... Увлечен от своите победи на изток, стигнал Александър в

Легенда за Александър Велики ♥ Лев ТОЛСТОЙ

...

Увлечен от своите победи на изток, стигнал Александър в дивна страна, гдето всичко цъфтяло и се радвало.

Жителите излезли да го посрещнат и му поднесли на златна табла златен самун и златни ябълки.

- Нима у вас ядат злато? - попитал изуменият поробител.

- Не - дали отговор пратениците. - Но в случай че ти имаше потребност от самун, белким той липсва в твоята земя, та си пристигнал толкоз надалеч да го търсиш?

Този отговор се понравил на Александър и той поискал да види по-отблизо живота на тия хора.

И ето, седи той при царя на тая страна и пристигнали двама души да се съдят.

- Царю - почнал единият - аз купих от този човек едно място за къща. Като почнахме да копаем земята, открих едно гърне с доста злато, сребро и скъпоценни камъни. Тогава аз му споделих: „ Съкровището е твое. Вземи си го, аз купих от тебе единствено земята, само че не и съкровището. ” Не съм ли прав, велики царю? Заповядай му да си вземе обратно откритото.

Другият пък почнал:

- Справедливи царю! И аз не желая непознатото! Аз продадох нему мястото, дружно с всичко що се намира в него. Намереното е негово. Заповядай му да го задържи.

Помислил царят, помислил, па повикал оня, който пръв приказвал и го запитал:

- Имаш ли ти наследник?

- Дал ми Бог, царю.

- А ти имаш ли щерка? - попитал той другия.

- Господ ми е дарил - дал отговор той.

- Тогава - споделил царят - попитайте ги, в случай че желаят да станат те мъж и жена, то изкопайте съкровището от земята и го дайте тям. А пък в случай че те не желаят да се оженят - обърнал се той към купувача на земята - то затрупай още веднъж съкровището в земята и на него си направи къщата.

Седящите си отишли удовлетворени и щастливи.

Александър доста се зачудил на всичко това и извикал:

- Чудна страна!

- Нима неприятно отсъдих? - попитал царят. - А по какъв начин бихте решили това у вас?

- У нас - дал отговор Александър - изпъдил бих и единия, и другия, а съкровището щях да задържа за хазната.

Царят повдигнал очи към небето:

- Велики Боже! А свети ли слънце във вашата страна?

- Свети.

- И дъжд вали?

- Вали.

- Тогава вероятно у вас поради животните слънцето свети и дъжд вали. Защото хората са така неверни и несправедливи, недостойни за небесната благодат…

И засрами се Александър…