Големия адронен колайдер тръгна на пълни обороти
Учени от Европейския център за нуклеарни проучвания (ЦЕРН) през днешния ден задействаха Големия адронен колайдер до оптималната мощ след двугодишно спиране за рационализация, оповестиха международните осведомителни организации. Това ще разреши проучването на някои от най-големите секрети на Вселената, свързани с гравитацията и същността на тъмната материя.
В оборудването към този момент бяха осъществени тестови опити на конфликт на два снопа от високоенергетични протони със сумарна сила 13 трилиона електронволта, оповестява Би Би Си. По време на първата фаза на действие на ускорителя, която приключи при започване на 2013 година, най-високата достигана стойност бе 8 трилиона електронволта.
Днес се организира дълго чаканият опит по ориентиране на двата снопа по 27-километровия тунел на ускорителя и техния конфликт. При пресичането на сноповете частиците се сблъскват и породените нови частици се засичат от детектора, където е станал сблъсъкът. Именно в тези нови частици ще се търсят тайните на Вселената.
Екипът от учени бурно приветства постъпването на данните от първите сполучливи конфликти.
Невероятно достижение, станало допустимо с помощта на над 2-годишна подготовка. Сега настава времето за нова физика, за велика научна активност, съобщи генералният шеф на ЦЕРН Ролф-Дитер Хойер, представен от Българска телеграфна агенция. Стартът на новия стадий в активността на Големия адронен колайдер беше излъчен в интернет.
От пресслужбата на организацията означават, че възобновеното събиране на данни при оптималната мощ от 13 тераелектронволта отбелязва началото на " сезон 2 " за ускорителя и открива вероятности към неразучени територии на физиката.
Сред дилемите на втория работен сезон на Големия адронен колайдер, който също ще продължи три години, са разгадаването на тайните на материята, антиматерията и кварк-глуонната плазма, отбелязва организация ТАСС.
Най-голямото достижения през първия работен сезон на ускорителя беше откриването на загадъчния и дълго издирван Хигс
бозон, именуван " божествената парченце " - последното изчезнало звено в Стандартния модел на физиката. Откритието беше отличено с Нобелова премия за физика през 2013 година, напомнят организациите.
Никой няма визия какво може да разкрие Големият адронен колайдер през новия си работен сезон посредством конфликтите на протони, протичащи със скорост близка до тази на светлината. Въпросните конфликти пресъздават условия, близки до тези след Големия гърмеж преди 13,8 милиарда години, за който се счита, че е дал начало на Вселената, показва още Българска телеграфна агенция. Продуктите от конфликтите се улавят от гигантските детектори на Големия адронен колайдер и се проучват от учени от ЦЕРН и по света в търсене на нова информация за космоса и действието му на равнище обикновени частици. Изследователите се надяват, че през втория сезон на работа на ускорителя ще открият доказателства за така наречен " нова физика ".
Нилс Тунинг, академик в ЦЕРН, разяснява пред „ Гардиън “ какви са упованията от новия работен сезон на колайдера:
С възобновяване на конфликтите се опитваме да пресъздадем събитията на ранната Вселена по време на Големия гърмеж... След това изследваме частици, които евентуално са съществували през напълно ранния интервал на Вселената. Затова се надяваме са открим нови частици, които ще ни оказват помощ да разбираем други секрети, следени във Вселената, да вземем за пример " тъмната материя ".
Идеята за плана се ражда през 1984 година и е публично утвърдена 10 години по-късно. Големият адронен ускорител е публично открит на 21-ви октомври 2008 година.
