Задръстванията в системите за възстановяване на вода на Международната космическа станция са били толкова резервирани, че е трябвало маркучите да бъдат изпратени обратно на Земята за почистване и обновяване. Това се дължи на натрупването на биофилми: консорциум от микроорганизми, които се прилепват един към друг, а често и към повърхности - вътрешностите на тръбите за възстановяване на водата, например. Тези микробни или гъбични образувания могат да запушат филтрите в системите за преработка на вода и да разболеят астронавтите.
Така че космосът, подобно на Земята, има проблем с микробите – какво от това? Тъй като биофилмите могат да компрометират целостта и да повредят оборудването, включително космически костюми, рециклиращи модули, радиатори и съоръжения за пречистване на вода, това може да струва на космическите агенции много пари за подмяна на засегнатите материали. За цялата 2023 г. НАСА отдели колосалните 1,3 милиарда долара като част от бюджета си за снабдяване на своите товарни мисии до МКС. Предотвратяването на растежа на микроби в капсулирани космически мисии ще бъде особено критично за пътувания на дълги разстояния до места като Луната или Марс, където бързото връщане на Земята за ремонт или лечение на болни астронавти е по-малко осъществимо.
В a кръстосано сътрудничество между изследователи от Университета на Колорадо, Масачузетския технологичен институт и изследователския център на Еймс на НАСА, изследователите са изследвали проби от космическата станция, използвайки специфичен и добре разбран грам-отрицателен вид бактерии. Учените също обединиха усилията си с експерти от LiquiGlide, компания, управлявана от изследователя от Масачузетския технологичен институт Крипа Варанаси, която е специализирана в „елиминиране на триенето между твърди вещества и течности“. Мултидисциплинарното проучване установи, че покриването на повърхности с тънък слой нуклеинови киселини предотвратява бактериалния растеж върху пробите, изложени на МКС.
Учените заключават, че тези киселини носят лек отрицателен електрически заряд, който спира микробите да се залепват по повърхностите. Струва си да се отбележи обаче, че бактериите се изправиха срещу уникална физическа бариера, както и химическа: тестовите повърхности бяха гравирани в „нанотрева“. Тези силициеви шипове, които приличаха на малка гора, след това бяха намазани със силициево масло, създавайки хлъзгава повърхност, към която биофилмите се бореха да се придържат.
Прилагането на този специфичен метод за покриване на повърхности с нуклеинови киселини, за да се предотврати натрупването на биофилм, показа че в наземните проби образуването на микроби е намалено с около 74 процента. Изненадващо, пробите от космическите станции показаха още по-драстично намаление от около 86 процента. Въпреки това, една препоръка, която екипът направи въз основа на тези първоначални резултати, е, че трябва да се извършат по-продължителни тестове на бъдеща мисия. Памела Флорес, експерт по микробиология в Университета на Колорадо, която участва в проучването, каза, че „Не знаем колко дълго ще може да поддържа това представяне“, в изявление. „Така че определено препоръчваме по-дълго време на инкубация, а също и, ако е възможно, непрекъснат анализ, а не само крайни точки.“
