Студентите, които решиха да живеят със старци
Уникален холандски план в деяние
90-годишният Йохан се усмихва на влизащия в кухнята му младеж – това не е неговия внук, който е пристигнал да го навести, а просто съквартирант. Юриен, студент по архитектура, е един от шестимата младежи, които са избрали да живеят в старешки дом в градчето Девентeр, източна Холандия. Той с наслада се възползва от опцията да вземе присъединяване в един неповторим план.
Студенти от университета не заплащат наем, само че в подмяна на това е нужно да оказват помощ не по-малко от 30 часа месечно на един от 160-те жители на Дома за остарели хора. Младите хора прекарват свободното си време със самотните старци и ги забавляват - както е допустимо това.
" Те беседват с пенсионерите, играят разнообразни игри, съпровождат ги в комерсиалните центрове или им купуват каквото е нужно ", споделя координатора по плана Арен Мейхунзен.
Директорът на Дома " Humanitas ", господин Сейпкес е изцяло уверен, че възрастните хора не трябва да бъдат изолирани и забравени от обществото.
" Когато минеш 80-те и те обзет всевъзможни здравословни проблеми, разбираш че възможностите да подобриш положението си на практика са равни на нула. Никой доктор не може да ти върне младостта. Единственото, което може да се направи – да се сътвори такава атмосфера, в която да си забравиш болките най-малко за малко и да пообщуваш с младежи ", добавя той.
Така наречените " междупоколенчески планове " се развиват на всички места в Европа и това всекидневно се случва отвън рамките на домовете за остарели хора, тъй като в тях просто няма задоволително място за реализацията им. В сходни случаи, някой от старите хора дава чартърен стая в личния си дом или се строи специфична постройка, която се употребява в изискванията и рамките на плана
и разрешава съжителството на млади и остарели под един покрив.
Във френският град Лион бе осъществен сходен план за студенти, които плащайки наем, получават опция да живеят в дом за остарели хора. Там разпоредбите са извънредно строги, а надяващите се да канят посетители в дома, остават мощно разочаровани.
Във Англия бе взето държавно решение, с което да се откри нов метод за връзка сред остарели и млади. Сега домовете за остарели хора би трябвало да бъдат ситуирани наоколо до комерсиалните центрове, нови жилищни комплекси и даже университети, с цел да се спре обществената изолираност на пенсионерите.
" Преди години, домовете за възрастни бяха изолирани институции, приличаха на остров на прокажените, където всичко се вършеше от чиста условност, без никакво състрадание, без душа ", споделя някогашния министър на опазването на здравето на Англия и сегашен началник на дом за остарели хора Пол Бърстоу.
Вечер, някои от студенти в Девентер подготвят храната за своите възрастни съквартиранти, други пък оферират разнообразни развлечения – според от ползите им. Един от най-ентусиазираните студенти, съставил група от смели и любознателни възрастни, отвел ги в градината и им раздал бои. Там образно ги посветил в изкуството на графитите.
" Ние сме прекомерно остарели, а те – доста млади. Но постоянно има защо да си поговорим. Ето, през днешния ден се научих, по какъв начин да си направя профил във Facebook и да си поддържам връзка в обществената мрежа ", споделя 85-годишната съседка на студента по медицина Джордан.
" Не заплащам никакъв наем и оказвам помощ на пенсионерите – споделя студентката от факултета по публицистика, 20-годишната Денис. Отчитам, че всекидневно студентските стаи са прекомерно дребни, неприветливи и скъпи, до момента в който животът тук е отлична опция ".
" За 400 евро, едвам бих си разрешил стая от 10 кв.м. Без да става дума, че ще би трябвало да разделям кухнята и банята с още някой – споделя Юриен. Тук получавам два пъти повече място, в сравнение с в случай че имах безсмислено скъпа квартира ".
Взаимопомощ, злочестина, човечност, опит за доближаване на поколенията. Както и да назовем това начинание, изгодите са взаимни, а уроците – потребни.
По материал на Miloserdie.ru
Снимка: thejournal.ie
