Надя Клисурска: ГЕРБ ни кара да работим по 56 часа на седмица срещу 48 часа в Европа
„ Управляващите прокараха едни извънредно противоречиви промени в Кодекса на труда, нарушаващи трудовите права на българските служащи “, сподели в ефира на България On Air националният представител от ПГ на " Българска социалистическа партия за България " Надя Клисурска във връзка признатите от Народното събрание, макар причините на левицата, нови текстове в Кодекса на труда, свързани с увеличение на референтния интервал на сумираното пресмятане на работното време на 12 месеца и с увеличение на изключителния труд от 150 на 300 часа.
" Досега в Кодекса на труда имаше едвам крепящ се баланс сред отбраната на трудовите права и удовлетворяването на настояванията на работодателите. С тези промени този баланс бе нарушен ", безапелационна в Клисурска.
По думите на депутата от левицата българското трудово законодателство значително не е синхронизирано с европейското: " Европейската процедура разрешава оптималната дълготрайност на работната седмица да е 48 часа, до момента в който нашия Кодекс на труда позволява тя да е 56 часа. Европейската инструкция, която България би трябвало да съблюдава, също е категорична- референтният интервал на сумираното пресмятане на работното време да е 4 месеца, а ръководещото болшинство гласоподава той да е 12 месеца ".
Клисурска и този път обясни уловката на ръководещото болшинство: " Под прикритието на режима на сумирано пресмятане на работното време изключителният труд в България не се заплаща. Това е регистрирано в отчетите на Главна ревизия по труда. Над 50% от регистрираните рекомендации и наказания към работодателите са свързани с нарушение на работното време. Двата текста, които ръководещите прокараха в Кодекса на труда, предпоставят българските служащи да работят изключително доста над нормите в Европа, където към този момент се приказва за понижаване на работната седмица ".
Според нея в дневния ред на Народното събрание е трябвало да участва тематиката за увеличение на приходите през изключителния труд вместо признатите макар възраженията на опозицията текстове. " В тази връзка Българска социалистическа партия от години твърди, че ставката за нощен труд би трябвало да бъде регламентирана в Кодекса на труда и тя да бъде на база възнаграждението, което служащият получава. В момента той е привързан с минималната работната заплата - 0,15% от нея и не по-малко от 1 лева на час, само че това е извънредно незадоволително възнаграждение, имайки поради рисковете за здравето, които нощния труд основава ", посочи Клисурска.
Депутатът-социалист се спря и на тематиката за социално-икономическите ограничения на държавното управление, които по нейните думи са извънредно несъответстващи. " От началото на пандемията не видяхме нито един разбор за успеваемостта на тези ограничения. Мярката за родителите в неплатен отпуск да вземем за пример първоначално беше 375 лева и единствено 15% от майките съумяха да се възползват. След това мярката стана 610 лева еднократна помощ, като в един миг беше въведен и рентабилен аршин, въз основата на който единствено 49 фамилии можеха да се възползват от нея. За седем месеца ръководещите не можаха да разработят една мярка, която да покаже своята успеваемост ", подлага на критика дейностите на ръководещите Надя Клисурска.
" Досега в Кодекса на труда имаше едвам крепящ се баланс сред отбраната на трудовите права и удовлетворяването на настояванията на работодателите. С тези промени този баланс бе нарушен ", безапелационна в Клисурска.
По думите на депутата от левицата българското трудово законодателство значително не е синхронизирано с европейското: " Европейската процедура разрешава оптималната дълготрайност на работната седмица да е 48 часа, до момента в който нашия Кодекс на труда позволява тя да е 56 часа. Европейската инструкция, която България би трябвало да съблюдава, също е категорична- референтният интервал на сумираното пресмятане на работното време да е 4 месеца, а ръководещото болшинство гласоподава той да е 12 месеца ".
Клисурска и този път обясни уловката на ръководещото болшинство: " Под прикритието на режима на сумирано пресмятане на работното време изключителният труд в България не се заплаща. Това е регистрирано в отчетите на Главна ревизия по труда. Над 50% от регистрираните рекомендации и наказания към работодателите са свързани с нарушение на работното време. Двата текста, които ръководещите прокараха в Кодекса на труда, предпоставят българските служащи да работят изключително доста над нормите в Европа, където към този момент се приказва за понижаване на работната седмица ".
Според нея в дневния ред на Народното събрание е трябвало да участва тематиката за увеличение на приходите през изключителния труд вместо признатите макар възраженията на опозицията текстове. " В тази връзка Българска социалистическа партия от години твърди, че ставката за нощен труд би трябвало да бъде регламентирана в Кодекса на труда и тя да бъде на база възнаграждението, което служащият получава. В момента той е привързан с минималната работната заплата - 0,15% от нея и не по-малко от 1 лева на час, само че това е извънредно незадоволително възнаграждение, имайки поради рисковете за здравето, които нощния труд основава ", посочи Клисурска.
Депутатът-социалист се спря и на тематиката за социално-икономическите ограничения на държавното управление, които по нейните думи са извънредно несъответстващи. " От началото на пандемията не видяхме нито един разбор за успеваемостта на тези ограничения. Мярката за родителите в неплатен отпуск да вземем за пример първоначално беше 375 лева и единствено 15% от майките съумяха да се възползват. След това мярката стана 610 лева еднократна помощ, като в един миг беше въведен и рентабилен аршин, въз основата на който единствено 49 фамилии можеха да се възползват от нея. За седем месеца ръководещите не можаха да разработят една мярка, която да покаже своята успеваемост ", подлага на критика дейностите на ръководещите Надя Клисурска.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ