България остава сред последните в ЕС без система за връщане на бутилки и опаковки
Успешните нови образци на страни като Латвия демонстрират, че системата бързо реализира резултати, а всички спънки имат решения Вече 12 страни в Европа имат депозитни системи, още 15 работят по тях, а тази година Румъния пуска своята България най-вероятно ще остане измежду последните без такава система и с все по-преливащи депа
" Обсъждаме въвеждането на вендинг машини, в които хората да могат да връщат пластмасови бутилки. Срещу старите бутилки, върнати в машините в супермаркетите, бензиностанциите и така нататък всеки ще получи касова записка или непосредствено заплащане ".
Заявката е на някогашния екоминистър Борислав Сандов и беше направена при започване на годината. Идеята на депозитната система е елементарна: в особено конфигурираните машини жителите могат да връщат опаковки и да получат парите, заплатени за тях. Така на сметищата попадат по-малко количество боклуци, а опаковките се трансформират в суровина, която се употребява наново в духа на кръговата стопанска система. По думите на Анна Ларсон, шеф в платформата Reloop Europe, която работи с държавни управления за въвеждането на практиките на кръговата стопанска система, " нито една система за събиране на боклуци не реализира толкоз положителни резултати ".
Европейския съюз поде борба с пластмасата, като през юли предходната година влязоха в действие ново условия за ограничение на избрани произведения за еднократна приложимост и за увеличение на отговорностите за потребление на рециклирана пластмаса в продуктите. Целта е да се обърне растящият тренд на приложимост на пластмасата. До 2030 година България ще би трябвало да реализира минимум 30% наличие на рециклирана пластмаса в PET бутилките (полиетилен терафалат - бутилките за минерална вода например), като изчислението ще е на база междинна стойност за всички бутилки от PET, пуснати на пазара. Отделно ще би трябвало да се увеличи и разделното им събиране. Така до 2025 година 77% от бутилките би трябвало да бъдат събирани, а до 2029 година - 90%.
Реклама
Постигането на тези цели е малко допустимо без депозитна система. Тя е и опция за производителите на PET бутилки да си обезпечат рециклиран материал, с цел да отговорят на европейските условия. Или в един по-дългосрочен интервал може да се чака все по-голяма потребност от рециклирани бутилки.
Данните за България обаче все още не са обнадеждаващи. Събираемостта на PET бутилки е едвам 22% по данни на PETCORE Europe.
Да бъдеш финален
Въпреки поръчките на предходното ръководство по тематиката все още няма доста придвижване. По думите на Анна Ларсон диалозите са замряли със промяната на ръководството.
Остават и страховете, че страната желае да върви по-скоро по пътя на изгарянето на отпадъците, като в този момент настоящите организации за оползотворяване на отпадъците не вършат доста за развиването на системата макар все по-засиления интерес на жителите към виновното изхвърляне на отпадъците. Последното е очевидно и от все по-препълнените контейнери за опаковки. Така България най-вероятно ще остане една от последните без депозитна система за опаковки и с все по-преливащи депа и търкалящи се в природата празни бутилки и кенчета.
Фотограф: Reloop Реклама
По данни на платформата Reloop все още 12 страни в Европа имат депозитни системи и още 15 са решили да имат такива. Първа е Швеция, където още през 1984 г нзапочват да се събират алуминиеви кенчета, а 10 години по-късно и PET бутилки. Останалите скандинавски страни не изостават доста с въвеждането на такива системи. Постигнатите там резултати са впечатляващи, като над 90% от опаковките отпътуват за преработване.
През тази година депозитна системат ще проработи в редица страни, като Малта, Португалия, Словакия и Румъния, а през идната - в Гърция и Унгария. На опашката се подрежда Чехия, където въпреки всичко производители са изказали предпочитание да се вкара такава система. И България, където се намират главно оправдания за невъвеждането й - да вземем за пример затруднения за магазините, съществуващата към този момент система с шарените кофи за разделно събиране, мотивацията на жителите, рисковете от измами и така нататък Всички те се оказват безпочвени въз основата на многото работещи към този момент образци.
Примерът на Латвия
Един от сполучливите образци е Латвия, страна с 1.9 млн. души население, генериращо по 450 - 500 млн. опаковки годишно. Системата там заработва при започване на февруари 2022 година, като разполага с над 1400 пункта за събиране на пластмасови и стъклени бутилки и кенчета от безалкохолни и алкохолни питиета със алкохолно наличие до 6%. Мрежата обгръща магазините в огромните градове с повърхност над 300 кв. метра и тези в по-малките обитаеми места с повърхност над 60 кв. метра, като има наложителен темперамент.
Като значим миг изпълнителният шеф на DIO Микс Стуритис. акцентира, че държавни средства не са били вложени в системата. Фотограф: Reloop
Партньори на системата в този момент са над 400 ритейлъра. Инсталираните машини са над 1000, още 360 местоположения са в заведения за хранене, кафенета и хотели, а останалите точки са по бензиностанции и по-малки магазини.
" Обсъждаме въвеждането на вендинг машини, в които хората да могат да връщат пластмасови бутилки. Срещу старите бутилки, върнати в машините в супермаркетите, бензиностанциите и така нататък всеки ще получи касова записка или непосредствено заплащане ".
Заявката е на някогашния екоминистър Борислав Сандов и беше направена при започване на годината. Идеята на депозитната система е елементарна: в особено конфигурираните машини жителите могат да връщат опаковки и да получат парите, заплатени за тях. Така на сметищата попадат по-малко количество боклуци, а опаковките се трансформират в суровина, която се употребява наново в духа на кръговата стопанска система. По думите на Анна Ларсон, шеф в платформата Reloop Europe, която работи с държавни управления за въвеждането на практиките на кръговата стопанска система, " нито една система за събиране на боклуци не реализира толкоз положителни резултати ".
Европейския съюз поде борба с пластмасата, като през юли предходната година влязоха в действие ново условия за ограничение на избрани произведения за еднократна приложимост и за увеличение на отговорностите за потребление на рециклирана пластмаса в продуктите. Целта е да се обърне растящият тренд на приложимост на пластмасата. До 2030 година България ще би трябвало да реализира минимум 30% наличие на рециклирана пластмаса в PET бутилките (полиетилен терафалат - бутилките за минерална вода например), като изчислението ще е на база междинна стойност за всички бутилки от PET, пуснати на пазара. Отделно ще би трябвало да се увеличи и разделното им събиране. Така до 2025 година 77% от бутилките би трябвало да бъдат събирани, а до 2029 година - 90%.
Реклама
Постигането на тези цели е малко допустимо без депозитна система. Тя е и опция за производителите на PET бутилки да си обезпечат рециклиран материал, с цел да отговорят на европейските условия. Или в един по-дългосрочен интервал може да се чака все по-голяма потребност от рециклирани бутилки.
Данните за България обаче все още не са обнадеждаващи. Събираемостта на PET бутилки е едвам 22% по данни на PETCORE Europe.
Да бъдеш финален
Въпреки поръчките на предходното ръководство по тематиката все още няма доста придвижване. По думите на Анна Ларсон диалозите са замряли със промяната на ръководството.
Остават и страховете, че страната желае да върви по-скоро по пътя на изгарянето на отпадъците, като в този момент настоящите организации за оползотворяване на отпадъците не вършат доста за развиването на системата макар все по-засиления интерес на жителите към виновното изхвърляне на отпадъците. Последното е очевидно и от все по-препълнените контейнери за опаковки. Така България най-вероятно ще остане една от последните без депозитна система за опаковки и с все по-преливащи депа и търкалящи се в природата празни бутилки и кенчета.
Фотограф: Reloop Реклама
По данни на платформата Reloop все още 12 страни в Европа имат депозитни системи и още 15 са решили да имат такива. Първа е Швеция, където още през 1984 г нзапочват да се събират алуминиеви кенчета, а 10 години по-късно и PET бутилки. Останалите скандинавски страни не изостават доста с въвеждането на такива системи. Постигнатите там резултати са впечатляващи, като над 90% от опаковките отпътуват за преработване.
През тази година депозитна системат ще проработи в редица страни, като Малта, Португалия, Словакия и Румъния, а през идната - в Гърция и Унгария. На опашката се подрежда Чехия, където въпреки всичко производители са изказали предпочитание да се вкара такава система. И България, където се намират главно оправдания за невъвеждането й - да вземем за пример затруднения за магазините, съществуващата към този момент система с шарените кофи за разделно събиране, мотивацията на жителите, рисковете от измами и така нататък Всички те се оказват безпочвени въз основата на многото работещи към този момент образци.
Примерът на Латвия
Един от сполучливите образци е Латвия, страна с 1.9 млн. души население, генериращо по 450 - 500 млн. опаковки годишно. Системата там заработва при започване на февруари 2022 година, като разполага с над 1400 пункта за събиране на пластмасови и стъклени бутилки и кенчета от безалкохолни и алкохолни питиета със алкохолно наличие до 6%. Мрежата обгръща магазините в огромните градове с повърхност над 300 кв. метра и тези в по-малките обитаеми места с повърхност над 60 кв. метра, като има наложителен темперамент.
Като значим миг изпълнителният шеф на DIO Микс Стуритис. акцентира, че държавни средства не са били вложени в системата. Фотограф: Reloop
Партньори на системата в този момент са над 400 ритейлъра. Инсталираните машини са над 1000, още 360 местоположения са в заведения за хранене, кафенета и хотели, а останалите точки са по бензиностанции и по-малки магазини.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ