Какво да чакаме от депутатите, преди да се разпусне парламентът?
Удължаването на действието на Бюджет 2022 за следващата година и отхвърлянето на президентското несъгласие върху противоречивите промени в Изборния кодекс се чака да са главните решения в Народното събрание през последната седмица преди коледната му почивка.
Ако възможностите за постоянно държавно управление не се усилят внезапно или президентът не реши да даде още време за работа на Народното събрание, е допустимо това да бъдат и едни от последните решения на 48-ото Народно заседание преди то да бъде необуздано.
Миналата седмица депутатите взеха решение да съкратят ваканцията си и вместо от 22 декември до 10 януари, ще почиват от 24 декември до 2 януари. Съвсем публично от ГЕРБ, които предложиха по-кратката отмора, признаха, че повода е в очертаващите се нови избори.
„ Не се знае какъв брой ще е дълъг животът на този парламент, а има извънредно доста тематики, които да се обсъдят и законопроекти на първо и второ гласоподаване “, сподели преди дни от парламентарната естрада Десислава Атанасова от ГЕРБ.
Програмата на депутатите преди Коледа
В седмицата преди Коледа програмата на Народното събрание включва: първо четене на законопроекта за позволяване на персоналния фалит; второ гласоподаване на законопроекта за промени в Кодекса на труда за увеличение на минималната работна заплата; вероятно дефинитивно гласоподаване на измененията в закона за кадастъра, които са по Плана за възстановяване; удължаването на държавния бюджет за 2022 и за идната година; разглеждане на президентското несъгласие върху изборните промени.
Макар да няма ясно болшинство, от повече от месец ГЕРБ е главната партия, която дефинира и договаря дневния ред на Народното събрание и това не е изненада, откакто след тридневни страдания през октомври групировката си обезпечи поста ръководител на Народното събрание.
Сега депутати от партията на Бойко Борисов признават, че за тях най-важни в седмичната стратегия преди Коледа са ветото и удължаването на бюджета. Новото разискване на противоречивите изборни промени ще се организира в петък, а бюджетът е заложен в дневния ред за четвъртък.
При разглеждането на удължителния закон в бюджетната комисия предходната седмица отпаднаха множеството от предложенията на Българска социалистическа партия и „ Продължаваме промяната “ за нови разноски в обществената сфера с аргумента, че са неприемливи. Така не беше подложена на гласоподаване концепцията да отпадне данъкът върху персоналните приходи за младежите до 26 години, за необлагаем най-малко до размера на линията на беднотия от 504 лева
Отхвърлени бяха и концепциите на Българска социалистическа партия за преизчисляване на пенсиите. Не мина и текстът за повдигане на оптималния застрахователен приход от 3400 на 4200 лева Не бе призната и концепцията на Политическа партия страната да поеме третия ден от отпуска по болест, който в този момент се заплаща от бизнеса.
В същото време в отрасловата комисия бе утвърдено предлагането на Политическа партия пенсиите да се осъвременяват годишно от 1 юли с %, еднакъв на по-голямото от 100% от повишаването на осигурителния приход или 100% от инфлацията през миналата календарна година. Сега нарастването се прави с 50% от осигурителния приход и 50% от инфлацията.
След смяната нарастването на пенсиите от 1 юли 2023 година ще бъде по-голямо от 12-те % по швейцарското предписание. Мярката би коствала на бюджета към 55 млн. лева, пресметна Асен Василев.
Според депутати обаче при окончателното гласоподаване в пленарната зала някои от признатите в комисията текстове ще бъдат отхвърлени.
Ветото пък е върху съвсем всички ремонти, признати с болшинството на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, известно като коалиция „ хартиена бюлетина “. Става дума за текстовете за връщането на хартиените бюлетини в секциите с над 300 гласоподаватели, както и за обезсмислянето на машинния избор.
Върнатите за ново гласоподаване текстове плануват още принтираните от машините разписки да се „ бюлетини от машинно гласоподаване “, които да се броят на ръка като елементарните хартиени бюлетини. Идеята е те да се отпечатват на специфична хартия със отбрани, само че от Българска народна банка към този момент оповестиха, че в случай че изборите са през март, няма по какъв начин да приготви новите бюлетини в точния момент.
Реклама
Ветото обгръща и поправките на ГЕРБ, които плануват в края на изборния ден машините за гласоподаване да не отпечатват протокол с систематизирани данни, както и информацията от флашките на машините за самото гласоподаване да не се употребява и да не е обществено налична.
Ако не се откри болшинство – какъв брой още ще е животът на 48-ото Народно събрание
Още през ноември президентът разгласи, че в случай че не се сформира държавно управление, предварителните избори ще са през март. Ако той продължава да се придържа към тази си поръчка, то би трябвало да разпусне Народното събрание най-късно на 26 януари, с цел да бъде вотът на 26 март.
При подобен процес, Народното събрание ще има най-вече 10 постоянни съвещания преди да приключи работата си. Разбира се, може да бъдат планувани и изключителни съвещания. За да бъдат признати дефинитивно законопроекти обаче, ще би трябвало да бъде оставено време и за съвещания на отрасловите комисии, през които наложително минават законопроектите.
Доскоро импровизирано се говореше, че изборите ще са на 12 март, само че тази дата наподобява към този момент е зачеркната след поръчката на Радев, че ще връчи освен третия, само че и втория мандат след Нова година. Така, опция с изключение на 26 март, е и 19 март. Ако изборите са на по-ранната дата, то Народното събрание ще има най-вече 7 постоянни съвещания преди да бъде разхлабен на 19 януари.
Неофициално обаче депутати разясняват, че не е изключено даже да не се сформира държавно управление, животът на Народното събрание да бъде продължен още малко и изборите да са при започване на април.
Какво би трябвало да свърши Народно събрание преди възможното си разформироване
В парламентарната стратегия тематиката за законопроектите по Плана за възобновяване все по този начин стои на по-заден проект. Народното събрание има време да ги одобри до края на годината, с цел да извърши България в период обещаните пред Европейската комисия промени и да получи втория транш от 1.4 милиарда лв.. Още след изборите тази задача изглеждаше мъчно постижима, даже в случай че се работеше главно по тях, което не се случи.
Заради неналичието на прогрес по приемането на множеството законодателни промени, към този момент е ясно, че този период няма да бъде изпълнен.
Всъщност за последните 2 месеца от свикването на Народното събрание до момента от общо към 17 законопроекта, планувани по втория транш, един-единствен е признат дефинитивно – а точно, измененията в Закона за правната помощ. Още няколко законопроекта въпреки всичко са придвижени и са признати на първо четене в пленарната зала или най-малко в отрасловите им комисии.
Един законопроект даже изненадващо беше отритнат. Става дума за предлагането за нов закон за отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания. По тематиката имаше импортирани два законопроекта (един на Демократична България и един на правосъдното министерство) и ненадейно те бяха отхвърлени още на първо четене с гласове на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и „ Български напредък “. Това на процедура блокира работата по приемането му, тъй като съгласно правилника на Народното събрание законопроект, който е отритнат на първо гласоподаване, може да бъде импортиран и прегледан наново не по-рано от три месеца по-късно
Сред плановете по Плана за възобновяване е и този за промяна на антиконституционната комисия, които планува разделянето на КПКОНПИ на две – за противопоставяне на корупцията и за спора на ползи.
На първо четене бяха признати два законопроекта – един на „ Продължаваме промяната “ и един на служебния правосъден министър Крум Зарков. Основната разлика сред двете предложение е, че за новия антикорупционен орган Зарков предлага ротационно председателство сред петимата членове, които да са двама определени от Народното събрание, един назначен от президента, както и по един от общите събрания на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Този на Политическа партия не планува предвижда членовете на комисията да се избират единствено от Народното събрание.
Макар предложенията да бяха признати на първо четене, то не е ясно каква ще бъде ориста му, а от ГЕРБ и Движение за права и свободи се заканиха да създадат съществени промени сред двете четения. Във вторник пък по предложение на „ Възраждане “ срокът за оферти беше продължен оптимално – на 21 дни, които обаче стопират да текат по време на ваканцията.
Така не е ясно дали изобщо планът ще успее да стигне до пленарната зала за второ четене, в случай че не бъде формиран постоянен кабинет.
Ако възможностите за постоянно държавно управление не се усилят внезапно или президентът не реши да даде още време за работа на Народното събрание, е допустимо това да бъдат и едни от последните решения на 48-ото Народно заседание преди то да бъде необуздано.
Миналата седмица депутатите взеха решение да съкратят ваканцията си и вместо от 22 декември до 10 януари, ще почиват от 24 декември до 2 януари. Съвсем публично от ГЕРБ, които предложиха по-кратката отмора, признаха, че повода е в очертаващите се нови избори.
„ Не се знае какъв брой ще е дълъг животът на този парламент, а има извънредно доста тематики, които да се обсъдят и законопроекти на първо и второ гласоподаване “, сподели преди дни от парламентарната естрада Десислава Атанасова от ГЕРБ.
Програмата на депутатите преди Коледа
В седмицата преди Коледа програмата на Народното събрание включва: първо четене на законопроекта за позволяване на персоналния фалит; второ гласоподаване на законопроекта за промени в Кодекса на труда за увеличение на минималната работна заплата; вероятно дефинитивно гласоподаване на измененията в закона за кадастъра, които са по Плана за възстановяване; удължаването на държавния бюджет за 2022 и за идната година; разглеждане на президентското несъгласие върху изборните промени.
Макар да няма ясно болшинство, от повече от месец ГЕРБ е главната партия, която дефинира и договаря дневния ред на Народното събрание и това не е изненада, откакто след тридневни страдания през октомври групировката си обезпечи поста ръководител на Народното събрание.
Сега депутати от партията на Бойко Борисов признават, че за тях най-важни в седмичната стратегия преди Коледа са ветото и удължаването на бюджета. Новото разискване на противоречивите изборни промени ще се организира в петък, а бюджетът е заложен в дневния ред за четвъртък.
При разглеждането на удължителния закон в бюджетната комисия предходната седмица отпаднаха множеството от предложенията на Българска социалистическа партия и „ Продължаваме промяната “ за нови разноски в обществената сфера с аргумента, че са неприемливи. Така не беше подложена на гласоподаване концепцията да отпадне данъкът върху персоналните приходи за младежите до 26 години, за необлагаем най-малко до размера на линията на беднотия от 504 лева
Отхвърлени бяха и концепциите на Българска социалистическа партия за преизчисляване на пенсиите. Не мина и текстът за повдигане на оптималния застрахователен приход от 3400 на 4200 лева Не бе призната и концепцията на Политическа партия страната да поеме третия ден от отпуска по болест, който в този момент се заплаща от бизнеса.
В същото време в отрасловата комисия бе утвърдено предлагането на Политическа партия пенсиите да се осъвременяват годишно от 1 юли с %, еднакъв на по-голямото от 100% от повишаването на осигурителния приход или 100% от инфлацията през миналата календарна година. Сега нарастването се прави с 50% от осигурителния приход и 50% от инфлацията.
След смяната нарастването на пенсиите от 1 юли 2023 година ще бъде по-голямо от 12-те % по швейцарското предписание. Мярката би коствала на бюджета към 55 млн. лева, пресметна Асен Василев.
Според депутати обаче при окончателното гласоподаване в пленарната зала някои от признатите в комисията текстове ще бъдат отхвърлени.
Ветото пък е върху съвсем всички ремонти, признати с болшинството на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, известно като коалиция „ хартиена бюлетина “. Става дума за текстовете за връщането на хартиените бюлетини в секциите с над 300 гласоподаватели, както и за обезсмислянето на машинния избор.
Върнатите за ново гласоподаване текстове плануват още принтираните от машините разписки да се „ бюлетини от машинно гласоподаване “, които да се броят на ръка като елементарните хартиени бюлетини. Идеята е те да се отпечатват на специфична хартия със отбрани, само че от Българска народна банка към този момент оповестиха, че в случай че изборите са през март, няма по какъв начин да приготви новите бюлетини в точния момент.
Реклама
Ветото обгръща и поправките на ГЕРБ, които плануват в края на изборния ден машините за гласоподаване да не отпечатват протокол с систематизирани данни, както и информацията от флашките на машините за самото гласоподаване да не се употребява и да не е обществено налична.
Ако не се откри болшинство – какъв брой още ще е животът на 48-ото Народно събрание
Още през ноември президентът разгласи, че в случай че не се сформира държавно управление, предварителните избори ще са през март. Ако той продължава да се придържа към тази си поръчка, то би трябвало да разпусне Народното събрание най-късно на 26 януари, с цел да бъде вотът на 26 март.
При подобен процес, Народното събрание ще има най-вече 10 постоянни съвещания преди да приключи работата си. Разбира се, може да бъдат планувани и изключителни съвещания. За да бъдат признати дефинитивно законопроекти обаче, ще би трябвало да бъде оставено време и за съвещания на отрасловите комисии, през които наложително минават законопроектите.
Доскоро импровизирано се говореше, че изборите ще са на 12 март, само че тази дата наподобява към този момент е зачеркната след поръчката на Радев, че ще връчи освен третия, само че и втория мандат след Нова година. Така, опция с изключение на 26 март, е и 19 март. Ако изборите са на по-ранната дата, то Народното събрание ще има най-вече 7 постоянни съвещания преди да бъде разхлабен на 19 януари.
Неофициално обаче депутати разясняват, че не е изключено даже да не се сформира държавно управление, животът на Народното събрание да бъде продължен още малко и изборите да са при започване на април.
Какво би трябвало да свърши Народно събрание преди възможното си разформироване
В парламентарната стратегия тематиката за законопроектите по Плана за възобновяване все по този начин стои на по-заден проект. Народното събрание има време да ги одобри до края на годината, с цел да извърши България в период обещаните пред Европейската комисия промени и да получи втория транш от 1.4 милиарда лв.. Още след изборите тази задача изглеждаше мъчно постижима, даже в случай че се работеше главно по тях, което не се случи.
Заради неналичието на прогрес по приемането на множеството законодателни промени, към този момент е ясно, че този период няма да бъде изпълнен.
Всъщност за последните 2 месеца от свикването на Народното събрание до момента от общо към 17 законопроекта, планувани по втория транш, един-единствен е признат дефинитивно – а точно, измененията в Закона за правната помощ. Още няколко законопроекта въпреки всичко са придвижени и са признати на първо четене в пленарната зала или най-малко в отрасловите им комисии.
Един законопроект даже изненадващо беше отритнат. Става дума за предлагането за нов закон за отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания. По тематиката имаше импортирани два законопроекта (един на Демократична България и един на правосъдното министерство) и ненадейно те бяха отхвърлени още на първо четене с гласове на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и „ Български напредък “. Това на процедура блокира работата по приемането му, тъй като съгласно правилника на Народното събрание законопроект, който е отритнат на първо гласоподаване, може да бъде импортиран и прегледан наново не по-рано от три месеца по-късно
Сред плановете по Плана за възобновяване е и този за промяна на антиконституционната комисия, които планува разделянето на КПКОНПИ на две – за противопоставяне на корупцията и за спора на ползи.
На първо четене бяха признати два законопроекта – един на „ Продължаваме промяната “ и един на служебния правосъден министър Крум Зарков. Основната разлика сред двете предложение е, че за новия антикорупционен орган Зарков предлага ротационно председателство сред петимата членове, които да са двама определени от Народното събрание, един назначен от президента, както и по един от общите събрания на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Този на Политическа партия не планува предвижда членовете на комисията да се избират единствено от Народното събрание.
Макар предложенията да бяха признати на първо четене, то не е ясно каква ще бъде ориста му, а от ГЕРБ и Движение за права и свободи се заканиха да създадат съществени промени сред двете четения. Във вторник пък по предложение на „ Възраждане “ срокът за оферти беше продължен оптимално – на 21 дни, които обаче стопират да текат по време на ваканцията.
Така не е ясно дали изобщо планът ще успее да стигне до пленарната зала за второ четене, в случай че не бъде формиран постоянен кабинет.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ