Съмнявате ли се в себе си? Това може да е знак, че сте успешни
Успехът не е като температурата. Няма инструмент за премерване, който да можете да размахате и да получите справедливи данни за това какъв брой тъкмо сте сполучливи. Успехът зависи от вижданията на самия човек и от това какво той цени. Има обаче доста доказателства, че хората в действителност не са доста положителни в това да правят оценка своя триумф, въпреки че самите те залагат критериите.
Това се дължи на обстоятелството, че хората чисто еволюционно са склонни да се концентрират върху негативите и заплахите. Това ни е било от изгода във времената, когато е трябвало да се крием от лъвове и други свирепи хищници. Днес обаче тази наклонност за обособяване на прекалено въздействие върху проблемите и приемането на достиженията за даденост води до това, че доста хора се озовават в необичаната позиция да са постигнали забележителен триумф, само че да не го осъзнават.
Една от аргументите постоянно да не припознаваме своя триумф е концепцията, че той прави хората уверени и основава у тях непоклатимо положително въодушевление. Науката, специалистите и простичките наблюдения обаче демонстрират, че това не е тъкмо по този начин. Нещо повече, някой форми на психологичен дискомфорт в действителност могат да бъдат знак за реализиран триумф. Ако изпитвате този вид усеща, то може би би трябвало да оцените това, което имате, вместо да се съмнявате в себе си.
Интелектуално примирение
Спомняте ли си времето, когато сте били на 14 години и сте мислили, че знаете всичко за света, а всички възрастни към вас са глупави и не схващат от нищо?
Всички можем да погледнем обратно във времето и да се посмеем на младежката с надменност, само че е елементарно да пренебрегваме обстоятелството, че продължаваме да вършим доста неточности и да имаме пропуски в знанията и като възрастни. Интелектуалната надменност е глупава, когато човек е младеж, само че съгласно някои от най-умните хора в бизнеса, тя не престава да е такава с повишението на възрастта.
Готовността да поставяте под подозрение вашите разбирания и да изслушвате разнообразни гледни точки е знак за просветеност. Този вид интелектуално примирение оказва помощ да се учите по-бързо, да разкривате подправените вести и да бъдете по-толерантни към разликите. Да не сте сигурни в това, в което вярвате, може да ви носи дискомфорт, само че то е и симптом за зрял разум и триумф.
Синдром на самозванеца
Може би сте чували за Този доста известен психически принцип, който на процедура споделя, че най-некомпетентните хора постоянно а най-уверени, тъй като не знаят задоволително, с цел да схванат какъв брой са некомпетентните в действителност. Хубаво е човек да има научно пояснение за държанието на най-досадния сътрудник в офиса, само че доста от нас не мисля за другата страна на този резултат – в случай че незнанието поражда незаслужена убеденост, то развиването на знанията може да докара до подозрения.
Ако се тревожите за това дали уменията и познанията са ви на равнище, то това е добра индикация, че сте задоволително добре осведомени с нюансите във вашата област на експертиза и че не сте достигнали до равнището на интелектуално блаженство, при което човек стопира да се учи и развива. Това подозрение в личните ви качества и познания евентуално ще ви стимулира към самоусъвършенстване. Може би това е една от аргументите хората, които споделят, че страдат от така наречен синдром на самозванеца, в действителност да се показват по-добре в работата.
Поставяне под въпрос на цената на самия „ триумф ”
Тревата постоянно наподобява по-зелена от другата страна на оградата. Ако обаче съумеете да навлезете в елитния кръг на „ стандартно съумелите хора “, може да откриете, че не всичко е розово.
Това се дължи освен на обстоятелството, че доста постоянно хората, които се възприемат от останалите като сполучливи, са много нещастни в персоналния си живот. Тук би трябвало да се означи и, че доста хора преследват светския вид триумф – огромни банкови сметки, авторитетни трофеи и институционално самопризнание, без да се замислят дали това действително им носи благополучие. В резултат доста от нас прекарват младите си години в гонене на нещо, което откакто най-сетне реализираме, просто ни кара да осъзнаем, че сме имали неверните цели.
Ако сте достигнали този стадий, това е добър знак. Това демонстрира, че към този момент имате нужната непоклатимост и себепознание, с цел да обмислите същинските си стремежи и да определите своя личен курс.
И по този начин, сполучливи ли сте? Само вие можете да отговорите на този въпрос. Не би трябвало обаче да са заблуждавате с концепцията, че триумфът се базира на липса на подозрение. Загриженият разум постоянно може да е знак за това, че се справяте сносно в живота.
…………….
Джесика Стилман , бизнес блогър, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Това се дължи на обстоятелството, че хората чисто еволюционно са склонни да се концентрират върху негативите и заплахите. Това ни е било от изгода във времената, когато е трябвало да се крием от лъвове и други свирепи хищници. Днес обаче тази наклонност за обособяване на прекалено въздействие върху проблемите и приемането на достиженията за даденост води до това, че доста хора се озовават в необичаната позиция да са постигнали забележителен триумф, само че да не го осъзнават.
Една от аргументите постоянно да не припознаваме своя триумф е концепцията, че той прави хората уверени и основава у тях непоклатимо положително въодушевление. Науката, специалистите и простичките наблюдения обаче демонстрират, че това не е тъкмо по този начин. Нещо повече, някой форми на психологичен дискомфорт в действителност могат да бъдат знак за реализиран триумф. Ако изпитвате този вид усеща, то може би би трябвало да оцените това, което имате, вместо да се съмнявате в себе си.
Интелектуално примирение
Спомняте ли си времето, когато сте били на 14 години и сте мислили, че знаете всичко за света, а всички възрастни към вас са глупави и не схващат от нищо?
Всички можем да погледнем обратно във времето и да се посмеем на младежката с надменност, само че е елементарно да пренебрегваме обстоятелството, че продължаваме да вършим доста неточности и да имаме пропуски в знанията и като възрастни. Интелектуалната надменност е глупава, когато човек е младеж, само че съгласно някои от най-умните хора в бизнеса, тя не престава да е такава с повишението на възрастта.
Готовността да поставяте под подозрение вашите разбирания и да изслушвате разнообразни гледни точки е знак за просветеност. Този вид интелектуално примирение оказва помощ да се учите по-бързо, да разкривате подправените вести и да бъдете по-толерантни към разликите. Да не сте сигурни в това, в което вярвате, може да ви носи дискомфорт, само че то е и симптом за зрял разум и триумф.
Синдром на самозванеца
Може би сте чували за Този доста известен психически принцип, който на процедура споделя, че най-некомпетентните хора постоянно а най-уверени, тъй като не знаят задоволително, с цел да схванат какъв брой са некомпетентните в действителност. Хубаво е човек да има научно пояснение за държанието на най-досадния сътрудник в офиса, само че доста от нас не мисля за другата страна на този резултат – в случай че незнанието поражда незаслужена убеденост, то развиването на знанията може да докара до подозрения.
Ако се тревожите за това дали уменията и познанията са ви на равнище, то това е добра индикация, че сте задоволително добре осведомени с нюансите във вашата област на експертиза и че не сте достигнали до равнището на интелектуално блаженство, при което човек стопира да се учи и развива. Това подозрение в личните ви качества и познания евентуално ще ви стимулира към самоусъвършенстване. Може би това е една от аргументите хората, които споделят, че страдат от така наречен синдром на самозванеца, в действителност да се показват по-добре в работата.
Поставяне под въпрос на цената на самия „ триумф ”
Тревата постоянно наподобява по-зелена от другата страна на оградата. Ако обаче съумеете да навлезете в елитния кръг на „ стандартно съумелите хора “, може да откриете, че не всичко е розово.
Това се дължи освен на обстоятелството, че доста постоянно хората, които се възприемат от останалите като сполучливи, са много нещастни в персоналния си живот. Тук би трябвало да се означи и, че доста хора преследват светския вид триумф – огромни банкови сметки, авторитетни трофеи и институционално самопризнание, без да се замислят дали това действително им носи благополучие. В резултат доста от нас прекарват младите си години в гонене на нещо, което откакто най-сетне реализираме, просто ни кара да осъзнаем, че сме имали неверните цели.
Ако сте достигнали този стадий, това е добър знак. Това демонстрира, че към този момент имате нужната непоклатимост и себепознание, с цел да обмислите същинските си стремежи и да определите своя личен курс.
И по този начин, сполучливи ли сте? Само вие можете да отговорите на този въпрос. Не би трябвало обаче да са заблуждавате с концепцията, че триумфът се базира на липса на подозрение. Загриженият разум постоянно може да е знак за това, че се справяте сносно в живота.
…………….
Джесика Стилман , бизнес блогър, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ