Откриха кои точно неврони умират при болестта на Паркинсон
Учени откриха кои тъкмо мозъчни кафези умират при пациенти, страдащи от заболяването на Паркинсон, като по този метод позволиха една от най-големите мистерии, свързани с това заболяване. Откритията им, оповестени в Nature Neuroscience , могат да доведат до основаването на нови лекувания, които да таргетират въпросните уязвими неврони.
Деградацията на допаминовите неврони в границите на съответен район от мозъка, наименуван субстанция нигра парс контакта (SNpc), е един от отличителните белези на заболяването на Паркинсон, както и на други форми на деменция. Допаминът оказва помощ за регулирането на настроението, познавателните качества и моториката, загубата на тези кафези постоянно води до признаци като тремори, меланхолия и когнитивен спад.
Не всички допаминови неврони в SNpc обаче деградират – някои от тях умират още в ранните стадии на болестта, до момента в който други остават непокътнати. За да схванат за какво се случва това, създателите на проучването проучват общо 22 048 мозъчни кафези, извлечени от 10 пациенти, умряли от болест на Паркинсон или деменция, както и от осем души, които до деня на гибелта си не са страдали от когнитивни болести.
След като мерят моделите на генна експресия в границите на тези кафези, експертите откриват, че съществуват 10 ясно различими подсъвкупоности от допаминови неврони в границите на SNcp, които се разграничават по своя характерен транскрипционен профил. Една от тези групи се намира съвсем напълно във вентралния район (или долната страна) на SNpc – нещо, което пасва на моделите на невронна недъгавост при деменция, разпознати по-рано.
Когато откривателите вземат решение да ги потърсят в мозъците на умрелите хора, експертите откриват, че тази група неврони отсъства съвсем напълно при пациентите, страдащи от Паркинсон и деменция. По-детайлен разбор на тези кафези разкрива възходяща регулация на гени, които са тясно свързани с процесите на клетъчна гибел. Всичко това подсказва, че тези неврони евентуално са първите, които стартират да деградират при хора с невродегенеративни болести.
Нещо повече – този съответен подтип неврони съдържа най-високата експресия на гени, асоциирани с риск от развиването на заболяването на Паркинсон. Всички тези наблюдения, взети дружно, демонстрират, че тази група неврони е изключително уязвима при хора с генетична предразположеност към болестта и че някои от признаците, свързани със положението, пораждат основно поради загубата на въпросните кафези.
Авторите приканват научната общественост да концентрира бъдещите си проучвания точно върху тази подсъвкупност от кафези, защото в тях най-вероятно се крие ключът към лекуването на заболяването на Паркинсон.
Източник: IFLScience
