Гардиън: Как Западът накара Путин да нападне Украйна
Украинският водач Володимир Зеленски, немският канцлер Ангела Меркел и Владимир Путин, декември 2019
Автор: Анатол Ливен, Следвайте " Гласове " в
Тази война е по виновност на Русия. Но и европейските страни не помогнаха с нищо като отблъснаха Русия измежду най-непослушните.
Защо Владимир Путин атакува Украйна и се опита да превземе Киев през февруари 2022 година, а не години по-рано? Москва постоянно е желала да господства Украйна и Путин е изразявал аргументите за това в свои речи и изказвания. Защо тогава не се опита да превземе цялата страна или по-голяма част от нея след украинската гражданска война през 2014 година, а единствено анексира Крим и оказа лимитирана полутайна поддръжка на сепаратистите в Донбас?
В първата годишнина от незаконната инвазия на Русия в Украйна си заслужава да помислим по какъв начин тъкмо стигнахме до тук и накъде могат да отидат нещата.
Наистина, в продължение на години съветските хардлайнери подлагаха на критика водача си, че не атакува по-рано. През 2014 година украинската войска беше безнадеждно слаба. При Виктор Янукович руснаците имаха проруски, демократично определен украински президент, а произшествия като убийството на проруски стачкуващи в Одеса представляваха добър предлог за дейности.
Причината за досегашното самоограничение на Путин се крие в основата на съветската тактика от 90-те години на предишния век, която искаше да сътвори по-голяма отдалеченост сред Европа и Съединените щати и в последна сметка да бъде направен нов ред за сигурността в Европа, при който Русия е пълновръстен сътрудник и уважавана мощ. Винаги е било ясно, че пълномащабна инвазия в Украйна ще унищожи всякаква вяра за доближаване със Западна Европа, тласкайки я за обозримото бъдеще в ръцете на американците. Успоредно с това, сходен ход би сложил Русия в дипломатическа изолираност и в рискова взаимозависимост от Китай.
Тази съветска тактика вярно беше разчетена като опит да се разедини Западът и да се циментира съветска сфера на въздействие в страните от някогашния Съветски съюз. Наличието на един европейски ред за сигурност с Русия на масата обаче би отстранило риска от съветско нахлуване против НАТО, Европейски Съюз, а най-вероятно и против Украйна. Щеше също да разреши на Москва да упражнява по-разхлабено въздействие над съседите си – евентуално нещо сходно на настоящия метод на Съединените щати към Централна Америка – вместо да ги държи в здрава хватка. Това беше концепцията на Михаил Горбачов – приветстван от Запада тогава – за „ общия Европейски дом “.
За несъмнено време Путин споделяше тази концепция. Той писа през 2012 година: „ Русия е неделима, органична част от Велика Европа, от необятната европейска цивилизация. Нашите жители усещат себе си европейци. “ Сега тази визия е изоставена в интерес на концепцията за Русия като обособена „ Евразийска цивилизация “.
Между 1999 година, когато Путин пристигна на власт, и 2020 година, когато Байдън беше определен за президент на Съединени американски щати, съветската тактика претърпя тежки разочарования, само че също и много окуражаващи знаци от Париж и Берлин, с цел да се поддържа жива.
Путин и френският президент Макрон се срещнаха в Москва през февруари 2022
Най-систематичният опит на Русия да контракти нов европейски ред за сигурност беше по време на президентския мандат на Дмитрий Медведев в интервала 2008-2012 година. С утвърждението на Путин той предложи съглашение за европейска сигурност, което щеше да замрази разширението на НАТО, дейно да обезпечи неутралитета на Украйна и другите страни, и да институционализира съвещания сред Русия и водещите европейски страни. Но западните страни даже не се престориха, че гледат на тези оферти съществено.
През 2014 година евентуално предизвестията на канцлера Ангела Меркел за „ големи вреди “ върху Русия и руско-германските връзки накараха Путин да спре поддръжката си за сепаратистите в Донбас. В подмяна, Германия отхвърли да въоръжава Украйна, а Франция стана медиатор на Минските съглашения - 2, съгласно които Донбас трябваше да се върне в Украйна като самостоятелна територия.
През 2016 година съветските очаквания за разлъка сред Западна Европа и Съединени американски щати бяха съживени от избирането на Доналд Тръмп – не заради някаква съответна негова политика, а поради мощната неприязън, която той провокира в Европа. Но избирането на Байдън събра още веднъж американската администрация и западноевропейския естаблишмънт. През тези години се видя също и че Украйна отхвърля да подсигурява автономност на Донбас, а Западът не оказа никакъв напън върху Киев да го направи.
Всичко беше съпроводено и от други развития, които накараха Путин да вземе решение и да работи по въпросите, засягащи Украйна. Едно от тях беше стратегическото партньорство сред Съединени американски щати и Украйна от ноември 2021 година, което съдържаше вероятността Украйна да се трансформира в мощно въоръжен съдружник на Съединени американски щати, на процедура пълновръстен, само че неназован, който в това време продължаваше да заплашва, че ще си върне Донбас със мощ.
Преди няколко месеца немският и френският водачи Ангела Меркел и Франсоа Оланд обявиха, че споразуменията Минск-2 за автономията на Донбас са били просто маневра от тяхна страна, с цел да дадат на Украйна време да построи въоръжените си сили. Руските хардлайнери са били постоянно уверени тъкмо в това, а през 2022 година очевидно и самият Путин е стигнал до същото умозаключение.
Въпреки това, съвсем до навечерието на нашествието Путин продължаваше безрезултатно да притиска най-много френския президент Еманюел Макрон да поддържа съглашение за индиферентност на Украйна и за директни договаряния със сепаратистките водачи в Донбас. Ние, несъмнено, не можем да знаем сигурно дали това би предиздвикало Путин да анулира нашествието. Но сходен ход на Макрон би отворил надълбоко разделяне сред Париж и Вашингтон и би съживил в мозъка на Путин остарялата и надълбоко вкоренена съветска тактика за разделяне на Запада и за разработване на съглашение с Франция и Германия.
Сега Путин наподобява е изцяло склонен с най-крайните съветски националисти, че на нито едно западно държавно управление не може да се има вяра, и че Западът като цяло е непреклонно неприятелски към Русия. Въпреки това, той остава уязвим за офанзивите на тези хардлайнери, поради сериозната непросветеност, с която се организира нашествието, както и поради обвиняванията им за предходната му доверчивост по повод вярата за доближаване с Европа, които в този момент наподобяват изцяло оправдани. Именно от техните среди идва най-голямата опасност за ръководството на Путин в този момент, а не от страна на либералите. И това, несъмнено, прави доста сложна задачата му за търсене на какъвто и да е мир, който не наподобява най-малкото като победа за Русия.
Междувременно съветската инвазия и съпътстващите я зверства унищожиха и дребното останала същинска благосклонност на френските и немските публични управляващи към Русия. Мирният и консенсусен ред за сигурност в Европа наподобява доста далечен. Но до момента в който Путин и неговата незаконна инвазия в Украйна са главно виновни за това, би трябвало да признаем също и че Западна и Централна Европа не направиха нищо, с цел да се опитат да запазят жива фантазията на Горбачов за общ eвропейски дом.
Анатол Ливен е шеф на програмата за Евразия в Института за виновна държавна политика Куинси.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
28 Фев 202380327 Фев 2023209927 Фев 2023114726 Фев 2023147525 Фев 2023251724 Фев 2023204Коментарирукола Z28 Фев 2023 9:04ч.
Меркелица сама си призна, че сами са провокирали войната в Украйна... няма какво повече да се разисква! Имаше Мински съглашения, които са били единствено за илюзия - затова се носят следствията без да циврят! По същия метод излъгаха и България за Северна м., само че ние си нямаме Путин за жалост, имаме единствено един продънен чорап
Автор: Анатол Ливен, Следвайте " Гласове " в
Тази война е по виновност на Русия. Но и европейските страни не помогнаха с нищо като отблъснаха Русия измежду най-непослушните.
Защо Владимир Путин атакува Украйна и се опита да превземе Киев през февруари 2022 година, а не години по-рано? Москва постоянно е желала да господства Украйна и Путин е изразявал аргументите за това в свои речи и изказвания. Защо тогава не се опита да превземе цялата страна или по-голяма част от нея след украинската гражданска война през 2014 година, а единствено анексира Крим и оказа лимитирана полутайна поддръжка на сепаратистите в Донбас?
В първата годишнина от незаконната инвазия на Русия в Украйна си заслужава да помислим по какъв начин тъкмо стигнахме до тук и накъде могат да отидат нещата.
Наистина, в продължение на години съветските хардлайнери подлагаха на критика водача си, че не атакува по-рано. През 2014 година украинската войска беше безнадеждно слаба. При Виктор Янукович руснаците имаха проруски, демократично определен украински президент, а произшествия като убийството на проруски стачкуващи в Одеса представляваха добър предлог за дейности.
Причината за досегашното самоограничение на Путин се крие в основата на съветската тактика от 90-те години на предишния век, която искаше да сътвори по-голяма отдалеченост сред Европа и Съединените щати и в последна сметка да бъде направен нов ред за сигурността в Европа, при който Русия е пълновръстен сътрудник и уважавана мощ. Винаги е било ясно, че пълномащабна инвазия в Украйна ще унищожи всякаква вяра за доближаване със Западна Европа, тласкайки я за обозримото бъдеще в ръцете на американците. Успоредно с това, сходен ход би сложил Русия в дипломатическа изолираност и в рискова взаимозависимост от Китай.
Тази съветска тактика вярно беше разчетена като опит да се разедини Западът и да се циментира съветска сфера на въздействие в страните от някогашния Съветски съюз. Наличието на един европейски ред за сигурност с Русия на масата обаче би отстранило риска от съветско нахлуване против НАТО, Европейски Съюз, а най-вероятно и против Украйна. Щеше също да разреши на Москва да упражнява по-разхлабено въздействие над съседите си – евентуално нещо сходно на настоящия метод на Съединените щати към Централна Америка – вместо да ги държи в здрава хватка. Това беше концепцията на Михаил Горбачов – приветстван от Запада тогава – за „ общия Европейски дом “.
За несъмнено време Путин споделяше тази концепция. Той писа през 2012 година: „ Русия е неделима, органична част от Велика Европа, от необятната европейска цивилизация. Нашите жители усещат себе си европейци. “ Сега тази визия е изоставена в интерес на концепцията за Русия като обособена „ Евразийска цивилизация “.
Между 1999 година, когато Путин пристигна на власт, и 2020 година, когато Байдън беше определен за президент на Съединени американски щати, съветската тактика претърпя тежки разочарования, само че също и много окуражаващи знаци от Париж и Берлин, с цел да се поддържа жива.
Путин и френският президент Макрон се срещнаха в Москва през февруари 2022
Най-систематичният опит на Русия да контракти нов европейски ред за сигурност беше по време на президентския мандат на Дмитрий Медведев в интервала 2008-2012 година. С утвърждението на Путин той предложи съглашение за европейска сигурност, което щеше да замрази разширението на НАТО, дейно да обезпечи неутралитета на Украйна и другите страни, и да институционализира съвещания сред Русия и водещите европейски страни. Но западните страни даже не се престориха, че гледат на тези оферти съществено.
През 2014 година евентуално предизвестията на канцлера Ангела Меркел за „ големи вреди “ върху Русия и руско-германските връзки накараха Путин да спре поддръжката си за сепаратистите в Донбас. В подмяна, Германия отхвърли да въоръжава Украйна, а Франция стана медиатор на Минските съглашения - 2, съгласно които Донбас трябваше да се върне в Украйна като самостоятелна територия.
През 2016 година съветските очаквания за разлъка сред Западна Европа и Съединени американски щати бяха съживени от избирането на Доналд Тръмп – не заради някаква съответна негова политика, а поради мощната неприязън, която той провокира в Европа. Но избирането на Байдън събра още веднъж американската администрация и западноевропейския естаблишмънт. През тези години се видя също и че Украйна отхвърля да подсигурява автономност на Донбас, а Западът не оказа никакъв напън върху Киев да го направи.
Всичко беше съпроводено и от други развития, които накараха Путин да вземе решение и да работи по въпросите, засягащи Украйна. Едно от тях беше стратегическото партньорство сред Съединени американски щати и Украйна от ноември 2021 година, което съдържаше вероятността Украйна да се трансформира в мощно въоръжен съдружник на Съединени американски щати, на процедура пълновръстен, само че неназован, който в това време продължаваше да заплашва, че ще си върне Донбас със мощ.
Преди няколко месеца немският и френският водачи Ангела Меркел и Франсоа Оланд обявиха, че споразуменията Минск-2 за автономията на Донбас са били просто маневра от тяхна страна, с цел да дадат на Украйна време да построи въоръжените си сили. Руските хардлайнери са били постоянно уверени тъкмо в това, а през 2022 година очевидно и самият Путин е стигнал до същото умозаключение.
Въпреки това, съвсем до навечерието на нашествието Путин продължаваше безрезултатно да притиска най-много френския президент Еманюел Макрон да поддържа съглашение за индиферентност на Украйна и за директни договаряния със сепаратистките водачи в Донбас. Ние, несъмнено, не можем да знаем сигурно дали това би предиздвикало Путин да анулира нашествието. Но сходен ход на Макрон би отворил надълбоко разделяне сред Париж и Вашингтон и би съживил в мозъка на Путин остарялата и надълбоко вкоренена съветска тактика за разделяне на Запада и за разработване на съглашение с Франция и Германия.
Сега Путин наподобява е изцяло склонен с най-крайните съветски националисти, че на нито едно западно държавно управление не може да се има вяра, и че Западът като цяло е непреклонно неприятелски към Русия. Въпреки това, той остава уязвим за офанзивите на тези хардлайнери, поради сериозната непросветеност, с която се организира нашествието, както и поради обвиняванията им за предходната му доверчивост по повод вярата за доближаване с Европа, които в този момент наподобяват изцяло оправдани. Именно от техните среди идва най-голямата опасност за ръководството на Путин в този момент, а не от страна на либералите. И това, несъмнено, прави доста сложна задачата му за търсене на какъвто и да е мир, който не наподобява най-малкото като победа за Русия.
Междувременно съветската инвазия и съпътстващите я зверства унищожиха и дребното останала същинска благосклонност на френските и немските публични управляващи към Русия. Мирният и консенсусен ред за сигурност в Европа наподобява доста далечен. Но до момента в който Путин и неговата незаконна инвазия в Украйна са главно виновни за това, би трябвало да признаем също и че Западна и Централна Европа не направиха нищо, с цел да се опитат да запазят жива фантазията на Горбачов за общ eвропейски дом.
Анатол Ливен е шеф на програмата за Евразия в Института за виновна държавна политика Куинси.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
28 Фев 202380327 Фев 2023209927 Фев 2023114726 Фев 2023147525 Фев 2023251724 Фев 2023204Коментарирукола Z28 Фев 2023 9:04ч.
Меркелица сама си призна, че сами са провокирали войната в Украйна... няма какво повече да се разисква! Имаше Мински съглашения, които са били единствено за илюзия - затова се носят следствията без да циврят! По същия метод излъгаха и България за Северна м., само че ние си нямаме Путин за жалост, имаме единствено един продънен чорап
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ