Новият голям медиен инвеститор ще е бизнес модел, финансиран от абонамент
В бъдеще ще има по-ясно изразена диференциация и по-видимо неравноправие в обществото във връзка с информацията. По-богатите и по-образованите ще могат да получават висококачествена, тествана информация против абонамент, до момента в който по-бедните и неплатежоспособните ще би трябвало да се задоволят с вести “втора ръка ”, безвъзмездни и не постоянно задоволително достоверни.
Новият огромен медиен вложител няма да е рекламата, както всички чакат, а subscription models - бизнес модел, финансиран от абонамент.
Това споделя американският професор по публицистика и медии Пол Гладър* от университета “Кингс колидж ” в Ню Йорк. Тази наклонност е доста забележима в Съединени американски щати, скоро ще се усети и на другите пазари, предвижда той. Гладър дава за образец “Ню Йорк Таймс ”, който има съвсем 5 млн. платени клиенти, а идната му цел е да ги удвои до 2025 година
Гладър е уверен, че усетите на хората ще узреят и те от ден на ден ще търсят дълбочина и подтекст, а не кликъбъл вести. Това ще принуди медиите да създават висококачествено наличие, което ще дават против възнаграждение. Разбира се, че постоянно ще има и хора, за които ще са задоволителни развлекателни вести вид “шок и смут ”, вести стръв или сензационни подправени вести и за тях ще е безплатната и непретенциозна медийна среда.
Пол Гладър предвижда, че
най-търсеното
наличие в
бъдеще ще са
финансовите и
политическите
вести
Затова и бизнес изданията ще имат огромна тежест и ще бъдат в положително финансово здраве. Тяхна цел ще е високоплатежната и образована публика, която ще употребява получената информация, с цел да печели пари и да взима сполучливи решения. Тесните връзки сред клиентите и медиите ще са от огромно значение.
Тези връзки ще изтласкат от пазара медиатори като рекламни организации и обществени мрежи, счита Гладър.
Правото на осведоменост, което всички хора имат, ще бъде обслужвано от по-малки медии, които осребряват наличието си посредством други начини и по този начин дават безвъзмездни вести. Гладър разяснява, че някои медии ще се финансират от филантропи с бизнес в софтуерния бранш, както и от фондации. Рисковият капитал ще продуцира нови медийни стартъпи и сполучливите от тях ще продава на старите и одобрени медийни конгломерати.
Моделът на двойните доходи (dual- revenue model), генерирани от годишни абонаменти на семействата и печатна реклама в изданията, с които вестниците се устояха години наред, към този момент са останали надълбоко в предишното. Една от аргументите за това е и фактът, че
неограниченото
цифрово
пространство
обезцени
онлайн
рекламата
и тя е в пъти по-евтина спрямо тази в печатните издания преди години. Според Ройтерс с изключение на фейсбук и гугъл нито една друга платформа в Съединени американски щати няма повече от 5% пазарен дял в рекламата.
Издателите в Америка, както и от ден на ден европейски медийни компании създават бизнес модели, учредени на платено наличие. Вече има изразена наклонност за увеличение на каузи на хората, подготвени да заплащат за качествено наличие. Според изследване, направено преди три години от института “Ройтерс ”, в богати и медийно грамотни страни като Норвегия и Швеция той е надлежно 26 и 20%. В Съединени американски щати - 16%. Днес обаче склонни да заплащат за вести са повече от половината американци - 53%, сочи изследване на АП и американския институт за медиите. Средната цена за цифров абонамент в Съединени американски щати е 10 $, като някои медии оферират и комбинирани предложения.
“Вашингтон поуст ” и стрийминг платформата Hulu да вземем за пример желаят 99 $ на година. New York Times в партньорство със Spotify предлага абонамент от 203,88 $ за година. Появиха се и платформи в света, които са подготвени да върнат парите на всеки консуматор, останал неудовлетворен от прочетеното. Като Blendle, основана от Алекзанър Клъпинг, която препродава вести на огромните издатели в Холандия, Германия, Белгия, Съединени американски щати. Хората са склонни да
заплащат
предпочитано
за разбори,
мнения и
следствия,
а не за настоящите вести, каквито оферират всички, настояват издателите.
Журналистиката се отдалечава от рекламата и се доближава към клиентите. Все повече търси способи да ги опознава, да схваща техните потребности и да ги удовлетворява.
Съдържанието е цар още веднъж, споделя Пол Гладър. Ерата на “всичко би трябвало да е гратис ” завърши.
Медиите, които съумеят да убедят своите читатели, че дребните пари за абонамент ще им подсигуряват качествена информация и ще спестят скъпото им време, ще имат мощно преимущество в бъдеще.
Българският медиен модел е доста надалеч от тази наклонност. Медиите, които се пробваха да затворят частично наличието си за краен консуматор, не получиха упования резултат. Въпросът е дали свитият рекламен пазар у нас и ниските цени на цифровата реклама ще са задоволителни, с цел да могат да финансират големия брой съществуващи медии. От друга страна, е значима грамотността на българската публика и дали тя ще се задоволява с всякаква информация, или ще има упования и искания за висококачeствен артикул, който да я води в морето от вести. /24chasa.bg
*Пол Гладър е американски публицист, учител в “Кингс колидж ” в Ню Йорк и бизнесмен. Работил е в издания като “Уолстрийт джърнъл ”, “Ню Йорк таймс ”, “Вашингтон поуст ”, “Ню Йоркър ”, “Шпигел ”, “Блумбърг бизнес уик ” и други. Създател и основен редактор на портал за вяра Religion unplugged.com, изпълнителен шеф на неправителствената платформа The Media Project и създател на компанията Vett News, разработваща приложения за битка с подправените вести.
Новият огромен медиен вложител няма да е рекламата, както всички чакат, а subscription models - бизнес модел, финансиран от абонамент.
Това споделя американският професор по публицистика и медии Пол Гладър* от университета “Кингс колидж ” в Ню Йорк. Тази наклонност е доста забележима в Съединени американски щати, скоро ще се усети и на другите пазари, предвижда той. Гладър дава за образец “Ню Йорк Таймс ”, който има съвсем 5 млн. платени клиенти, а идната му цел е да ги удвои до 2025 година
Гладър е уверен, че усетите на хората ще узреят и те от ден на ден ще търсят дълбочина и подтекст, а не кликъбъл вести. Това ще принуди медиите да създават висококачествено наличие, което ще дават против възнаграждение. Разбира се, че постоянно ще има и хора, за които ще са задоволителни развлекателни вести вид “шок и смут ”, вести стръв или сензационни подправени вести и за тях ще е безплатната и непретенциозна медийна среда.
Пол Гладър предвижда, че
най-търсеното
наличие в
бъдеще ще са
финансовите и
политическите
вести
Затова и бизнес изданията ще имат огромна тежест и ще бъдат в положително финансово здраве. Тяхна цел ще е високоплатежната и образована публика, която ще употребява получената информация, с цел да печели пари и да взима сполучливи решения. Тесните връзки сред клиентите и медиите ще са от огромно значение.
Тези връзки ще изтласкат от пазара медиатори като рекламни организации и обществени мрежи, счита Гладър.
Правото на осведоменост, което всички хора имат, ще бъде обслужвано от по-малки медии, които осребряват наличието си посредством други начини и по този начин дават безвъзмездни вести. Гладър разяснява, че някои медии ще се финансират от филантропи с бизнес в софтуерния бранш, както и от фондации. Рисковият капитал ще продуцира нови медийни стартъпи и сполучливите от тях ще продава на старите и одобрени медийни конгломерати.
Моделът на двойните доходи (dual- revenue model), генерирани от годишни абонаменти на семействата и печатна реклама в изданията, с които вестниците се устояха години наред, към този момент са останали надълбоко в предишното. Една от аргументите за това е и фактът, че
неограниченото
цифрово
пространство
обезцени
онлайн
рекламата
и тя е в пъти по-евтина спрямо тази в печатните издания преди години. Според Ройтерс с изключение на фейсбук и гугъл нито една друга платформа в Съединени американски щати няма повече от 5% пазарен дял в рекламата.
Издателите в Америка, както и от ден на ден европейски медийни компании създават бизнес модели, учредени на платено наличие. Вече има изразена наклонност за увеличение на каузи на хората, подготвени да заплащат за качествено наличие. Според изследване, направено преди три години от института “Ройтерс ”, в богати и медийно грамотни страни като Норвегия и Швеция той е надлежно 26 и 20%. В Съединени американски щати - 16%. Днес обаче склонни да заплащат за вести са повече от половината американци - 53%, сочи изследване на АП и американския институт за медиите. Средната цена за цифров абонамент в Съединени американски щати е 10 $, като някои медии оферират и комбинирани предложения.
“Вашингтон поуст ” и стрийминг платформата Hulu да вземем за пример желаят 99 $ на година. New York Times в партньорство със Spotify предлага абонамент от 203,88 $ за година. Появиха се и платформи в света, които са подготвени да върнат парите на всеки консуматор, останал неудовлетворен от прочетеното. Като Blendle, основана от Алекзанър Клъпинг, която препродава вести на огромните издатели в Холандия, Германия, Белгия, Съединени американски щати. Хората са склонни да
заплащат
предпочитано
за разбори,
мнения и
следствия,
а не за настоящите вести, каквито оферират всички, настояват издателите.
Журналистиката се отдалечава от рекламата и се доближава към клиентите. Все повече търси способи да ги опознава, да схваща техните потребности и да ги удовлетворява.
Съдържанието е цар още веднъж, споделя Пол Гладър. Ерата на “всичко би трябвало да е гратис ” завърши.
Медиите, които съумеят да убедят своите читатели, че дребните пари за абонамент ще им подсигуряват качествена информация и ще спестят скъпото им време, ще имат мощно преимущество в бъдеще.
Българският медиен модел е доста надалеч от тази наклонност. Медиите, които се пробваха да затворят частично наличието си за краен консуматор, не получиха упования резултат. Въпросът е дали свитият рекламен пазар у нас и ниските цени на цифровата реклама ще са задоволителни, с цел да могат да финансират големия брой съществуващи медии. От друга страна, е значима грамотността на българската публика и дали тя ще се задоволява с всякаква информация, или ще има упования и искания за висококачeствен артикул, който да я води в морето от вести. /24chasa.bg
*Пол Гладър е американски публицист, учител в “Кингс колидж ” в Ню Йорк и бизнесмен. Работил е в издания като “Уолстрийт джърнъл ”, “Ню Йорк таймс ”, “Вашингтон поуст ”, “Ню Йоркър ”, “Шпигел ”, “Блумбърг бизнес уик ” и други. Създател и основен редактор на портал за вяра Religion unplugged.com, изпълнителен шеф на неправителствената платформа The Media Project и създател на компанията Vett News, разработваща приложения за битка с подправените вести.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ