Учените в паника. Мистериозни вълни обгърнаха Земята след Тонга
Учените в никакъв случай не са виждали сходно нещо
Мистериозни талази обгърнаха Земята след изригването на вулкана в Тонга. Концентричните талази в атмосферата изумиха учените. Те в никакъв случай до момента не са виждали нещо сходно, заяви РИА Новости.
Вълнови съмнения са регистрирани както на повърхността, по този начин и високо над Земята в йоносферата. Уникалното събитие било обяснено с гравитационни талази, само че всичко се оказало по-сложно.
Вулканът Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай край крайбрежията на островното кралство Тонга се разсъни през декември 2021 година, а месец по-късно мощно изригна. Това провокира трусове и цунами, които доближиха до крайбрежията на Перу от другата страна на Тихия океан. Огромен облак пепел се издигна на двадесет километра в стратосферата. Звукът от детонацията бе чут на хиляди километри, на територията на Юкон в Канада, а инфразвукови талази - под прага на човешкия слух - бяха записани от профилираната техника по целия свят.
Изригването провокира солидни съмнения в атмосферата - по този начин наречените атмосферни гравитационни талази. Те бяха открити от спътника на НАСА Aqua няколко часа по-късно. Неговите изображения демонстрират десетки концентрични кръгове, всеки от които съставлява бързо движеща се вълна.
Акустично-гравитационните талази (AGW) са добре познати на атмосферните физици, само че в никакъв случай преди не са били толкоз ясно закрепени при вулканични изригвания. Обикновено мощните AGW са свързани със трусове, цунами и някои изкуствени събития, като изстрелване на ракети или гърмежи. По-малките талази пораждат заради разнообразни феномени - придвижвания на атмосферните фронтове, гръмотевични стихии, геомагнитни стихии, слънчеви изригвания, даже дневни съмнения в атмосферата.
„ Няма нищо извънредно в тези талази ", споделя Сергей Пулинец, основен откривател в Института за галактически проучвания на Руската академия на науките, представен от РИА Новости. Той изяснява, че това са звукови талази, единствено че с доста ниски трептения, тъй че не ги чуваме. Като всеки тон, те се появяват по време на свиване-разширяване на въздуха, когато привеждат в придвижване атмосферните маси.
Вълните от изригването на вулкана обиколили земното кълбо няколко пъти, а барометрите в разнообразни елементи на света записали няколко дребни пика - към 1,5 милибара - на повишение на налягането.
В Сиатъл, на западното крайбрежие на Съединени американски щати, скокът бил толкоз мощен, че разсеял обичайна локална мъгла, както съобщил локалният офис на Националната метеорологична работа. Във Англия, на разстояние от към 16 500 километра от островите Тонга, първата вълна била уловена 14 часа след изригването, което разрешило да се дефинира нейната скорост - към 330 метра в секунда. Това почти подхожда на скоростта на звука. Следващите талази били записвани от изключително чувствителни барометри още едно денонощие.
Началната вълна била усетена по целия свят. Тя е записана от всички 53 ситуирани на разстояние от 1800 до 18 000 километра от вулкана станции на системата за инфразвуков мониторинг на Организацията на Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити. За съпоставяне: атмосферните талази от астероида в Челябинск, който раздруса Земята през 2013 година, били уловени единствено от половината от точките на мрежата.
Теоретично бързият прогресивен поток от парещ въздух и пепел от изригващ вулкан в горната атмосфера може да аргументи акустично-гравитационни талази от по-голям мащаб. Но това, което учените следили след изригването Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай, не се вписвало в схемата както във връзка с мащаба, по този начин и във връзка с модела. На фотосите съмненията изглеждали като комбинация от талази от друг вид и размер.
" Особеността е, че това е подводно изригване - отбелязва Сергей Пулинец. - Насложиха се звуковата вълна от самото изригване и атмосферната вълна от мощното изхвърляне на пепел. Още една провокира цунами. Различният мащаб сътвори богата картина на съмнения с разнообразни честоти. А защото това е изолиран остров в средата на океана, е тръгнала кръгова вълна, а не отразена, както при изригване на брега. “
Взривната скорост на изригването също била необикновена. Обикновено вулканите изливат лава и я изхвърлят в продължение на няколко дни, а от време на време и седмици. Тук всичко се случило за броени минути – вследствие на един мощен подтик. Експертите на НАСА оценили силата на изригването на Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай на 10 мегатона в тротилов еквивалент. Това е 500 пъти по-силно от детонацията на атомната бомба, хвърлена над Хирошима.
Колосалната експлозия, както и подводното сриване и обвързваното с него цунами, са генерирали цялостен набор от талази, разпространяващи се както в долните, по този начин и в горните пластове на атмосферата. Засечени са с изключение на акустично-гравитационни - инфразвукови, по този начин и талази на Ламб и електромагнитни съмнения в йоносферата. Това съгласно учените е уникалността на атмосферните събития, до които е довело изригването.
Сателитните изображения са запечатали талази, сходни на тези от камък, хвърлен в езеро, от мястото, където пепелният шлейф е пробил долните пластове на атмосферата. Статичните разряди в него отприщили вълна от вулканични мълнии. Спътниците са записали повече от 60 000 удара за петнадесет минути след първичното изригване на вулкана, което подхожда на съвсем 70 удара на мълнии в секунда. След това атмосферна ударна вълна почнала да се отклонява във всички направления от шлейфа, което предизвикало скок на атмосферното налягане. Използвайки данни от спътника GOES-West на НАСА, налични онлайн, Матю Барлоу, професор по екологични, земни и атмосферни науки в Масачузетския университет Лоуел, е построил съставно изображение на придвижването на първичната вълна през земната атмосфера.
Последователността на събитията наподобява по този начин: ударната вълна генерира високочестотна акустична вълна, която след известно време минава в нискочестотна, а по-късно - в инфразвукова. В горните пластове на атмосферата, където газовете се йонизират, разделяйки се на заредени частици - йони и електрони - вълните към този момент провокират електромагнитни съмнения. Използвайки данни от няколко наземни и галактически датчика, английският физик Катрин Мичъл от Университета в Бат е направила видео. То демонстрира по какъв начин йоносферните талази се популяризират от вулкана към Нова Зеландия в границите на няколко часа след изригването. Те се виждат като промяна на позитивни и негативни отклонения на общото наличие на електрони. По оценка на експертите от Американския геофизичен съюз пет часа са били нужни на вълните, с цел да стигнат до крайбрежията на Съединени американски щати.
Учените непрекъснато наблюдават благодарение на сателитни наблюдения електромагнитните талази, разпространяващи се в йоносферата - област на атмосферата в диапазона от 60 до 1000 километра над земната повърхнина. В тази зона (на към 400 километра над Земята) се върти пилотираната орбитална станция на МКС. За нея и други галактически кораби йоносферните разстройства не съставляват заплаха. Но те са способни да повлияят на работата на сателитни навигационни системи като GPS или GLONASS. Самите спътници са ситуирани доста по-далеч - от 20 до 26 хиляди километра от над Земята, само че техният сигнал може да се отклони, попадайки в йоносферата.
" Вълната от спътника доближава Земята с известно забавяне. Допълнителни нееднородности в йоносферата внасят неточности в предстоящото забавяне на сигнала, които доближават десетки метри. Специалните служби ги наблюдават и отстраняват - неточности в навигацията могат да доведат до повреди ", изяснява Пулинец. Изненадващо, седем дни след изригването акустично-гравитационните талази към момента се разпространявали, откакто обиколили земното кълбо за десети път. Те са закрепени в инфрачервения диапазон от геостационарните спътници GOES-16 и GOES-17.
Мистериозни талази обгърнаха Земята след изригването на вулкана в Тонга. Концентричните талази в атмосферата изумиха учените. Те в никакъв случай до момента не са виждали нещо сходно, заяви РИА Новости.
Вълнови съмнения са регистрирани както на повърхността, по този начин и високо над Земята в йоносферата. Уникалното събитие било обяснено с гравитационни талази, само че всичко се оказало по-сложно.
Вулканът Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай край крайбрежията на островното кралство Тонга се разсъни през декември 2021 година, а месец по-късно мощно изригна. Това провокира трусове и цунами, които доближиха до крайбрежията на Перу от другата страна на Тихия океан. Огромен облак пепел се издигна на двадесет километра в стратосферата. Звукът от детонацията бе чут на хиляди километри, на територията на Юкон в Канада, а инфразвукови талази - под прага на човешкия слух - бяха записани от профилираната техника по целия свят.
Изригването провокира солидни съмнения в атмосферата - по този начин наречените атмосферни гравитационни талази. Те бяха открити от спътника на НАСА Aqua няколко часа по-късно. Неговите изображения демонстрират десетки концентрични кръгове, всеки от които съставлява бързо движеща се вълна.
Акустично-гравитационните талази (AGW) са добре познати на атмосферните физици, само че в никакъв случай преди не са били толкоз ясно закрепени при вулканични изригвания. Обикновено мощните AGW са свързани със трусове, цунами и някои изкуствени събития, като изстрелване на ракети или гърмежи. По-малките талази пораждат заради разнообразни феномени - придвижвания на атмосферните фронтове, гръмотевични стихии, геомагнитни стихии, слънчеви изригвания, даже дневни съмнения в атмосферата.
„ Няма нищо извънредно в тези талази ", споделя Сергей Пулинец, основен откривател в Института за галактически проучвания на Руската академия на науките, представен от РИА Новости. Той изяснява, че това са звукови талази, единствено че с доста ниски трептения, тъй че не ги чуваме. Като всеки тон, те се появяват по време на свиване-разширяване на въздуха, когато привеждат в придвижване атмосферните маси.
Вълните от изригването на вулкана обиколили земното кълбо няколко пъти, а барометрите в разнообразни елементи на света записали няколко дребни пика - към 1,5 милибара - на повишение на налягането.
В Сиатъл, на западното крайбрежие на Съединени американски щати, скокът бил толкоз мощен, че разсеял обичайна локална мъгла, както съобщил локалният офис на Националната метеорологична работа. Във Англия, на разстояние от към 16 500 километра от островите Тонга, първата вълна била уловена 14 часа след изригването, което разрешило да се дефинира нейната скорост - към 330 метра в секунда. Това почти подхожда на скоростта на звука. Следващите талази били записвани от изключително чувствителни барометри още едно денонощие.
Началната вълна била усетена по целия свят. Тя е записана от всички 53 ситуирани на разстояние от 1800 до 18 000 километра от вулкана станции на системата за инфразвуков мониторинг на Организацията на Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити. За съпоставяне: атмосферните талази от астероида в Челябинск, който раздруса Земята през 2013 година, били уловени единствено от половината от точките на мрежата.
Теоретично бързият прогресивен поток от парещ въздух и пепел от изригващ вулкан в горната атмосфера може да аргументи акустично-гравитационни талази от по-голям мащаб. Но това, което учените следили след изригването Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай, не се вписвало в схемата както във връзка с мащаба, по този начин и във връзка с модела. На фотосите съмненията изглеждали като комбинация от талази от друг вид и размер.
" Особеността е, че това е подводно изригване - отбелязва Сергей Пулинец. - Насложиха се звуковата вълна от самото изригване и атмосферната вълна от мощното изхвърляне на пепел. Още една провокира цунами. Различният мащаб сътвори богата картина на съмнения с разнообразни честоти. А защото това е изолиран остров в средата на океана, е тръгнала кръгова вълна, а не отразена, както при изригване на брега. “
Взривната скорост на изригването също била необикновена. Обикновено вулканите изливат лава и я изхвърлят в продължение на няколко дни, а от време на време и седмици. Тук всичко се случило за броени минути – вследствие на един мощен подтик. Експертите на НАСА оценили силата на изригването на Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай на 10 мегатона в тротилов еквивалент. Това е 500 пъти по-силно от детонацията на атомната бомба, хвърлена над Хирошима.
Колосалната експлозия, както и подводното сриване и обвързваното с него цунами, са генерирали цялостен набор от талази, разпространяващи се както в долните, по този начин и в горните пластове на атмосферата. Засечени са с изключение на акустично-гравитационни - инфразвукови, по този начин и талази на Ламб и електромагнитни съмнения в йоносферата. Това съгласно учените е уникалността на атмосферните събития, до които е довело изригването.
Сателитните изображения са запечатали талази, сходни на тези от камък, хвърлен в езеро, от мястото, където пепелният шлейф е пробил долните пластове на атмосферата. Статичните разряди в него отприщили вълна от вулканични мълнии. Спътниците са записали повече от 60 000 удара за петнадесет минути след първичното изригване на вулкана, което подхожда на съвсем 70 удара на мълнии в секунда. След това атмосферна ударна вълна почнала да се отклонява във всички направления от шлейфа, което предизвикало скок на атмосферното налягане. Използвайки данни от спътника GOES-West на НАСА, налични онлайн, Матю Барлоу, професор по екологични, земни и атмосферни науки в Масачузетския университет Лоуел, е построил съставно изображение на придвижването на първичната вълна през земната атмосфера.
Последователността на събитията наподобява по този начин: ударната вълна генерира високочестотна акустична вълна, която след известно време минава в нискочестотна, а по-късно - в инфразвукова. В горните пластове на атмосферата, където газовете се йонизират, разделяйки се на заредени частици - йони и електрони - вълните към този момент провокират електромагнитни съмнения. Използвайки данни от няколко наземни и галактически датчика, английският физик Катрин Мичъл от Университета в Бат е направила видео. То демонстрира по какъв начин йоносферните талази се популяризират от вулкана към Нова Зеландия в границите на няколко часа след изригването. Те се виждат като промяна на позитивни и негативни отклонения на общото наличие на електрони. По оценка на експертите от Американския геофизичен съюз пет часа са били нужни на вълните, с цел да стигнат до крайбрежията на Съединени американски щати.
Учените непрекъснато наблюдават благодарение на сателитни наблюдения електромагнитните талази, разпространяващи се в йоносферата - област на атмосферата в диапазона от 60 до 1000 километра над земната повърхнина. В тази зона (на към 400 километра над Земята) се върти пилотираната орбитална станция на МКС. За нея и други галактически кораби йоносферните разстройства не съставляват заплаха. Но те са способни да повлияят на работата на сателитни навигационни системи като GPS или GLONASS. Самите спътници са ситуирани доста по-далеч - от 20 до 26 хиляди километра от над Земята, само че техният сигнал може да се отклони, попадайки в йоносферата.
" Вълната от спътника доближава Земята с известно забавяне. Допълнителни нееднородности в йоносферата внасят неточности в предстоящото забавяне на сигнала, които доближават десетки метри. Специалните служби ги наблюдават и отстраняват - неточности в навигацията могат да доведат до повреди ", изяснява Пулинец. Изненадващо, седем дни след изригването акустично-гравитационните талази към момента се разпространявали, откакто обиколили земното кълбо за десети път. Те са закрепени в инфрачервения диапазон от геостационарните спътници GOES-16 и GOES-17.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ