Тръгвам натам, където няма ни път, ни пътека - СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ
Утрото без тревога е като небе без облак.
Стефан Вълдобрев е роден на 20 май 1970 в Стара Загора в семейство на двама машинни инженери – Мария и Костадин Вълдобреви. Майка му е от жанр на македонски бежанци, заселили се в Родопите, Велинград. Родът на татко му е от подбалканското село Шейново.
От дребен увлеченията му са свързани с футбола и другите типове изкуства. По неговите лични думи:
Блокът, в който живеех се намираше по средата на един магичен Бермудски триъгълник, в който влизах и се изгубвах – стадиона, цирка и киното. Прекарвах цялото си време там – ритайки топка, обикаляйки сред фургоните на лунапарка, виждайки се с другари, разигравайки подиуми от кино лентата, който одеве сме гледали. Губехме визия за времето и не забелязвахме по кое време на открито се е стъмнило. Училището беше наоколо, само че в никакъв случай не можа да стане част от този триъгълник.
В продължение на седем години върви на уроци по пиано, само че не му е толкоз драговолно. Отказва се и през идващите пет години се отдава на класическата китара. Учителите му скоро забелязват блуждаещия му разум и неналичието на централизация в час и намират личен метод, който да предизвика по-лесното асимилиране на британския речник – най-редовно домашната му работа се състои в това вечер да вади текста на нова ария, да я разучава и на другия ден да я изпее с китарата си пред класа, обяснявайки смисъла на непознатите думи в нея на съучениците си.
Тези съвсем ежедневни концерти в класната стая се трансформират в много сериозна и ползотворна школа за него, тъй като по-късно, когато обикаля Черноморските курорти и Германия като махленски музикант, той към този момент има в репертоара си над 300 международни шлагера от всеки род.
През юни 1989 година Стефан влиза в Софийския университет със компетентност британска лингвистика, само че се отхвърля, когато през септември минава изпитите в Театралната академия и попада в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев .
Този клас след години ще бъде титулуван като най-успешния за двамата именити преподаватели. Заедно със своите състуденти Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Стефка Янорова, Койна Русева, Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Лиза Шопова, Стефан Денолюбов, Иван Урумов те стават съществена част от Новата вълна на актуалния български спектакъл.
Стефан Вълдобрев е сътворил партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални кино лентата, които му печелят самопризнание и професионален авторитет. През 2000 година получава първата си „ Златна роза ” за кино дебют за саундтрака към кино лентата „ Пансион за кучета “. През 2008 година композира музиката за кино лентата „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “, донесъл на екипа забележителен брой интернационалните награди и достигнал до шортлистата за „ Най-добър чуждоезичен филм “ на Американската кино академия „ Оскар “.
Музикалният жанр на Стефан Вълдобрев е мъчно да бъде рамкиран и варира сполучливо според от основата на драматургичния текст или сюжета. С течение на времето или съгласно жанровите условия на дадена режисура или филм, Вълдобрев основава необятен диапазон творби – от лирични, ноктюрни сюити до балкански хора и духови ритми, от типичен партитури за симфоничен оркестър или струнни квартети до етно-ембиънт пиеси, постоянно привнасяйки подигравателен привкус в потреблението на цигански претекстове, семпли джазови идиоми или циркови тематики, основани на додекафонията и парадокса.
Артистични придвижвания като Ню Романтисизъм, Постминимализъм или Уърлд Мюзик оказват несъмнено въздействие върху неговото творчество. Но в случай че би трябвало да се формулира някакъв главен признак за работата му, може би това е съвсем наложителната приложимост на явен и запаметяващ се лайтмотив в болшинството от неговите композиции.
В перода 2006-2007 година Стефан заминава за Прага, където специализира кино-режисура в Чешката кино академия ФАМУ. Там той основава няколко късометражни кино лентата, включва се в уъркшопа на Милош Форман , посещава лекциите на Отакар Вавра и Яромир Шофр . През 2007 година се дипломира с късометражния „ Скрито “ – филм, който бележи началото на едно съдействие и другарство с изявения млад мексикански оператор Антонио Риестра .
Същевременно играе в значими представления като „ Много звук за нищо “, „ Братя Карамазови “, „ Майстора и Маргарита “, „ Комедия на прислужниците “, „ Евридика “, „ Предградие “, „ Хамлетмашината “, но взема решение да концентрира напъните си главно в киното. През 2004 година прави мощен дебют във кино лентата на Станимир Трифонов „ Изпепеляване “, за който получава втората си „ Златна роза “, този път за най-хубава мъжка роля.
През 2012 година Стефан играе основната роля в комедията „ Миграцията на паламуда “ – роуд муви на режисьора Людмил Тодоров . Вълдобрев е бедният и утопичен художник на икони Симо, който дружно със своя другар и съселянин намира всевъзможни странни способи да се оправя с живота, тръгвайки на тъжно-смешно пътешестване до Черно море и назад. Критиката дефинира кино лентата като „ една от най-фините комедии на актуалното българско кино “.
