Повече от половината от учещите „Медицина“ в България са чужденци
Увеличават се чужденците, които учат висше обучение в България. През образователната 2021/2022 година техният брой е 16 525, което 8,2% от всички студенти в страната. През 2013 година делът им е бил двойно по-малък - 4,1%. Това демонстрират данни от Националната карта на висшето обучение в Република България , която беше обновена през днешния ден с решение на Министерския съвет.
Според документа България е отличник в целия Европейски Съюз по дял на задграничните студенти по медицински специалности. 58,5% от учещите „ Медицина “ в страната са чужденци, оповестиха от държавния пресцентър.
Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48%) от избрания от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) общ потенциал на всички висши учебни заведения в страната, които имат места за 415 472 студенти. През предходната година настоящите студенти са заемали 53% от избрания от НАОА потенциал.
Средният застрахователен приход на излизащите от университетите висшисти в България се е нараснал съвсем двойно за последните 10 години. През 2013 година той е бил 868 лв. на месец, а през тази година е 1646 лв.. Само 2,5% от приключилите висше учебно заведение в страната през последните 5 години в този момент са безработни, а през 2013 година техният дял е бил 4,15%. Отчитат се обаче обилни разлики във връзка с реализацията по предопределение в обособените професионални посоки. Например 95% от приключилите „ Медицина “ работят по специалността си, до момента в който в направление „ Туризъм “ единствено 21% от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.
Актуализираната Национална карта регистрира и други, разнообразни по своя темперамент и дълбочина, несъответствия в структурата на висшето обучение. Продължава наклонността повече дами да учат виеше обучение. Техният брой е почти 114 хиляди (57%), до момента в който мъжете са към 86 хиляди. В някои професионални посоки студентите са съвсем напълно дами - изключително в „ Педагогика “ - 96% и „ Теория и ръководство на образованието “ - 89%. Мъжете имат над 80% дял в „ Металургия “, „ Електротехника, електроника и автоматика “, „ Енергетика “ и „ Машинно инженерство “.
Отчитат се несъответствия и в териториалната конструкция на висшето обучение. Най-много висши учебни заведения (28) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който са основани единствено две висши учебни заведения (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия), а други три работят посредством филиали.
Националната карта на висшето обучение е призната с Решение на Министерски съвет през 2021 година Тя се актуализира годишно, а информацията от нея се употребява за установяване на държавната политика за висшето обучение, в това число приема в избрани посоки и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от висши учебни заведения, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.
Според документа България е отличник в целия Европейски Съюз по дял на задграничните студенти по медицински специалности. 58,5% от учещите „ Медицина “ в страната са чужденци, оповестиха от държавния пресцентър.
Общият брой на студентите в България е 200 781. Това е по-малко от половината (48%) от избрания от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) общ потенциал на всички висши учебни заведения в страната, които имат места за 415 472 студенти. През предходната година настоящите студенти са заемали 53% от избрания от НАОА потенциал.
Средният застрахователен приход на излизащите от университетите висшисти в България се е нараснал съвсем двойно за последните 10 години. През 2013 година той е бил 868 лв. на месец, а през тази година е 1646 лв.. Само 2,5% от приключилите висше учебно заведение в страната през последните 5 години в този момент са безработни, а през 2013 година техният дял е бил 4,15%. Отчитат се обаче обилни разлики във връзка с реализацията по предопределение в обособените професионални посоки. Например 95% от приключилите „ Медицина “ работят по специалността си, до момента в който в направление „ Туризъм “ единствено 21% от дипломиралите се заемат позиции, съответстващи на образованието им.
Актуализираната Национална карта регистрира и други, разнообразни по своя темперамент и дълбочина, несъответствия в структурата на висшето обучение. Продължава наклонността повече дами да учат виеше обучение. Техният брой е почти 114 хиляди (57%), до момента в който мъжете са към 86 хиляди. В някои професионални посоки студентите са съвсем напълно дами - изключително в „ Педагогика “ - 96% и „ Теория и ръководство на образованието “ - 89%. Мъжете имат над 80% дял в „ Металургия “, „ Електротехника, електроника и автоматика “, „ Енергетика “ и „ Машинно инженерство “.
Отчитат се несъответствия и в териториалната конструкция на висшето обучение. Най-много висши учебни заведения (28) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който са основани единствено две висши учебни заведения (Медицинският университет в Плевен и Висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия), а други три работят посредством филиали.
Националната карта на висшето обучение е призната с Решение на Министерски съвет през 2021 година Тя се актуализира годишно, а информацията от нея се употребява за установяване на държавната политика за висшето обучение, в това число приема в избрани посоки и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от висши учебни заведения, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ