Неизвестни структури колкото цял континент - открити в земните недра
Учените от университета Мериленд, университета Джон Хопкинс и Телавивския университет са разкрили надълбоко в земните глъбини структури с незнайна природа, нагорещени до свръхвисоки температури. Зоните са с размер на цялостен континент, залегнал на границата сред ядрото и мантията на 2900 км. под повърхността, заяви „ Science “, съобщи информационно-аналитичния портал „ МИР24 “.
За първи път за тях оказва се, с помощта на земетресенията, напомня „ МИР24 “. Сеизмичните талази оказват помощ да се сформира карта на вътрешността на планетата – учените мерят тяхната скорост и фиксират къде и на каква дълбочина тя се трансформира.
Авторите на новото проучване са анализирали данните от сеизмичните наблюдения, правени в последните 30 години – към 700 сеизмограми.
„ Разглеждайки хиляди ехо-сигнали от границата ядро-мантия, ние получихме изцяло нова вероятност “, означават те, представени от изданието.
Резултатите демонстрират, че сред ядрото и мантията на земята са ситуирани голям брой структури, влияещи на придвижването на вълните. Една от тях е ситуирана под Маркизките острови в южната част на Тихия океан. Преди учените даже не са подозирали за нейното битие. Освен това, била открита огромна „ аномална “ зона под Хаваите.
Като цяло, земните глъбини се оказват доста по-нееднородни, в сравнение с се считаше по-рано – незнайните структури заемат към 40% от площта им. Учените не могат да кажат какво съставляват – разтопена магма, изтичащо от ядрото желязо или нещо друго. Но се надяват, че новите проучвания ще ги приближат към изясняването на геологическите процеси в центъра на нашата планета.
По-рано бе обявено, че в недрата на Земята са открити „ планини “ - 100 пъти по-високи от Еверест , напомня още " МИР24 ". Според оповестено известие от предходната година, в земните глъбини са открити загадъчни формирания, състоящи се от нагорещен мантиен материал. Те са ситуирани на дълбочина от към 2000 километра под повърхността, където долната част от скалистата тога се допира до разтопеното външно ядро.
Едно такова скупчване е ситуирано под тихия океан, друго – под Африка и някои области на Атлантика, заяви тогава EarthSpace Science News, представено от „ 24МИР “.
За първи път за мантийни „ мехури “ оказва се в 1970 година, когато учените тествали метода на сеизмичната томография, който разрешава „ навлизане “ на доста километри в дълбочината на Земята. Те разкрили, че примерно на половината „ път “ сред повърхността и ядрото се намират големи зони, където вълните се движат доста по-бавно.
Всяко такова „ скупчване “ е примерно 100 пъти по-високо от Еверест. Ако бяха ситуирани на повърхността на планетата, Международната галактическа станция щеше да се движи към тях, отбелязва изданието.
Специалистите стигнали до извода, че „ мехурите “ играят значима роля за такива дълбочинни процеси като тектониката на плочите и вулканизма.
Възможно е в древността те да са подхранвали супервулкани, чиито изригвания причинявали всеобщи измирания на планетата, само че това към този момент е единствено доктрина, отбелязва изданието.
За първи път за тях оказва се, с помощта на земетресенията, напомня „ МИР24 “. Сеизмичните талази оказват помощ да се сформира карта на вътрешността на планетата – учените мерят тяхната скорост и фиксират къде и на каква дълбочина тя се трансформира.
Авторите на новото проучване са анализирали данните от сеизмичните наблюдения, правени в последните 30 години – към 700 сеизмограми.
„ Разглеждайки хиляди ехо-сигнали от границата ядро-мантия, ние получихме изцяло нова вероятност “, означават те, представени от изданието.
Резултатите демонстрират, че сред ядрото и мантията на земята са ситуирани голям брой структури, влияещи на придвижването на вълните. Една от тях е ситуирана под Маркизките острови в южната част на Тихия океан. Преди учените даже не са подозирали за нейното битие. Освен това, била открита огромна „ аномална “ зона под Хаваите.
Като цяло, земните глъбини се оказват доста по-нееднородни, в сравнение с се считаше по-рано – незнайните структури заемат към 40% от площта им. Учените не могат да кажат какво съставляват – разтопена магма, изтичащо от ядрото желязо или нещо друго. Но се надяват, че новите проучвания ще ги приближат към изясняването на геологическите процеси в центъра на нашата планета.
По-рано бе обявено, че в недрата на Земята са открити „ планини “ - 100 пъти по-високи от Еверест , напомня още " МИР24 ". Според оповестено известие от предходната година, в земните глъбини са открити загадъчни формирания, състоящи се от нагорещен мантиен материал. Те са ситуирани на дълбочина от към 2000 километра под повърхността, където долната част от скалистата тога се допира до разтопеното външно ядро.
Едно такова скупчване е ситуирано под тихия океан, друго – под Африка и някои области на Атлантика, заяви тогава EarthSpace Science News, представено от „ 24МИР “.
За първи път за мантийни „ мехури “ оказва се в 1970 година, когато учените тествали метода на сеизмичната томография, който разрешава „ навлизане “ на доста километри в дълбочината на Земята. Те разкрили, че примерно на половината „ път “ сред повърхността и ядрото се намират големи зони, където вълните се движат доста по-бавно.
Всяко такова „ скупчване “ е примерно 100 пъти по-високо от Еверест. Ако бяха ситуирани на повърхността на планетата, Международната галактическа станция щеше да се движи към тях, отбелязва изданието.
Специалистите стигнали до извода, че „ мехурите “ играят значима роля за такива дълбочинни процеси като тектониката на плочите и вулканизма.
Възможно е в древността те да са подхранвали супервулкани, чиито изригвания причинявали всеобщи измирания на планетата, само че това към този момент е единствено доктрина, отбелязва изданието.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ