Родопчанин събра 263 ретро радиа, всички работят
Уникална галерия на 263 ретро радиа подреди Съби Мезински в ТПК „ 1 май “ в Смолян. Рекордната цифра на сбирката му се е нараснала от 2017 година със 17 радиоприемници. Апаратите са създадени в съвсем цяла Европа и Съединени американски щати. Те са събирани, ремонтирани и реставрирани в продължение на 43 години от Мезински.
Смолянчанинът е радиотехник по обучение. Наследил пристрастеността от татко си, който е първият радиотехник в Смолянско.
" Отваря първия си сервиз през 1938 година и цялостен живот това работи. Аз работих при него известно време, само че продължих с киното и малкия екран. Бях 19 години механически контрольор в киното и работих в сервиза на малкия екран ", споделя Мезински.
Съби наследил пристрастеността към радиоапаратите. Някои са му подарък от другари и близки, други купувал, трети прибирал, откакто стопаните им ги метнат на боклука.
Радиоапаратите му са на възраст от 1925 година до 1970 година, и са създадени в Германия, Холандия, Чехия, Австрия, Унгария, Съединени американски щати, Франция, Полша, Италия, някогашния Съветски съюз и България. През годините той представял сбирката си нееднократно. През 1998 година на Международния механически панаир в Пловдив и на изложения в Смолян през 1977, 1995 и 2006 и 2017 година За ревюто в Пловдив застраховал сбирката си за 100 000 лв..
" Най-трудно се поддържа плата и дървото ", споделя родопчанинът.
В сбирката му има паметни радиоапарати. Сред тях са нацистки боен " Нора ", който останал в дома на мъж от Райково. Бил командващ от немските войски по време на Втората международна война. Също по този начин в сбирката му са българските " Гусла " и " Линейка “, както и американски " Зенит " от 1936 г, който тежи 70 кг.
Още през 1958 година в Русия произвели радио „ Фестивал “, което е с отдалечено. На Мезински му е подаяние от морски капитан във Варна.
Има и немски правоприемник „ Браун БСК 239Ф “. Наши бойци преследвали германците в Югославия и го разкрили в окоп. А различен радиоприемник - „ Олимпия 401 “, проектира станцията като на електронно табло, а е създаден през 39-та година. Мезински го получил в насипно положение. Интересно е и съветско лампово радио от 1957 година с таймер по кое време да стартира да свири.
Освен фабричен производства в сбирката му е и радио, което е цялостно копие на първия съветски радиоприемник от 1925 година Съби го направил по фотография от музея в Москва, с цел да демонстрира на възпитаници по какъв начин лабораторно е основано радиото. То също работи.
Според него най-ценните радиа като направа са българските, поради съвършеното дърво на кутиите си. " Те са направени най-стабилно и са красиви. Скъпо радио се прави с доста пари, в такова дърво червеи не влизат. Но са обработвали дървото доста, държали са в солена основа кутиите, по-късно са го обработвали и по други способи, дълъг и безценен развой е било, правили са ги безконечни, както са правили мебели ", изяснява родопчанинът.
Мезински демонстрира и уред, какъвто е имал в кабинета си Йосиф Сталин - радио „ Мир 154 “. Както и радиоприемник, който употребили нацистите на фронта. Той наподобява на сейф, изработен е в херметическа кутия и е изработван за пълководците.
" В тях се включва батерия и всеки военачалник е имал подобен, с цел да следи с него за хода на войната. Освен за военните, германците вършат радиоприемник на акумулатори за пикник за популацията. Той е в куфар от дърво и тежи 6-7 кг ", демонстрира Мезински.
Един от внушителните в сбирката е руски радиоприемник " Звезда ", който има звездичка от същински сапфир.
" По-голямата част от това, което виждате, е било владеене на родопски фамилии. Даже в годините, когато не са имали средства за най-належащи потребности, са били с отворени очи към света и са имали тези радиопарати “, споделя Мезински.
Има два ръчно правени радиоприемника от царско време. Изработени са по поръчка и скрито в Пловдив, защото радиата били запечатвани, с цел да ловят единствено една станция. Те не са завеждани в пощата, което тогава било обвързване за всички, не са плащани и налози за тях.
„ Баща ми ги е поръчал. Като са ги донесли, са били скривани, властта да не ги знае, тъй като в това време хората не трябвало да научават доста, а единствено това, което би трябвало “, споделя колекционерът.
С навлизането на интернета Съби си е направил и специфичен уебсайт " Old radio ", в който са изложени всичките му радио реликви. Колекционерът е оповестил в него, че продължава да изкупува, реставрира, ремонтира и поддържа апаратите. Както и да продава и създава нови ретро радиа.
Смолянчанинът е радиотехник по обучение. Наследил пристрастеността от татко си, който е първият радиотехник в Смолянско.
" Отваря първия си сервиз през 1938 година и цялостен живот това работи. Аз работих при него известно време, само че продължих с киното и малкия екран. Бях 19 години механически контрольор в киното и работих в сервиза на малкия екран ", споделя Мезински.
Съби наследил пристрастеността към радиоапаратите. Някои са му подарък от другари и близки, други купувал, трети прибирал, откакто стопаните им ги метнат на боклука.
Радиоапаратите му са на възраст от 1925 година до 1970 година, и са създадени в Германия, Холандия, Чехия, Австрия, Унгария, Съединени американски щати, Франция, Полша, Италия, някогашния Съветски съюз и България. През годините той представял сбирката си нееднократно. През 1998 година на Международния механически панаир в Пловдив и на изложения в Смолян през 1977, 1995 и 2006 и 2017 година За ревюто в Пловдив застраховал сбирката си за 100 000 лв..
" Най-трудно се поддържа плата и дървото ", споделя родопчанинът.
В сбирката му има паметни радиоапарати. Сред тях са нацистки боен " Нора ", който останал в дома на мъж от Райково. Бил командващ от немските войски по време на Втората международна война. Също по този начин в сбирката му са българските " Гусла " и " Линейка “, както и американски " Зенит " от 1936 г, който тежи 70 кг.
Още през 1958 година в Русия произвели радио „ Фестивал “, което е с отдалечено. На Мезински му е подаяние от морски капитан във Варна.
Има и немски правоприемник „ Браун БСК 239Ф “. Наши бойци преследвали германците в Югославия и го разкрили в окоп. А различен радиоприемник - „ Олимпия 401 “, проектира станцията като на електронно табло, а е създаден през 39-та година. Мезински го получил в насипно положение. Интересно е и съветско лампово радио от 1957 година с таймер по кое време да стартира да свири.
Освен фабричен производства в сбирката му е и радио, което е цялостно копие на първия съветски радиоприемник от 1925 година Съби го направил по фотография от музея в Москва, с цел да демонстрира на възпитаници по какъв начин лабораторно е основано радиото. То също работи.
Според него най-ценните радиа като направа са българските, поради съвършеното дърво на кутиите си. " Те са направени най-стабилно и са красиви. Скъпо радио се прави с доста пари, в такова дърво червеи не влизат. Но са обработвали дървото доста, държали са в солена основа кутиите, по-късно са го обработвали и по други способи, дълъг и безценен развой е било, правили са ги безконечни, както са правили мебели ", изяснява родопчанинът.
Мезински демонстрира и уред, какъвто е имал в кабинета си Йосиф Сталин - радио „ Мир 154 “. Както и радиоприемник, който употребили нацистите на фронта. Той наподобява на сейф, изработен е в херметическа кутия и е изработван за пълководците.
" В тях се включва батерия и всеки военачалник е имал подобен, с цел да следи с него за хода на войната. Освен за военните, германците вършат радиоприемник на акумулатори за пикник за популацията. Той е в куфар от дърво и тежи 6-7 кг ", демонстрира Мезински.
Един от внушителните в сбирката е руски радиоприемник " Звезда ", който има звездичка от същински сапфир.
" По-голямата част от това, което виждате, е било владеене на родопски фамилии. Даже в годините, когато не са имали средства за най-належащи потребности, са били с отворени очи към света и са имали тези радиопарати “, споделя Мезински.
Има два ръчно правени радиоприемника от царско време. Изработени са по поръчка и скрито в Пловдив, защото радиата били запечатвани, с цел да ловят единствено една станция. Те не са завеждани в пощата, което тогава било обвързване за всички, не са плащани и налози за тях.
„ Баща ми ги е поръчал. Като са ги донесли, са били скривани, властта да не ги знае, тъй като в това време хората не трябвало да научават доста, а единствено това, което би трябвало “, споделя колекционерът.
С навлизането на интернета Съби си е направил и специфичен уебсайт " Old radio ", в който са изложени всичките му радио реликви. Колекционерът е оповестил в него, че продължава да изкупува, реставрира, ремонтира и поддържа апаратите. Както и да продава и създава нови ретро радиа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ