Шведски учени създадоха изкуствена нервна клетка
Учени от Кролинския институт сътвориха функционираща нервна клетка, способна да имитира нервните кафези на индивида и да взаимодейства с тях по същия метод, както в нормалния жив режим.
За това заяви пресслужбата на шведския Каролински научно-изследователски медицински институт по отношение на публикуването на работата на учените в интернационалното научно списание Биосензорс & Биоелектроникс.
В процеса на работа учените забелязали, че нервните кафези на индивида са изолирани една от друга и поддържат връзка благодарение на химични сигнали, наречени сигнални вещества или невротрансмитери.
В нервната клетка, не престават учените, сигналните вещества се трансформират в електрически импулси, които пътешестват по клетъчната мембрана, до момента в който не доближат другия завършек на клетката. След това електрическият сигнал се преобразува в химически, който се предава натам в идната клетка.
Изследователите от Каролинския институт в съдействие с различен шведски ВУЗ - университета в град Линшьопинг, създали незначителен органичен биоелектрически съставен елемент, който може да открива химически сигнали, а по-късно да ги предава нататък в клетките на индивида.
Нашата изкуствена нервна клетка се състои от проводими полимери, някои от които от пластмаса, която е проводник на електричество. Изкуствената клетка е като човешкия неврон, намира измененията в химическия сигнал, който след това се трансформира в електрически сигнал.
С помощта на електронно програмно поръчителство сигналът се изпраща по-натам в нужното място, където той се преобразува в химически сигнал, който влияе на идната клетка, сподели един от ръководителите на проучването – професорът по клетъчна биология Агнета Рихтер-Далфорс.
Учените се надяват, че тяхното проучване ще може да усъвършенства лекуването на разнообразни неврологични болести, които в този момент зависят от обичайния способ на електрическа стимулация на нервните кафези.
Засега нашата изкуствена нервна клетка е доста огромна, само че благодарение на актуалните нанотехнологии нейните размери може да се понижат и в последна сметка да се направи имплант, който може да бъде подложен в пациента, споделя още Рихтер-Далфорс.
