Строителите харчат 4 пъти повече за отпадък на депото вместо...
Устойчивото потребление на естествените запаси става едно от водещите условия към строителните артикули в бъдеще. Това ще докара до повишаване на % на рециклираните материали, употребявани в градежите, предвижда пред “Марица” инж. Татяна Червенкова, специалист в отдел " Строителни артикули " на Дирекция " Технически правила и правила " към Министерство на регионалното развитие. Управлението на строителните боклуци е непосредствено обвързвано с новите условия по Зелената договорка, също с кръговата стопанска система - изгодата е, че по този метод се понижава и разходът на първични материали, и отпадъците, изясни специалистът.
В същото време обаче доста екологични организации сигнализират, че страната ни не се е справила с европейската цел за най-малко 70% преработване на строителни боклуци към 2020 година. Другият абсурд е, че макар солените санкции - от 500 до 4000 лева, продължава нерегламентираното изхвърляне на боклуци от градежите. Практиката демонстрира, че макар съществуването на районни депа, строителни боклуци всеобщо се изхвърлят нерегламентирано и по сметища, без да се рециклират.
Сметището на Първенец само в района на Пловдив е лицензирано да приема строителни материали. На няколко места в града също има сложени съдове за събиране на строителни боклуци, където могат да се изхвърлят до 1 куб. метър. Те обаче могат да се употребяват единствено за бита, не и от строителни компании.
Подобни съдове, вид „ лодка”, има на ул. „ Дивна” в „ Западен “, на ул. „ Еледжик “ № 11, ул. „ Напредък” против КАТ и на ъгъла с бул „ В. Априлов” и на ул. „ Дилянка” пред учебното заведение в регион „ Северен “. Още 3 броя съдове вид „ лодка “ за строителни боклуци има на ул. „ Крайна” в „ Източен “ и на ул. „ Даме Груев “ № 64 А (пред базата на Оперативна програма „ Чистота “) в „ Южен “.
Обикновено, в случай че изхвърлят отпадъците на хранилище, строителите дължат от 12 до 148 лева единствено за такси, без превоз и хамали. Освен това дължат 58-60 лева./т. Ако ги предадат на площадка за преработване, дължат единствено 3 лева./т за бетонни боклуци и 8 лева./т за керамика.
Тези високи цени ги принуждават да търсят по-евтин вид или да изхвърлят строителните боклуци нерегламентирано, изясняват от сектора. Близо 80 на 100 от строителните боклуци имат висок капацитет за преработване и оползотворяване, има налични технологии, само че няма задоволителен потенциал, написа в Националния проект за ръководство на отпадъците 2021-2028 година
Тук обаче е добре да се знае, че някои от строителните материали подлежат на преработване, при други преработването е по-трудно, скъпо или прекомерно енергоемко, заради което тези материали се депонират.
За да се заинтригува обаче строителният бранш, е значимо да се вкарат и тласъци за повторна приложимост на материалите от строителството, предлагат специалисти. Екоорганизации пък оферират ограниченията да станат наложителни и в стратегиите за реновиране на здания, при които се депонират хиляди тонове бетон, мазилки, плоско стъкло и раздробени изолации, за множеството от които може да се обезпечи нов живот.
В същото време обаче доста екологични организации сигнализират, че страната ни не се е справила с европейската цел за най-малко 70% преработване на строителни боклуци към 2020 година. Другият абсурд е, че макар солените санкции - от 500 до 4000 лева, продължава нерегламентираното изхвърляне на боклуци от градежите. Практиката демонстрира, че макар съществуването на районни депа, строителни боклуци всеобщо се изхвърлят нерегламентирано и по сметища, без да се рециклират.
Сметището на Първенец само в района на Пловдив е лицензирано да приема строителни материали. На няколко места в града също има сложени съдове за събиране на строителни боклуци, където могат да се изхвърлят до 1 куб. метър. Те обаче могат да се употребяват единствено за бита, не и от строителни компании.
Подобни съдове, вид „ лодка”, има на ул. „ Дивна” в „ Западен “, на ул. „ Еледжик “ № 11, ул. „ Напредък” против КАТ и на ъгъла с бул „ В. Априлов” и на ул. „ Дилянка” пред учебното заведение в регион „ Северен “. Още 3 броя съдове вид „ лодка “ за строителни боклуци има на ул. „ Крайна” в „ Източен “ и на ул. „ Даме Груев “ № 64 А (пред базата на Оперативна програма „ Чистота “) в „ Южен “.
Обикновено, в случай че изхвърлят отпадъците на хранилище, строителите дължат от 12 до 148 лева единствено за такси, без превоз и хамали. Освен това дължат 58-60 лева./т. Ако ги предадат на площадка за преработване, дължат единствено 3 лева./т за бетонни боклуци и 8 лева./т за керамика.
Тези високи цени ги принуждават да търсят по-евтин вид или да изхвърлят строителните боклуци нерегламентирано, изясняват от сектора. Близо 80 на 100 от строителните боклуци имат висок капацитет за преработване и оползотворяване, има налични технологии, само че няма задоволителен потенциал, написа в Националния проект за ръководство на отпадъците 2021-2028 година
Тук обаче е добре да се знае, че някои от строителните материали подлежат на преработване, при други преработването е по-трудно, скъпо или прекомерно енергоемко, заради което тези материали се депонират.
За да се заинтригува обаче строителният бранш, е значимо да се вкарат и тласъци за повторна приложимост на материалите от строителството, предлагат специалисти. Екоорганизации пък оферират ограниченията да станат наложителни и в стратегиите за реновиране на здания, при които се депонират хиляди тонове бетон, мазилки, плоско стъкло и раздробени изолации, за множеството от които може да се обезпечи нов живот.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ