Учени създадоха изкуствени ембриони от стволови клетки
Учени сътвориха изкуствени миши ембриони от стволови кафези, без сперма, яйцеклетки или матка, заяви Българска телеграфна агенция.
Лабораторно основаните миши ембриони са като естествените до осмия ден след оплождането. Те съдържат същите структури, в това число и такава като туптящо сърце.
Учените се надяват в кратковременен проект да употребяват тези ембриоиди, с цел да изучат по-добре ранните етапи на развиване и механизмите на заболявания, без да прибягват до толкоз доста лабораторни животни. Те биха могли също да основат предпоставки за приемане на човешки ембриони за проучвателен цели в бъдеще.
Резултатите от проучването са оповестени в сп. " Нейчър " от Магдалена Зерницка-Гьоц от Калифорнийския софтуерен институт и нейни сътрудници. Статията е следващата, в която се разказват синтетични миши ембриони.
Подобно проучване на Джейкъб Хана от Научния институт " Вайцман " в Израел и неговите сътрудници беше оповестено този месец в списание " Сел ". Хана също е съавтор на публикацията в " Нейчър ".
Зерницка-Гьоц, специалист по биология на стволовите кафези, споделя, че една от аргументите да се изследват ранните стадии на развиване, е да се получи повече информация за това за какво по-голямата част от човешките бременности се губят на ранен стадий, а ембрионите, основани за ин витро оплождане, не съумяват да се вграждат и развият в до 70% от случаите. Изследването на естественото развиване е мъчно по доста аргументи, споделя тя, в това число заради обстоятелството, че доста малко човешки ембриони се подаряват за научни цели. Съществуват и етични ограничавания.
Създаването на модели на ембриони е различен метод за проучване на тези проблеми.
За да основат синтетичните ембриони или ембриоиди, разказани в публикацията в сп. " Нейчър ", учените комбинират ембрионални стволови кафези и два други типа стволови кафези - всички от мишки. Те употребяват специфичен тип ястие, което позволяваше на трите типа кафези да се обединят. Въпреки че основаните от тях ембриони не са съвършени, Зерницка-Гьоц споделя, че най-хубавите от тях са били " неразличими " от естествените миши ембриони. Освен структурата, сходна на сърце, те развиват и структури, сходни на глава.
" Това е в действителност първият модел, който разрешава да се учи развиването на мозъка в подтекста на целия разрастващ се миши ембрион ", твърди тя.
Подобни старания се вършат от десетилетия и както Зерницка-Гьоц, по този начин и Хана обявиха, че техните групи са работили по това проучване доста години. Зерницка-Гьоц сподели, че нейната група е показала проучването си в сп. " Нейчър " през ноември.
Учените обявиха, че идващите стъпки включват опити да се накарат синтетичните миши ембриони да се развиват след осмия ден - с крайната цел да ги докарат до термина, който за мишката е 20 дни.
На този стадий те " мъчно минават " границата от осем и половина дни, разясни Джанлука Амадей от университета в Кембридж, съавтор на публикацията в сп. " Нейчър ".
Учените чакат след към 11 дни развиване ембрионът да не може да съществува без плацента, само че се надяват, че един ден откриватели ще съумеят да намерят метод да основат и синтетична плацента.
Изследователите обявиха, че не плануват скоро да основат човешки версии на тези синтетични ембриони, само че считат, че това ще се случи след време.
Други учени към този момент са употребявали човешки стволови кафези, с цел да основат " бластоид " - конструкция преди ембриона, която може да служи като изследователска опция на същинския ембрион.
Подобна работа е обвързвана с етични проблеми. От десетилетия откривателите се управляват от " 14-дневното предписание " за развъждане на човешки ембриони в лаборатория. Миналата година Международното сдружение за проучване на стволовите кафези предложи облекчение на правилото при лимитирани условия.
Учените акцентират, че развъждането на бебе от синтетичен човешки ембрион не е нито допустимо, нито се обмисля.
" Без подозрение сме изправени пред нова софтуерна гражданска война, която още е доста неефикасна, само че има голям капацитет ", сподели Луис Монтолиу от Националния център по биотехнологии в Испания, който не е участвал в проучването.
Лабораторно основаните миши ембриони са като естествените до осмия ден след оплождането. Те съдържат същите структури, в това число и такава като туптящо сърце.
Учените се надяват в кратковременен проект да употребяват тези ембриоиди, с цел да изучат по-добре ранните етапи на развиване и механизмите на заболявания, без да прибягват до толкоз доста лабораторни животни. Те биха могли също да основат предпоставки за приемане на човешки ембриони за проучвателен цели в бъдеще.
Резултатите от проучването са оповестени в сп. " Нейчър " от Магдалена Зерницка-Гьоц от Калифорнийския софтуерен институт и нейни сътрудници. Статията е следващата, в която се разказват синтетични миши ембриони.
Подобно проучване на Джейкъб Хана от Научния институт " Вайцман " в Израел и неговите сътрудници беше оповестено този месец в списание " Сел ". Хана също е съавтор на публикацията в " Нейчър ".
Зерницка-Гьоц, специалист по биология на стволовите кафези, споделя, че една от аргументите да се изследват ранните стадии на развиване, е да се получи повече информация за това за какво по-голямата част от човешките бременности се губят на ранен стадий, а ембрионите, основани за ин витро оплождане, не съумяват да се вграждат и развият в до 70% от случаите. Изследването на естественото развиване е мъчно по доста аргументи, споделя тя, в това число заради обстоятелството, че доста малко човешки ембриони се подаряват за научни цели. Съществуват и етични ограничавания.
Създаването на модели на ембриони е различен метод за проучване на тези проблеми.
За да основат синтетичните ембриони или ембриоиди, разказани в публикацията в сп. " Нейчър ", учените комбинират ембрионални стволови кафези и два други типа стволови кафези - всички от мишки. Те употребяват специфичен тип ястие, което позволяваше на трите типа кафези да се обединят. Въпреки че основаните от тях ембриони не са съвършени, Зерницка-Гьоц споделя, че най-хубавите от тях са били " неразличими " от естествените миши ембриони. Освен структурата, сходна на сърце, те развиват и структури, сходни на глава.
" Това е в действителност първият модел, който разрешава да се учи развиването на мозъка в подтекста на целия разрастващ се миши ембрион ", твърди тя.
Подобни старания се вършат от десетилетия и както Зерницка-Гьоц, по този начин и Хана обявиха, че техните групи са работили по това проучване доста години. Зерницка-Гьоц сподели, че нейната група е показала проучването си в сп. " Нейчър " през ноември.
Учените обявиха, че идващите стъпки включват опити да се накарат синтетичните миши ембриони да се развиват след осмия ден - с крайната цел да ги докарат до термина, който за мишката е 20 дни.
На този стадий те " мъчно минават " границата от осем и половина дни, разясни Джанлука Амадей от университета в Кембридж, съавтор на публикацията в сп. " Нейчър ".
Учените чакат след към 11 дни развиване ембрионът да не може да съществува без плацента, само че се надяват, че един ден откриватели ще съумеят да намерят метод да основат и синтетична плацента.
Изследователите обявиха, че не плануват скоро да основат човешки версии на тези синтетични ембриони, само че считат, че това ще се случи след време.
Други учени към този момент са употребявали човешки стволови кафези, с цел да основат " бластоид " - конструкция преди ембриона, която може да служи като изследователска опция на същинския ембрион.
Подобна работа е обвързвана с етични проблеми. От десетилетия откривателите се управляват от " 14-дневното предписание " за развъждане на човешки ембриони в лаборатория. Миналата година Международното сдружение за проучване на стволовите кафези предложи облекчение на правилото при лимитирани условия.
Учените акцентират, че развъждането на бебе от синтетичен човешки ембрион не е нито допустимо, нито се обмисля.
" Без подозрение сме изправени пред нова софтуерна гражданска война, която още е доста неефикасна, само че има голям капацитет ", сподели Луис Монтолиу от Националния център по биотехнологии в Испания, който не е участвал в проучването.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ