Четвърттонно торбесто животно, бродило из Австралия преди 3,5 млн. години, „не прилича на нито едно живо същество днес“
Учени откриха останките на антично, четвърттонно торбесто животно, което в миналото е изминавало големи дистанции през Австралия. Новите вкаменелости хвърлят повече светлина върху загадките, свързани с други, още по-гигантски изчезнали торбести животни.
Новоописаният тип, наименуван Ambulator keanei , е имал тяло, сходно на това на мечка или носорог. Вероятно е тежал към 250 кг и е бил висок към 1 метър в раменете. A. keanei принадлежи към семейство Diprotodontidae , което в миналото е включвало великански торбести животни (далечни родственици на вомбатите). Най-големият тип от тази група, Diprotodon optatum , е достигал размерите на огромен автомобил и е тежал до 3 тона (2,7 метрични тона).
Учените откриват непълен скелет на A. keanei през 2017 година от ерозираща скална стена в резервата за диви животни Каламурина в Южна Австралия. Костите датират отпреди към 3,5 млн. години през епохата на плиоцена (преди 5,3 млн. до 2,6 млн. години).
В новото проучване, оповестено на 31 май в списанието, откривателите употребяват 3D компютърни сканирания на костите, с цел да основат евентуален образен модел на A. keanei . Моделът демонстрира, че торбестото животно може да е стъпало по метод, друг от този на животните с сходни размери, които са живи през днешния ден, което може да му е помогнало да оцелее в бързо изменящата се екосистема.
Повечето огромни тревопасни животни през днешния ден, като слоновете и носорозите, са дигитраде, което значи, че вървят на върховете на пръстите на краката си, без петата да допира земята ", споделя в изказване водещият създател на проучването Якоб ван Зелен, докторант в университета Флиндърс в Австралия. " Дипротодонтидите са по този начин наречените плантиградни, което значи, че петата им [calcaneus] допира земята, когато вървят, сходно на хората. "
В резултат на това A. keanei би пестил сила, като разпределя отмерено тежестта си при вървене, само че походката му би затруднила бягането, добави той.
Ефективните крачки може да са разрешили на новоописания тип да изминава извънредно дълги дистанции - голямо преимущество, защото по това време тучните гори и пасища в Австралия са се превръщали в горещи и сухи пустини, което е принуждавало тревопасните животни като A. keanei да се придвижват по-далеч сред източниците на храна и вода, пишат откривателите в публикация за The Conversation.
Тайната на ефикасното вървене на A. keanei е ставата в китките на предмишницата му, която е представлявала нещо приблизително сред лапа и копито, споделя ван Зелен. Благодарение на тази става пръстите по лапата на процедура стават непотребни и евентуално не са осъществявали контакт със земята по време на вървене.
Това би могло евентуално да даде пояснение на една дългогодишна мистерия, обвързвана с торбестите животни: учените са разкрили вкаменени отпечатъци от крайници на D. optatum , най-голямото торбесто животно, само че вкаменелостите нямат отпечатъци от пръсти. Новото изобретение допуска, че това е по този начин, тъй като тези пръсти в никакъв случай не са докосвали земята.
Откритието на A. keanei може също по този начин да помогне да се изясни по какъв начин D. optum е пораснал толкоз огромен. Равномерното систематизиране на тежестта на новооткритото торбесто животно може да се е появило и при D. opatum и да е било основен фактор за това по какъв начин D. opatum е пораснал толкоз огромен, сочи новото проучване.
Източник: Live Science
