Учените са открили „превключвател на страха“ в мозъка
Учените са разкрили „ комутатор на страха “ в мозъка. Страхът е натурален механизъм за оцеляване, който ни държи нащрек и ни защищава от заплаха. За тези, които са претърпели тежък или животозастрашаващ стрес, страхът може да стане непрекъснат сателит, даже когато няма осезаеми закани. Този генерализиран боязън може да бъде психически увреждащ и да докара до инвалидизиращи положения като посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Сега екип от невробиолози от Калифорнийския университет в Сан Диего направи значимо изобретение, което хвърля светлина върху мозъчната химия и невронните вериги зад този феномен, отваряйки нови пътища за предварителна защита и лекуване.
В изследване, оповестено в списание Science, невробиологът Канг Лий и сътрудниците му идентифицираха механизъм в основата на генерализирания боязън, породен от стрес: смяна в химическите пратеници или невротрансмитерите, които разрешават на мозъчните кафези да споделят сред тях.
Изследователите се концентрираха върху област, наречена дорзален тегел,
която се намира в мозъчния дънер на бозайниците. Тази част от мозъка е виновна за регулирането на настроението и тревогата, както и за доставянето на доста количество серотонин в предния мозък. Този район също играе значима роля в ученето на боязън. По време на опитите откривателите разкрили, че когато мишките са претърпели мощно стресиращо събитие (в този случай поредност от мощни удари на краката), техните неврони в тази област са претърпели трагична смяна. Клетките започнаха да създават по-малко глутамат, невротрансмитер, който има наклонност да възпламенява други неврони, и повече G-аминомаслена киселина (GABA), която има наклонност да ги успокоява. Тази смяна се появява в границите на три дни след стресовото събитие и продължава минимум един месец.
„ Нашите резултати дават значима визия за механизмите, включени в генерализирането на страха “, сподели невробиологът Никълъс Спицър, съавтор на проучването.
„ Предимството на разбирането на тези процеси на това равнище на молекулярна подробност – какво се случва и къде се случва – разрешава намеса, която е ориентирана към съответния механизъм “, добави той.
Изследователите разкрили, че невронният продан
наподобява върви ръка за ръка с трагична смяна в държанието. Мишките, които са претърпели тази смяна, стартират да замръзват от боязън освен в камерата, където са били подложени на електрически удари, само че и в изцяло нова среда, в която би трябвало да се усещат в сигурност – явен знак за генерализиран боязън.
За да потвърдят връзката сред невронната смяна и генерализирания боязън, откривателите са употребявали генетични техники, с цел да предотвратят смяната при уплашени мишки. Екипът също по този начин прегледа проби от мозъчна тъкан от умряли хора, диагностицирани с посттравматично стресово разстройство и откри доказателства за същия тип смяна на невротрансмитерите, следена при мишките, което допуска сходен механизъм при клинична тревога. Това изобретение оказа помощ на откривателите да схванат по какъв начин да подтиснат реакцията на боязън. Един от методите е да се даде на мишките адено-асоцииран вирус, който потиска гена, виновен за производството на GABA. Когато откривателите образоват мишките със тласъка на страха, те не демонстрират признаците на генерализираното разстройство, следено при тези, които не са лекувани с вируса.
След това екипът откри, че когато са приложили елементарния антидепресант флуоксетин на мишките незабавно след стресиращото събитие, превключването на невротрансмитерите и последващият генерализиран боязън са били предотвратени. Те обаче трябваше неотложно да приложат лекарството, с цел да създадат това. Изследователите считат, че това може да изясни за какво антидепресантите постоянно са неефективни при пациенти с посттравматично стресово разстройство.
„ Сега, когато имаме визия за механизма на провокирания от стрес боязън и схемата, която ползва този боязън, интервенциите могат да бъдат ориентирани “, изясни Спицер.
Изследователите споделиха, че това не е лек, а обещаващо изобретение, което може да докара до създаването на ефикасни лекувания.
Източник: Science Alert, Brain Tomorrow / Превод:SafeNews
Oще вести четете в категория Свят
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
