Росен Пенчев: В България има страшно много талантливи хора, които не намират реализация, защото няма нужното образование
" В България има ужасно доста надарени хора, които не съумяват да намерят реализация, тъй като няма нужното обучение за тях ".
Това изясни в рубриката " Образованието на фокус " на предаването " Човекът на фокус " по Радио " Фокус " артистът, режисьор, китарист, вокалист, композитор, художник и сценарист Росен Пенчев . С експерта по Проект " Модернизиране на професионалното обучение и образование " от Секторния Съвет " Изкуства " разясняваме тематиката: " Защо са нужни специалностите по театрални изкуства в междинното обучение? "
Защо са нужни специалностите по театрални изкуства в междинното обучение? Предстои да научим в този момент от нашия специфичен посетител през днешния ден в студиото Росен Пенчев – специалист от Секторния съвет " Изкуства " по Проект " Модернизиране на професионалното обучение и образование ", който е финансиран от Програма " Образование 2021-2027 ", съфинансиран от Европейския съюз. Росен Пенчев е артист, режисьор, китарист, вокалист, композитор, художник, сценарист… Поставям многоточие, тъй като има още какво да кажем за нашия посетител през днешния ден. Добре пристигнал!
Добре заварил! Добър ден на всички.
Разкажете ни за Вашата активност в областта на театралните изкуства. Защо е належащо тя да участва и в междинното обучение съгласно вас?
Опитът ми е обвързван, и професионалният като артист, и като режисьор, всичките тези неща, които изброихте, са по-скоро някакви елементи от режисьорската специалност, за която е нужно да си и художник, нужно е да си артист, нужно е и да може да пишеш и един куп други неща. Така че това са неща, които доста мъчно могат за късото време в примерно две години или четири години, както е във висшето обучение, да се усвои всичко това, въобще да се настрои мозъкът на индивида да мисли по този метод освободен, който се постанова да мисли режисьорът, артистът. И поради това в междинното обучение, изключително в наше време е доста нужно, защото моите наблюдения най-малко, са примерно от последните 15-20 години - работата ми с възпитаници, младежи, младежи. Преди преподавах на студенти най-вече, в този момент работя с възпитаници повече, само че наблюденията са ми тъкмо с понижаване, доста съществено понижаване на общата просвета, което е сериозен проблем. И хората, които аплайват във висшите учебни заведения, са с доста невисок старт и доста имат да наваксат, а няма тази опция, просто времето не е задоволително. И по тази причина в междинното обучение в случай че има една такава сериозна подготовка, която е обвързвана първо и най-просто с четенето, просто да се научат децата да четат книги, това несъмнено е нещо, което незаменимо е като отношение от страна на фамилията, т.е. първото значимо нещо е в фамилията това да се…
Да се възпита.
Да се възпита, тъкмо по този начин. Да се сътвори не просто обвързване децата да четат, ами и любов към четенето. Защото това построява и въобще метода на мислене, въображението, метода, по който поддържат връзка. Все по-малко могат да поддържат връзка свободно актуалните младежи, в смисъл, че не могат да сформират фрази, а това е тъкмо от неналичието на четене. Оттам към този момент се появява и самата драматургия, т.е. разликата сред литература и драматургия. Това са неща, които в тази възраст, тийнейджърската, в случай че се възприемат и се схванат, по-късно доста по-високи резултати може да има.
Като че ли знанията на учениците са фрагментирани. Т.е. те не са окрупнени в една целокупност и не се вършат връзки сред всичките неща, които се учат в учебно заведение. Докато драматургията прави това, в действителност тя съчетава знанията и ги трансформира в една целокупност. Може би това е потребният резултат, който може да има за учениците – те да окрупнява знанията си, да създадат взаимовръзка сред разнообразни детайли от това, което знаят.
Да, несъмнено. Проблемът е по-скоро с това, че сега, даже следя сега щерка ми, тя е в 9 клас, виждам това, което те учат – въпреки че тя е в езикова гимназия с филантропичен профил, тя има най-вече оценки по химия. В смисъл едно неспирано изпитване по химия, по математика, по физика, по тези предмети, които те са значими несъмнено да има всеки един човек главния понятия, само че просто децата са затрупани от ужасно доста учене и в последна сметка те зазубрят някакви неща за изпитите и не ги осмислят задоволително. А когато става дума за такива специалности, които те нормално несъмнено, изключително в актуалния свят са или най-малко в България, наблюдението ми е такова, са доста подценявани като въобще освен актьорската специалност, която и да е специалност, обвързвана с театъра, а в действителност подготовката е много огромна, изисква много сериозна обща просвета и много съществени на практика умения, и физически, и какви ли. Това са неща, които са построяват, това са привички, които се построяват с години. Не мисля, че е задоволително. А и към този момент когато човек е с съвсем построен темперамент, нали, когато те аплайват постоянно са 19-20, а постоянно и по-големи, доста по-трудно е да възприемат този метод на мислене в сравнение с в тийнейджърските години.
" Човекът на фокус " през днешния ден една същинска ренесансова персона. Росен Пенчев е артист, режисьор, композитор, художник, сценарист, доста неща, само че той е и специалист от Секторния съвет " Изкуства " по Проекта " Модернизиране на професионалното обучение и образование ". Днес слагаме образованието на фокус със театралните изкуства, които могат да намерят място в просветителната система, и е значимо да намерят място, тъй като в действителност доста от уменията, които получават учениците, изучавайки театрални изкуства, биха могли да им бъдат доста потребни освен на професионално равнище, в случай че решат да станат артисти. Но ми се желае да сложим фокуса върху актьорската специалност и това какво е належащо за един човек да построи като познание и умения, и за какво е значимо това да стартира от по-ранен стадий, от просветителната система, още от междинното обучение?
Не помня кой учител, въобще прочут театрал, беше споделил на студентите си, само че аз от години го дублирам това нещо. Когато стартирам работата си с деца, че аз не знам какво ще съумея да ги науча, само че главното нещо, което мога да направя за тях, е да им напомня какво е да бъдеш дете, т.е. да си играеш с безусловно освободено въображение, да си представяш на 100%, че си един или различен воин. Защото това въображение и тая независимост, която имат децата, е в действителност нещо, което е естествено за всеки човек, само че последователно с годините човек губи това нещо и той се отдалечава от него. И колкото в по-ранна възраст това нещо се задържи, толкоз по-голям е шансът към този момент в по-зряла възраст да се построи съответният човек като извънредно забавен и надарен артист. Разбира се множеството, не множеството, само че доста от актьорите се интересуват и от режисьорската специалност, самата актьорска специалност има ужасно доста аспекти. Може да бъдеш артист на сцената, може да бъдеш аниматор, да се занимаваш с деца, може да бъдеш учител, може да работиш в синхрона, дублажа де факто, войсоувъра. Разбира се може да си артист в киното, въпреки че това са две разнообразни неща - театралният артист и киноактьорът. В България нормално не се прави разлика и няма за образование нормално за киноактьори, учим се в придвижване, а пък нещата са много разнообразни, играта е много друга. Така че в сравнение с по-малки децата почнат да навлизат в този метод на мислене, на условно мислене, на разчитане на въображението, да работят с прочувствената си памет, която е доста мощна в тези години тийнейджърските, въобще страстите са нещо доста значимо и доста определящо, в случай че те се научат в тази възраст, по-късно биха постигнали доста повече и доста по-далече биха стигнали. Тъй като актуалният артист, най-малко в международен мащаб, той е добре да може и да танцува, и да пее, и какво ли не да прави.
Всъщност преминавайки през едно такова образование, това би могло да помогне за възприемането на изкуството за възпитаване на усет също по този начин.
Да, несъмнено. Това е доста значимо – да се възпитава и публиката, защото доста от децата, с които аз работя, които не са в професионална гимназия, приказваме за частна актьорска школа, и другите школи, в което съм бил, и преди този момент в университета, само че особено за учениците – това, което съм се убедил, е, че за тях е извънредно потребна тази работа, обвързвана със основаването на даден театър, тъй като това ги научава да работят в екип, научава ги да се доверяват един на различен. Играейки разнообразни функции, те откриват разнообразни неща за себе си, които те не са предполагали, че биха им били забавни или че ги могат въобще, и това постоянно им предопределя пътя като напълно други специалности. С доста от някогашните ми такива възпитаници съм приказвал в следствие, че това е било основното нещо, което им е дало пътя в живота въобще. Това разпределяне в общуването едни с други, въобще заставането пред аудитория, което също е нещо доста друго, само че и доста значимо – има към този момент един куп специалности, които са свързани с говорене пред някаква публика.
И тогава се изправяме против най-големия си боязън. Често в предаването сме говорили за страха от говорене пред аудитория с психолози, които споделят, че това е извънредно затруднение за всеки.
Сложно нещо е. Дори за актьорите, за опитни артисти, за мен самия нормално е проблем.
Да, постоянно има специфична тръпка.
Не, не става дума за тръпка. Става дума, когато приказваш за себе си и си себе си – да вземем за пример да си водещ на нещо, на някакво събитие.
В радиоефира да вземем за пример.
В радиоефира. Бил съм водещ, в полза на истината, две-три години в Радио " Благоевград ", само че в това нямаше проблем, това е друго. В радиоефира някак си публиката ти знаеш, че я има, само че тя не е пред теб. Но да вземем за пример на събития, където ти би трябвало да излезеш като себе си – това е огромен проблем. Обикновено са ми се случвали какви ли не нелепости, които изобщо не може да предположиш, че може да ги кажеш. Това е мъчно нещо, да бъдеш себе си.
Ще се веселя да разкажем за тях. Ще кажем и по какъв начин може да бъдат вкарани театралните изкуства в просветителната система, в междинното обучение. На фокус са театралните изкуства, които могат да намерят място в системата на междинното обучение.
Те и намират де факто.
Те и намират. Да кажем в действителност какво е положението сега и какво би могло да бъде въведено като част от образованието на учениците.
Най-популярна сега, доколкото знам, е тази гимназия в Пловдив за театрални и въобще мисля, че и с кино профили има там, само че за театрални фрагменти. Но по този начин или другояче, съгласно мен има доста по-голяма потребност освен в София, само че и в страната. Не единствено актьорската специалност, тъй като няма по какъв начин единствено със приблизително обучение да я практикуваш, най-малкото тъй като се изисква към този момент в един миг и друга възраст и в действителност висше обучение, обвързвано с един куп неща, които са част от специалността. Така че тя неизбежно е подготовка работата в междинното обучение за работа във висшето, само че има един куп други и специалности, и служба въобще в театъра, които биха могли да бъдат със приблизително обучение единствено. А сега съвсем няма експерти. Има хора, които се занимават от години, само че към този момент са възрастни, пенсионери, други, които инцидентно са попаднали. Става дума за художественото осветяване, въобще за осветител в театъра. Знаете, в театъра, с цел да гледаме каквото и да е, би трябвало да има осветяване, а осветлението в театъра, с цел да бъде един театър едно същинско прекарване за публиката, то би трябвало да е художествено. А това са неща, които се учат, които са свързани с един куп други неща и е нещо, което е добре да се учи. Разбира се, да вземем за пример за озвучаването, това са сътрудниците, които към този момент се занимават и с музика и в музикалните учебни заведения. Там има и такава част, където става дума за тонрежисьори, и в театъра. Но театърът има потребност от един куп други асистенти, които е добре да са хора с отношение към театралното изкуство, а не инцидентно попаднали там, както постоянно в последните години има. Става дума за перукер, гримьор, реквизитор, въобще спектакъл занаятчия, стейдж управител – има един куп специалности, които съпътстват едно зрелище, с цел да може то да се случи, които остават зад кулисите, само че те съществуват и без тях няма по какъв начин просто едно зрелище да се случи, приказваме за огромните театри.
Т.е това е професионалната реализация.
Това е нещо, което може в междинното обучение. И има потребност, тъй като има ужасно доста подиуми в България, освен професионалните подиуми, само че в последните години имам наблюдения от сцените, които са на читалища, въобще на самодейни трупи. Но това са по този начин или другояче подиуми на читалища.
Да кажем за плана " Модернизиране на професионалното образование и обучение " – какво планува като решения?
Идеята е да се опростят. В момента има ужасно доста специалности, които не всички от тях действително имат реализация, не към всички от тях има интерес. Целта на Министерство е да се обединят специалности и да се опрости някак си тази система и де факто да има повече резултат от това обучение. Т.е. то да не е самоцелно, просто учиш нещо, което след това изобщо не се занимаваш с него. Сега, има, несъмнено, другата и съществена цел, от една страна, от тяхна страна, въпреки това проблем за нас е обвързван с наименованието на специалностите, защото желанието е да има нови имена, които да са в сходство с европейски условия и стандарти, а българският език е характерен и не на всички места, не всяка една специалност може би може. И по този начин, това е нещо доста комплицирано и сме още в доста начален стадий на намирането на правилния метод към това. Така че следва един дълъг път. С доста забавни сътрудници се срещнах, които са в тази комисия, и това в действителност го правя оценка като доста огромен късмет за мен и за развиване, и въобще за повлияване в бъдеще въобще в междинното обучение – нещо, което аз като задача съм си го сложил от от дълго време. Нещото, което ме задържа в страната към момента, е тъкмо работата с младежите и стремежът най-малко театралните изкуства да изпълнят размера, въобще потенциала, който биха могли да имат, тъй като има ужасно доста надарени хора, които не съумяват да намерят реализация, тъкмо тъй като няма нужното обучение за тях.
Определено специалностите по театрални изкуства имат място в междинното обучение.
Да. Аз поисквам доста триумф на плана и ще се веселя да се забележим още веднъж, да си поговорим за спектакъл, за кино и за всичко това, което ви съпътства във вашия професионален път.
Разбира се.
Това изясни в рубриката " Образованието на фокус " на предаването " Човекът на фокус " по Радио " Фокус " артистът, режисьор, китарист, вокалист, композитор, художник и сценарист Росен Пенчев . С експерта по Проект " Модернизиране на професионалното обучение и образование " от Секторния Съвет " Изкуства " разясняваме тематиката: " Защо са нужни специалностите по театрални изкуства в междинното обучение? "
Защо са нужни специалностите по театрални изкуства в междинното обучение? Предстои да научим в този момент от нашия специфичен посетител през днешния ден в студиото Росен Пенчев – специалист от Секторния съвет " Изкуства " по Проект " Модернизиране на професионалното обучение и образование ", който е финансиран от Програма " Образование 2021-2027 ", съфинансиран от Европейския съюз. Росен Пенчев е артист, режисьор, китарист, вокалист, композитор, художник, сценарист… Поставям многоточие, тъй като има още какво да кажем за нашия посетител през днешния ден. Добре пристигнал!
Добре заварил! Добър ден на всички.
Разкажете ни за Вашата активност в областта на театралните изкуства. Защо е належащо тя да участва и в междинното обучение съгласно вас?
Опитът ми е обвързван, и професионалният като артист, и като режисьор, всичките тези неща, които изброихте, са по-скоро някакви елементи от режисьорската специалност, за която е нужно да си и художник, нужно е да си артист, нужно е и да може да пишеш и един куп други неща. Така че това са неща, които доста мъчно могат за късото време в примерно две години или четири години, както е във висшето обучение, да се усвои всичко това, въобще да се настрои мозъкът на индивида да мисли по този метод освободен, който се постанова да мисли режисьорът, артистът. И поради това в междинното обучение, изключително в наше време е доста нужно, защото моите наблюдения най-малко, са примерно от последните 15-20 години - работата ми с възпитаници, младежи, младежи. Преди преподавах на студенти най-вече, в този момент работя с възпитаници повече, само че наблюденията са ми тъкмо с понижаване, доста съществено понижаване на общата просвета, което е сериозен проблем. И хората, които аплайват във висшите учебни заведения, са с доста невисок старт и доста имат да наваксат, а няма тази опция, просто времето не е задоволително. И по тази причина в междинното обучение в случай че има една такава сериозна подготовка, която е обвързвана първо и най-просто с четенето, просто да се научат децата да четат книги, това несъмнено е нещо, което незаменимо е като отношение от страна на фамилията, т.е. първото значимо нещо е в фамилията това да се…
Да се възпита.
Да се възпита, тъкмо по този начин. Да се сътвори не просто обвързване децата да четат, ами и любов към четенето. Защото това построява и въобще метода на мислене, въображението, метода, по който поддържат връзка. Все по-малко могат да поддържат връзка свободно актуалните младежи, в смисъл, че не могат да сформират фрази, а това е тъкмо от неналичието на четене. Оттам към този момент се появява и самата драматургия, т.е. разликата сред литература и драматургия. Това са неща, които в тази възраст, тийнейджърската, в случай че се възприемат и се схванат, по-късно доста по-високи резултати може да има.
Като че ли знанията на учениците са фрагментирани. Т.е. те не са окрупнени в една целокупност и не се вършат връзки сред всичките неща, които се учат в учебно заведение. Докато драматургията прави това, в действителност тя съчетава знанията и ги трансформира в една целокупност. Може би това е потребният резултат, който може да има за учениците – те да окрупнява знанията си, да създадат взаимовръзка сред разнообразни детайли от това, което знаят.
Да, несъмнено. Проблемът е по-скоро с това, че сега, даже следя сега щерка ми, тя е в 9 клас, виждам това, което те учат – въпреки че тя е в езикова гимназия с филантропичен профил, тя има най-вече оценки по химия. В смисъл едно неспирано изпитване по химия, по математика, по физика, по тези предмети, които те са значими несъмнено да има всеки един човек главния понятия, само че просто децата са затрупани от ужасно доста учене и в последна сметка те зазубрят някакви неща за изпитите и не ги осмислят задоволително. А когато става дума за такива специалности, които те нормално несъмнено, изключително в актуалния свят са или най-малко в България, наблюдението ми е такова, са доста подценявани като въобще освен актьорската специалност, която и да е специалност, обвързвана с театъра, а в действителност подготовката е много огромна, изисква много сериозна обща просвета и много съществени на практика умения, и физически, и какви ли. Това са неща, които са построяват, това са привички, които се построяват с години. Не мисля, че е задоволително. А и към този момент когато човек е с съвсем построен темперамент, нали, когато те аплайват постоянно са 19-20, а постоянно и по-големи, доста по-трудно е да възприемат този метод на мислене в сравнение с в тийнейджърските години.
" Човекът на фокус " през днешния ден една същинска ренесансова персона. Росен Пенчев е артист, режисьор, композитор, художник, сценарист, доста неща, само че той е и специалист от Секторния съвет " Изкуства " по Проекта " Модернизиране на професионалното обучение и образование ". Днес слагаме образованието на фокус със театралните изкуства, които могат да намерят място в просветителната система, и е значимо да намерят място, тъй като в действителност доста от уменията, които получават учениците, изучавайки театрални изкуства, биха могли да им бъдат доста потребни освен на професионално равнище, в случай че решат да станат артисти. Но ми се желае да сложим фокуса върху актьорската специалност и това какво е належащо за един човек да построи като познание и умения, и за какво е значимо това да стартира от по-ранен стадий, от просветителната система, още от междинното обучение?
Не помня кой учител, въобще прочут театрал, беше споделил на студентите си, само че аз от години го дублирам това нещо. Когато стартирам работата си с деца, че аз не знам какво ще съумея да ги науча, само че главното нещо, което мога да направя за тях, е да им напомня какво е да бъдеш дете, т.е. да си играеш с безусловно освободено въображение, да си представяш на 100%, че си един или различен воин. Защото това въображение и тая независимост, която имат децата, е в действителност нещо, което е естествено за всеки човек, само че последователно с годините човек губи това нещо и той се отдалечава от него. И колкото в по-ранна възраст това нещо се задържи, толкоз по-голям е шансът към този момент в по-зряла възраст да се построи съответният човек като извънредно забавен и надарен артист. Разбира се множеството, не множеството, само че доста от актьорите се интересуват и от режисьорската специалност, самата актьорска специалност има ужасно доста аспекти. Може да бъдеш артист на сцената, може да бъдеш аниматор, да се занимаваш с деца, може да бъдеш учител, може да работиш в синхрона, дублажа де факто, войсоувъра. Разбира се може да си артист в киното, въпреки че това са две разнообразни неща - театралният артист и киноактьорът. В България нормално не се прави разлика и няма за образование нормално за киноактьори, учим се в придвижване, а пък нещата са много разнообразни, играта е много друга. Така че в сравнение с по-малки децата почнат да навлизат в този метод на мислене, на условно мислене, на разчитане на въображението, да работят с прочувствената си памет, която е доста мощна в тези години тийнейджърските, въобще страстите са нещо доста значимо и доста определящо, в случай че те се научат в тази възраст, по-късно биха постигнали доста повече и доста по-далече биха стигнали. Тъй като актуалният артист, най-малко в международен мащаб, той е добре да може и да танцува, и да пее, и какво ли не да прави.
Всъщност преминавайки през едно такова образование, това би могло да помогне за възприемането на изкуството за възпитаване на усет също по този начин.
Да, несъмнено. Това е доста значимо – да се възпитава и публиката, защото доста от децата, с които аз работя, които не са в професионална гимназия, приказваме за частна актьорска школа, и другите школи, в което съм бил, и преди този момент в университета, само че особено за учениците – това, което съм се убедил, е, че за тях е извънредно потребна тази работа, обвързвана със основаването на даден театър, тъй като това ги научава да работят в екип, научава ги да се доверяват един на различен. Играейки разнообразни функции, те откриват разнообразни неща за себе си, които те не са предполагали, че биха им били забавни или че ги могат въобще, и това постоянно им предопределя пътя като напълно други специалности. С доста от някогашните ми такива възпитаници съм приказвал в следствие, че това е било основното нещо, което им е дало пътя в живота въобще. Това разпределяне в общуването едни с други, въобще заставането пред аудитория, което също е нещо доста друго, само че и доста значимо – има към този момент един куп специалности, които са свързани с говорене пред някаква публика.
И тогава се изправяме против най-големия си боязън. Често в предаването сме говорили за страха от говорене пред аудитория с психолози, които споделят, че това е извънредно затруднение за всеки.
Сложно нещо е. Дори за актьорите, за опитни артисти, за мен самия нормално е проблем.
Да, постоянно има специфична тръпка.
Не, не става дума за тръпка. Става дума, когато приказваш за себе си и си себе си – да вземем за пример да си водещ на нещо, на някакво събитие.
В радиоефира да вземем за пример.
В радиоефира. Бил съм водещ, в полза на истината, две-три години в Радио " Благоевград ", само че в това нямаше проблем, това е друго. В радиоефира някак си публиката ти знаеш, че я има, само че тя не е пред теб. Но да вземем за пример на събития, където ти би трябвало да излезеш като себе си – това е огромен проблем. Обикновено са ми се случвали какви ли не нелепости, които изобщо не може да предположиш, че може да ги кажеш. Това е мъчно нещо, да бъдеш себе си.
Ще се веселя да разкажем за тях. Ще кажем и по какъв начин може да бъдат вкарани театралните изкуства в просветителната система, в междинното обучение. На фокус са театралните изкуства, които могат да намерят място в системата на междинното обучение.
Те и намират де факто.
Те и намират. Да кажем в действителност какво е положението сега и какво би могло да бъде въведено като част от образованието на учениците.
Най-популярна сега, доколкото знам, е тази гимназия в Пловдив за театрални и въобще мисля, че и с кино профили има там, само че за театрални фрагменти. Но по този начин или другояче, съгласно мен има доста по-голяма потребност освен в София, само че и в страната. Не единствено актьорската специалност, тъй като няма по какъв начин единствено със приблизително обучение да я практикуваш, най-малкото тъй като се изисква към този момент в един миг и друга възраст и в действителност висше обучение, обвързвано с един куп неща, които са част от специалността. Така че тя неизбежно е подготовка работата в междинното обучение за работа във висшето, само че има един куп други и специалности, и служба въобще в театъра, които биха могли да бъдат със приблизително обучение единствено. А сега съвсем няма експерти. Има хора, които се занимават от години, само че към този момент са възрастни, пенсионери, други, които инцидентно са попаднали. Става дума за художественото осветяване, въобще за осветител в театъра. Знаете, в театъра, с цел да гледаме каквото и да е, би трябвало да има осветяване, а осветлението в театъра, с цел да бъде един театър едно същинско прекарване за публиката, то би трябвало да е художествено. А това са неща, които се учат, които са свързани с един куп други неща и е нещо, което е добре да се учи. Разбира се, да вземем за пример за озвучаването, това са сътрудниците, които към този момент се занимават и с музика и в музикалните учебни заведения. Там има и такава част, където става дума за тонрежисьори, и в театъра. Но театърът има потребност от един куп други асистенти, които е добре да са хора с отношение към театралното изкуство, а не инцидентно попаднали там, както постоянно в последните години има. Става дума за перукер, гримьор, реквизитор, въобще спектакъл занаятчия, стейдж управител – има един куп специалности, които съпътстват едно зрелище, с цел да може то да се случи, които остават зад кулисите, само че те съществуват и без тях няма по какъв начин просто едно зрелище да се случи, приказваме за огромните театри.
Т.е това е професионалната реализация.
Това е нещо, което може в междинното обучение. И има потребност, тъй като има ужасно доста подиуми в България, освен професионалните подиуми, само че в последните години имам наблюдения от сцените, които са на читалища, въобще на самодейни трупи. Но това са по този начин или другояче подиуми на читалища.
Да кажем за плана " Модернизиране на професионалното образование и обучение " – какво планува като решения?
Идеята е да се опростят. В момента има ужасно доста специалности, които не всички от тях действително имат реализация, не към всички от тях има интерес. Целта на Министерство е да се обединят специалности и да се опрости някак си тази система и де факто да има повече резултат от това обучение. Т.е. то да не е самоцелно, просто учиш нещо, което след това изобщо не се занимаваш с него. Сега, има, несъмнено, другата и съществена цел, от една страна, от тяхна страна, въпреки това проблем за нас е обвързван с наименованието на специалностите, защото желанието е да има нови имена, които да са в сходство с европейски условия и стандарти, а българският език е характерен и не на всички места, не всяка една специалност може би може. И по този начин, това е нещо доста комплицирано и сме още в доста начален стадий на намирането на правилния метод към това. Така че следва един дълъг път. С доста забавни сътрудници се срещнах, които са в тази комисия, и това в действителност го правя оценка като доста огромен късмет за мен и за развиване, и въобще за повлияване в бъдеще въобще в междинното обучение – нещо, което аз като задача съм си го сложил от от дълго време. Нещото, което ме задържа в страната към момента, е тъкмо работата с младежите и стремежът най-малко театралните изкуства да изпълнят размера, въобще потенциала, който биха могли да имат, тъй като има ужасно доста надарени хора, които не съумяват да намерят реализация, тъкмо тъй като няма нужното обучение за тях.
Определено специалностите по театрални изкуства имат място в междинното обучение.
Да. Аз поисквам доста триумф на плана и ще се веселя да се забележим още веднъж, да си поговорим за спектакъл, за кино и за всичко това, което ви съпътства във вашия професионален път.
Разбира се.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ