С братовчеда на COVID-19 учени от БАН търсят лек и ваксина
Учени от Българска академия на науките към този момент имат подготвени планове да се включат наедно с всички международни институции в търсене на лекарство и ваксина против COVID-19.
Въпреки, че не е ясно дали този вирус ще бъде настоящ и идната година, всяка една разработка е значима за проучване на механизмите на вирусите.
Като една от загадките към ковид - за какво макар образования имунитет на възрастните, те са по-уязвими на инфекцията.
Във вирусологията са безусловно на стартовата линия. Имат към този момент всичко належащо.
"Имаме вирус, имаме кафези. Вирусът се съхранява на минус 80 градуса във фризер, а тук съхраняваме клетъчните линии ", съобщи гл. ас. Лора Симеонова, която е началник на лаборатория по грипни вируси в Българска академия на науките.
Но техният ковид 229 е братовчед на COVID-19 - изолиран през 80-те години на предишния век, зимноепидемичен. Приликата сред тях е 65%.
"Но въпреки всичко този вирус би могъл да бъде употребен като модел за осъществяване на един скрининг за търсене вероятно на цел във вируса като метод за антивирусна терапия ", прецизира гл. ас. Лора Симеонова.
Предстои им огромен план, дружно с института Пастьор, с италиански и китайски учени. Но в този момент подаяние им дава опция да стартират по-бързо и да създадат първичната селекция на обещаващи молекули с антивирусно деяние.
"Ние имаме в панела, който ще изследваме такива инфибитори, които са посочили резултат при пробна зараза с ентеровируси, които също са РНК-ови вируси. Така че ние ще вършим като метод това което фактически в международен мащаб се прави ", разясни гл. ас. Лора Симеонова.
Но даже да не стигнат до дейно лекарство, сигурно опитите им ще добавят познанията им за механизмите на деяние на самия вирус. Имунолозите в прилежащата лаборатория също имат подготвен план и то за нова генерация епитопна ваксина.
"Какво значи епитопна - това са съставените елементи на вируса, които биват разпознавани в имунната система.
Нещо повече - тук става въпрос за нещо, което е разпознавано от нашата имунна система на популацията, което живее в този регион, тъй като имунните системи на разнообразни популации по света разпознават разнообразни неща основани на друг генотип, който имат другите хора ", споделя пък доцент Андрей Чорбанов от Лабораторията по пробна имунология към Българска академия на науките.
Противно на предстоящото, имунизацията не разчита на образуването на антитела. Оказва се че те напълно не са еднозначи и даже са обвинени за огромните вреди, които коронавирус предизвиква при възрастните. С богата имунна памет от предходни срещи с коронавируси, те бързо реагират с образуването на антитела.
"Има теории, съгласно които антителата против вируса са причина той да проникне доста по-лесно в клетката и по този метод да подтиква инфекцията ", добави доцент Андрей Чорбанов.
А концепцията на имунизацията е да успеем да подтикваме клетъчния имунитет, тъй че да генерираме кафези които да съумеят да се оправят с вируса.
Проектът на младия екип имунолози е подготвен и чака зелена светлина от института Пастьор.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Въпреки, че не е ясно дали този вирус ще бъде настоящ и идната година, всяка една разработка е значима за проучване на механизмите на вирусите.
Като една от загадките към ковид - за какво макар образования имунитет на възрастните, те са по-уязвими на инфекцията.
Във вирусологията са безусловно на стартовата линия. Имат към този момент всичко належащо.
"Имаме вирус, имаме кафези. Вирусът се съхранява на минус 80 градуса във фризер, а тук съхраняваме клетъчните линии ", съобщи гл. ас. Лора Симеонова, която е началник на лаборатория по грипни вируси в Българска академия на науките.
Но техният ковид 229 е братовчед на COVID-19 - изолиран през 80-те години на предишния век, зимноепидемичен. Приликата сред тях е 65%.
"Но въпреки всичко този вирус би могъл да бъде употребен като модел за осъществяване на един скрининг за търсене вероятно на цел във вируса като метод за антивирусна терапия ", прецизира гл. ас. Лора Симеонова.
Предстои им огромен план, дружно с института Пастьор, с италиански и китайски учени. Но в този момент подаяние им дава опция да стартират по-бързо и да създадат първичната селекция на обещаващи молекули с антивирусно деяние.
"Ние имаме в панела, който ще изследваме такива инфибитори, които са посочили резултат при пробна зараза с ентеровируси, които също са РНК-ови вируси. Така че ние ще вършим като метод това което фактически в международен мащаб се прави ", разясни гл. ас. Лора Симеонова.
Но даже да не стигнат до дейно лекарство, сигурно опитите им ще добавят познанията им за механизмите на деяние на самия вирус. Имунолозите в прилежащата лаборатория също имат подготвен план и то за нова генерация епитопна ваксина.
"Какво значи епитопна - това са съставените елементи на вируса, които биват разпознавани в имунната система.
Нещо повече - тук става въпрос за нещо, което е разпознавано от нашата имунна система на популацията, което живее в този регион, тъй като имунните системи на разнообразни популации по света разпознават разнообразни неща основани на друг генотип, който имат другите хора ", споделя пък доцент Андрей Чорбанов от Лабораторията по пробна имунология към Българска академия на науките.
Противно на предстоящото, имунизацията не разчита на образуването на антитела. Оказва се че те напълно не са еднозначи и даже са обвинени за огромните вреди, които коронавирус предизвиква при възрастните. С богата имунна памет от предходни срещи с коронавируси, те бързо реагират с образуването на антитела.
"Има теории, съгласно които антителата против вируса са причина той да проникне доста по-лесно в клетката и по този метод да подтиква инфекцията ", добави доцент Андрей Чорбанов.
А концепцията на имунизацията е да успеем да подтикваме клетъчния имунитет, тъй че да генерираме кафези които да съумеят да се оправят с вируса.
Проектът на младия екип имунолози е подготвен и чака зелена светлина от института Пастьор.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ