпрос с голяма компликация. Исторически България един единствен път е имала нещо като отсрочване на избори. По-точно, не са се провели. На 28 август 1943 година умира огромният български цар Борис III, при което наследникът му цар Симеон II е дребен и би трябвало да му се назначат регенти. Според Търновската конституция регенти се избират от Велико Народно заседание, тъй като това е все едно, че избирате цар. Само че България е във война и поради това избори за Велико Народно заседание не се създават, а Обикновеното национално заседание, което работи тогава, назначава регентите. В новата българска история отсрочване на избори няма. Това може да се случи при война или тежко естествено злополучие. Дали ще бъде преценено, че COVID-19 е тежко естествено злополучие, това не мога да кажа, само че до изборите остават по-малко от две седмици. Изборната машина е като тежка влакова комбинация. Не може да я спрете, когато ви хрумне.
- Каква изборна интензивност предвиждате при този COVID-19 и по какъв начин ще повлияе това?
- Аз не знам какъв брой са тъкмо гласоподавателите в България. Всички български гласоподаватели във всички страни са 6 700 000, това са българските жители над 18 години, все едно дали в страната или в чужбина. Това са данните на ГРАО за българските жители. Човек, който няма ЕГН и български документи за идентичност, не е български жител. В чужбина българските жители са 1 400 000. От тях гласоподаватели са към 1 000 000. Така в България има някъде към 5 700 000 гласоподаватели. Затова няма да приказвам за изборна интензивност в проценти, а по-скоро за брой хора, които ще гласоподават. Ако гласоподават 3 милиона души, аз персонално ще бъда доста благополучен. Само, че има заплаха те да паднат на 2 500 000, а съгласно един изключително скептичен сюжет те могат да отидат и към 2 милиона. Числото 2 милиона е броя, която се е получавала на европейски избори. На два пъти на европейски избори са дали своят вот по 2 милиона души. Защото на българина му е все едно кой ще върви в Европа да получава високата заплата. Докато на парламентарни избори у нас гласоподават приблизително 3 600 000. През последното десетилетие е по този начин. Сега, в случай че гласоподават 3 000 000, ще бъде доста добре. Ама едва ли.
- Много от партиите приказват за мъртви души...
- Мъртвите души преди малко ги описах. Те са основно българските гласоподаватели в чужбина - 1 000 000. Тези гласоподаватели от време на време ги назоваваме мъртви души или фантоми, тъй като те са в изборния лист, само че не участват в страната, не участват в секцията, където им излизат имената. А няма по какъв начин да не излязат имената им там, защото ние нямаме Закон за дейна регистрация. Аз от 25 години се боря с мъртвите души и те са все 1 000 000. Това са нашите сънародници в чужбина, от които в този момент чакам да гласоподават към 150 000. И нека техните гласове да имат някакво значение. През 2017 година те нямаха никакво електорално значение. Иначе, те имат морално значение.
- А какъв брой очаквате, че ще гласоподават с машини и това ще затрудни ли избора, съгласно Вас?
- Мога да Ви кажа, какво е било през 2019 година Тогава имаше европейски избори, имаше и 3000 машини. Сега ще бъдат над 9000 машините, или три пъти повече. Какво сподели практиката от 2019 година? Че във всяка секция, където е имало машина, 27% са избрали машината. Дали ще бъде по този начин на 4 април, не знам, споделям Ви какво е било. Човек би трябвало да си знае историята, с цел да планува бъдещето.
Не желая да съм неприятен оракул, само че България навлиза в съвършена изборна стихия. Пандемия с доста инфектирани и умряли, неподготвени комисии, всеобщо машинно гласоподаване (в Европа по този начин гласоподава единствено град Брюксел), преференции, ненужно усложнени секционни протоколи. Бог да пази България!
- Г-н Константинов, бихте ли могли да обясните по какъв начин гласовете и процентите се преобразуват в мандати?
- Българската система за парламентарни избори е двойно пропорционална. Тя има три стадия. На първия стадий се разпределят мандатите на обособените партии. Нас ни интересува примерно партия 1 какъв брой мандата ще има, партия 2 какъв брой ще има и така нататък До 2005 година това се извършваше по метода на белгийския математик Д " Ондт. След 2007 година се употребява методът на Хеър - Ниймайер. Този способ работи чисто съразмерно. Горе-долу взимате пропорцията на вашите гласове и да речем, в случай че това са 30,6% взимате 30,6% от 240 мандата. При това състояние цифрата, което взимате, е примерно 73,44 мандата.
Дали тези 0,44 ще създадат мандат или не, това става по метода на най-големия излишък. Раздават се задачите елементи на мандатите и по-късно най-големият излишък получава първи мандат, идващият излишък получава втори мандат, до привършване на мандатите, които са нераздадени. Това не значи, че в случай че имате излишък над 0,5 ще получите безусловно мандат може и да не се получи. Също по този начин може да се получи мандат примерно и с 0,4. Но това не е толкоз значимо, тъй като в последна сметка имаме съвсем цялостна съразмерност сред гласовете и мандатите. И всеки, като знае какъв брой % има обичаната му партия, може да умножи този % по 240 и да види какъв брой депутата има партията.
При тази сметка, за която приказвам, гласовете от чужбина се прибавят към гласовете на партиите от страната. Този способ е един от най-пропорционалните. И тази стъпка може да се извърши от всеки, който разполага с калкулатор. Тук може би е удачно да кажем, че гласовете от чужбина от 1991 година до 2017 година са трансформирали общо 15 мандата от 2160. Така гласовете от чужбина имат електорално въздействие към половин %, по-точно 0,7 от %.
След което стартира разпределението на мандатите по региони, което в началото се прави по същия този способ, като се взимат гласовете на партията по региони, при което обаче може да не излезе общият брой мандати на обособените партии, който е твърдо избран на първата стъпка.
Затова се прави една трета стъпка - корекции. Чистата съразмерност се подсигурява на национално равнище, на районно равнище до известна степен има диспропорционалност, някъде има и по този начин наречените парадокси, където е допустимо с доста малко гласове да получите мандат. Веднъж в регион Видин се получи мандат с 434 гласа. Това става, тъй като съответната партия е спечелила някакви гласове в чужбина, които са й донесли мандат и той би трябвало да попадне в някои от българските региони. Ако имаше регион в чужбина, можеше мандатите да се разпределят по-равномерно.
- Тази година сякаш наподобява, че ще гласоподават много повече българи от чужбина има и доста повече секции тук-там. Очаквате ли на тези избори да има повече мандати от чужбина?
- Забележете, че мандатите от чужбина не зависят от това какъв брой гласове има, а от съотношението сред гласовете. Т.е. една партия ще получи мандати от чужбина, в случай че гласовете й са в друга съразмерност, не както в страната. Ако гласовете в чужбина са в съразмерност, близка до тази от страната, те носят нула мандати. Представете си, че в страната едната партия е получила 100 000 гласа, другата е получила 200 000 гласа, те ще си разпределят мандатите като в съответствие 80 към 160. Представете си, че в чужбина за първата партия гласоподават 1 000 000, а за втората 2 000 000. Какви мандати ще вземат партиите? Те ще бъдат същите. Защото съотношението се резервира. Така че няма значение дали има доста или малко гласове в чужбина, а дали тези гласове са в същата съразмерност като в страната, или в друга съразмерност.
Тъй като има една партия, която в чужбина взима съразмерно повече гласове, в сравнение с в страната, тя ги печели тези 15 мандата в продължение на 27 години. Но тези 15 мандата са по към 1-2 на парламент, това не е нищо изключително.
- С какъв брой минимум гласа може да има мандат? Имаше народен представител, който влезе с към 800 гласа, с изключение на образеца, който дадохте нагоре?
- Този мандат е в Кюстендил и не е с 800 гласа, той е да кажем с 12 000 гласа, единствено че гласовете са получени от чужбина. И когато една партия си докара мандат с гласовете от чужбина, тя би трябвало да го постави някъде, тъй като чужбински регион няма. И по тази причина този мандат попада някъде, където партията има малко гласове. Ако въведете по този начин нареченото разбиране цена на мандата, ще видите, че за всички партии цената е съвсем идентична и тя е почти равна на броя действителните гласове, разграничени на 240. В България това е сред 12 000 и 15 000 гласа .
- Може ли поради пандемията да бъдат отсрочени изборите и ще повлияе ли тя на мандатите?
- Задавате ми въпрос с голяма компликация. Исторически България един единствен път е имала нещо като отсрочване на избори. По-точно, не са се провели. На 28 август 1943 година умира огромният български цар Борис III, при което наследникът му цар Симеон II е дребен и би трябвало да му се назначат регенти. Според Търновската конституция регенти се избират от Велико Народно заседание, тъй като това е все едно, че избирате цар. Само че България е във война и поради това избори за Велико Народно заседание не се създават, а Обикновеното национално заседание, което работи тогава, назначава регентите. В новата българска история отсрочване на избори няма. Това може да се случи при война или тежко естествено злополучие. Дали ще бъде преценено, че COVID-19 е тежко естествено злополучие, това не мога да кажа, само че до изборите остават по-малко от две седмици. Изборната машина е като тежка влакова комбинация. Не може да я спрете, когато ви хрумне.
- Каква изборна интензивност предвиждате при този COVID-19 и по какъв начин ще повлияе това?
- Аз не знам какъв брой са тъкмо гласоподавателите в България. Всички български гласоподаватели във всички страни са 6 700 000, това са българските жители над 18 години, все едно дали в страната или в чужбина. Това са данните на ГРАО за българските жители. Човек, който няма ЕГН и български документи за идентичност, не е български жител. В чужбина българските жители са 1 400 000. От тях гласоподаватели са към 1 000 000. Така в България има някъде към 5 700 000 гласоподаватели. Затова няма да приказвам за изборна интензивност в проценти, а по-скоро за брой хора, които ще гласоподават. Ако гласоподават 3 милиона души, аз персонално ще бъда доста благополучен. Само, че има заплаха те да паднат на 2 500 000, а съгласно един изключително скептичен сюжет те могат да отидат и към 2 милиона. Числото 2 милиона е броя, която се е получавала на европейски избори. На два пъти на европейски избори са дали своят вот по 2 милиона души. Защото на българина му е все едно кой ще върви в Европа да получава високата заплата. Докато на парламентарни избори у нас гласоподават приблизително 3 600 000. През последното десетилетие е по този начин. Сега, в случай че гласоподават 3 000 000, ще бъде доста добре. Ама едва ли.
- Много от партиите приказват за мъртви души...
- Мъртвите души преди малко ги описах. Те са основно българските гласоподаватели в чужбина - 1 000 000. Тези гласоподаватели от време на време ги назоваваме мъртви души или фантоми, тъй като те са в изборния лист, само че не участват в страната, не участват в секцията, където им излизат имената. А няма по какъв начин да не излязат имената им там, защото ние нямаме Закон за дейна регистрация. Аз от 25 години се боря с мъртвите души и те са все 1 000 000. Това са нашите сънародници в чужбина, от които в този момент чакам да гласоподават към 150 000. И нека техните гласове да имат някакво значение. През 2017 година те нямаха никакво електорално значение. Иначе, те имат морално значение.
- А какъв брой очаквате, че ще гласоподават с машини и това ще затрудни ли избора, съгласно Вас?
- Мога да Ви кажа, какво е било през 2019 година Тогава имаше европейски избори, имаше и 3000 машини. Сега ще бъдат над 9000 машините, или три пъти повече. Какво сподели практиката от 2019 година? Че във всяка секция, където е имало машина, 27% са избрали машината. Дали ще бъде по този начин на 4 април, не знам, споделям Ви какво е било. Човек би трябвало да си знае историята, с цел да планува бъдещето.
Не желая да съм неприятен оракул, само че България навлиза в съвършена изборна стихия. Пандемия с доста инфектирани и умряли, неподготвени комисии, всеобщо машинно гласоподаване (в Европа по този начин гласоподава единствено град Брюксел), преференции, ненужно усложнени секционни протоколи. Бог да пази България!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ