Невероятно! Физиците откриха нова теория за всичко
Учените от Института за гравитационна физика към Макс Планк, Германия и Университета във Варшава, Полша разшириха Стандартния модел на обикновените частици, включвайки гравитацията в него. Новият научен модел може да се окаже крайната Теория на всичко, като също така тя предвижда съществуването и на частици с необикновени свойства се оповестява в прессъобщението на Phys.org, представено от dir.bg.
Свойствата на известни обикновени частици са разказани от Стандартния модел, който се удостоверява пробно, само че не може да изясни редица физични феномени (например произхода на материята, тъмната материя и неутрино трептенията). В допълнение, общоприетият модел разказва електромагнитни, слаби и мощни взаимоотношения, само че не включва гравитацията. С други думи, тя е несъвместима с общата доктрина на относителността при разглеждането на феномени като Големия гърмеж или съществуването на небосвод на събитията в черна дупка.
За да разрешат този проблем, учените основават разнообразни хипотези, свързани с по този начин наречената Нова физика. Според една от хипотезите, наречена суперсиметрия, всяка известна обикновена парченце има собствен по-тежък суперпартньор. По този метод хипотетичните фермиони подхождат на известни бозони, а бозоните подхождат на известни фермиони. Когато комбинираме правилата на общата доктрина на относителността и суперсиметрията, някои несъгласия, които пораждат, когато се опитваме да включим гравитацията в квантовата механика, изчезват. Тази физическа доктрина се назовава супергравитация.
Според някои учени, супергравитацията е теорията на всичко, което разказва всички известни фундаментални взаимоотношения. Опитът за сливане на супергравитацията със общоприетия модел обаче е проблематичен. Предсказаните стойности на заряда на обикновените частици се изместват с 1/6 спрямо следените стойности (теорията предвижда, че електронът би трябвало да има заряд не -1, а 5/6). За да разрешат този проблем, учените трансформират групата на симетрията U (1), заради което е допустимо да се приспособи електромагнитното взаимоотношение към суперсиметрия. Това разрешава приемането на симетрии за електромагнитните U (1) и мощните взаимоотношения SU (3), известни от Стандартния модел. Но тази трансформация не е взела под внимание SU (2) или симетрията за слаби взаимоотношения.
В новия си труд учените са посочили, че слабото взаимоотношение може да бъде вписано в теорията посредством безкрайната симетрична група Е10. Според откривателите потреблението на този математически инструмент вместо симетрията за слаби взаимоотношения тъкмо предвижда броя на фермионите в Стандартния модел и електрическите заряди на частиците. Моделът изяснява и за какво търсенето на частици от Нова физика в Големия адронен колайдер не е сполучливо. В допълнение, тя предвижда съществуването на частици с изцяло нови свойства, някои от които могат да бъдат открити благодарение на модерно съоръжение.
Свойствата на известни обикновени частици са разказани от Стандартния модел, който се удостоверява пробно, само че не може да изясни редица физични феномени (например произхода на материята, тъмната материя и неутрино трептенията). В допълнение, общоприетият модел разказва електромагнитни, слаби и мощни взаимоотношения, само че не включва гравитацията. С други думи, тя е несъвместима с общата доктрина на относителността при разглеждането на феномени като Големия гърмеж или съществуването на небосвод на събитията в черна дупка.
За да разрешат този проблем, учените основават разнообразни хипотези, свързани с по този начин наречената Нова физика. Според една от хипотезите, наречена суперсиметрия, всяка известна обикновена парченце има собствен по-тежък суперпартньор. По този метод хипотетичните фермиони подхождат на известни бозони, а бозоните подхождат на известни фермиони. Когато комбинираме правилата на общата доктрина на относителността и суперсиметрията, някои несъгласия, които пораждат, когато се опитваме да включим гравитацията в квантовата механика, изчезват. Тази физическа доктрина се назовава супергравитация.
Според някои учени, супергравитацията е теорията на всичко, което разказва всички известни фундаментални взаимоотношения. Опитът за сливане на супергравитацията със общоприетия модел обаче е проблематичен. Предсказаните стойности на заряда на обикновените частици се изместват с 1/6 спрямо следените стойности (теорията предвижда, че електронът би трябвало да има заряд не -1, а 5/6). За да разрешат този проблем, учените трансформират групата на симетрията U (1), заради което е допустимо да се приспособи електромагнитното взаимоотношение към суперсиметрия. Това разрешава приемането на симетрии за електромагнитните U (1) и мощните взаимоотношения SU (3), известни от Стандартния модел. Но тази трансформация не е взела под внимание SU (2) или симетрията за слаби взаимоотношения.
В новия си труд учените са посочили, че слабото взаимоотношение може да бъде вписано в теорията посредством безкрайната симетрична група Е10. Според откривателите потреблението на този математически инструмент вместо симетрията за слаби взаимоотношения тъкмо предвижда броя на фермионите в Стандартния модел и електрическите заряди на частиците. Моделът изяснява и за какво търсенето на частици от Нова физика в Големия адронен колайдер не е сполучливо. В допълнение, тя предвижда съществуването на частици с изцяло нови свойства, някои от които могат да бъдат открити благодарение на модерно съоръжение.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ