WWf алармира: В България вече няма живи реки
В България няма нито една жива река. На процедура това значи, че няма река, която да не страда, поотделно или с притоците си, от замърсяване, от пресъхване, от загради, които да стопират миграцията на типовете в нея, от копаене за инертни материали или от канализиране. В същото време, обратно на усещанията ни, страната ни е относително бедна на водни запаси - те съставляват едвам 0,3% от територията ни. За съпоставяне - при междинен воден запас за света 8000 м3/човек/година, България разполага с едвам с 2250 м3/човек/година.
Към момента, на 325 реки в страната ни има издигнати 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили позволение за градеж. Свикнали сме да възприемаме ВЕЦ-овете като " зелена сила ". На процедура обаче те съставляват преградни уреди, които трансформират коритата, скоростта и течението на реките, и по този начин блокират опцията за миграция на десетки типове риби и безгръбначни. Рибните проходи, които се строят по условие на закона, нормално пропущат доста малко риби и не им разрешават да следват нормалния си маршрут.
Като прибавим останалите фактори като климатичните промени и унищожаването на крайречни гори, не е чудно, че се стигна дотук: 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години. А в Червената книга на България към този момент има 50 типа риба - 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите, античен тип, на възраст от 200 милиона години, връстник на динозаврите.
Рибите са част от цели екосистеми, точно по тази причина изгубването на един тип не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда.
Позитивното в обстановката е, че има какво да създадем. Световният фонд за запазване на дивата природа - WWF, приканва за отбрана на европейския Закон, който контролира намесата на индивида във водните басейни - Рамковата инструкция за водите на Европа.
Създадена през 2000 година, Директивата се преразглежда от Европейската комисия цели 19 години по-късно и в този момент е точният миг, в който всеки европейски жител може да изиска запазването ѝ като мощен и ефикасен закон за запазване на водата на континента. Това е най-хубавият късмет да защитим живота в българските реки - в идващите близо 20 години няма да имаме друга такава опция.
Какво може да направи всеки от нас? Можем да изпратим настояването за опазване строгостта на Закона до Европейската комисия тук ( sosrivers.bg ). Крайният период за реакция е до 4 март.
Към момента, на 325 реки в страната ни има издигнати 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили позволение за градеж. Свикнали сме да възприемаме ВЕЦ-овете като " зелена сила ". На процедура обаче те съставляват преградни уреди, които трансформират коритата, скоростта и течението на реките, и по този начин блокират опцията за миграция на десетки типове риби и безгръбначни. Рибните проходи, които се строят по условие на закона, нормално пропущат доста малко риби и не им разрешават да следват нормалния си маршрут.
Като прибавим останалите фактори като климатичните промени и унищожаването на крайречни гори, не е чудно, че се стигна дотук: 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години. А в Червената книга на България към този момент има 50 типа риба - 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите, античен тип, на възраст от 200 милиона години, връстник на динозаврите.
Рибите са част от цели екосистеми, точно по тази причина изгубването на един тип не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда.
Позитивното в обстановката е, че има какво да създадем. Световният фонд за запазване на дивата природа - WWF, приканва за отбрана на европейския Закон, който контролира намесата на индивида във водните басейни - Рамковата инструкция за водите на Европа.
Създадена през 2000 година, Директивата се преразглежда от Европейската комисия цели 19 години по-късно и в този момент е точният миг, в който всеки европейски жител може да изиска запазването ѝ като мощен и ефикасен закон за запазване на водата на континента. Това е най-хубавият късмет да защитим живота в българските реки - в идващите близо 20 години няма да имаме друга такава опция.
Какво може да направи всеки от нас? Можем да изпратим настояването за опазване строгостта на Закона до Европейската комисия тук ( sosrivers.bg ). Крайният период за реакция е до 4 март.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ