Уважаеми г-н Кмете! Уважаеми г-н Председател на Общинския съвет! Уважаеми съграждани на

Уважаеми господин Кмете!
Уважаеми господин Председател на Общинския съвет!
Уважаеми съграждани на огромния стихотворец Пейо Яворов!

Съжалявам, че не мога да бъда с вас на празника!
Вестта за номинирането ми с националната премия на фондация „ Яворов “ и община Чирпан ме свари над коректурите на антологията „ Пейо Яворов “ (избрани негови творби), част от поредицата „ Българска поезия “ на издателство „ Рива “, върху която работя от дълго време.
Прието е в сходни случаи, награденият да показа в малко слово своето пояснение на създателя, като изтъкне значимостта на неговото дело. Но по-лесно за читателя ще бъде да узнае моето схващане на Яворов, като разгърне тази антология – и го открие в избора на стиховете, в метода на тяхната класификация и даже в самото оформление.
Събирането на творбите на обичан стихотворец от разнообразни интервали в едно книжно тяло припомня неделните срещи в селския храм – където вярващите са пристигнали да чуят гласовете си, да се черкуват… и усетят, че към момента са в живота.
Обичам антологиите – за мен те са метод да изразя своята респект към обичаните създатели, само че и метод да прикрия срама от ниския ни растеж (почти без сянка) до растежа на поетите от предишното.
Аз не съм изобретател на нови хрумвания, на нови метафори или на нов словоред – откривателят бе Той – и във връзка на премиите ще кажа: Знайно за поета Пейо Яворов е че е награден веднъж… – с кръст за смелост, като доброволец в Македоноодринското опълчение.
Позволявам си, въпреки всичко, да считам себе си като един от околните, един от множеството племенници на поета, на които той е посветил „ Часът на синята мъгла “,

„ …когато млъква звук и тишината стене,
при своите прозорци седнали без мощ… “

Племенникът, който в никакъв случай не се сбогува с него!
И в никакъв случай не му нашепна – „ лека нощ! “

Благодаря ви за честа да бъда посетител на град Чирпан, въпреки и единствено с това малко слово!

Б. Христов