Учени от Юта наблюдават космически лъчи, идващи отвъд нашата галактика
Учени, които работят да схванат енигматичния генезис на мощните галактически лъчи, са разкрили извънредно рядка парченце с ултрависока сила, която съгласно тях е пътувала до Земята оттатък галактиката Млечен път.
Прочетете още
Енергията на тази субатомна парченце, невидима с невъоръжено око, е еквивалентна на стартиране на тухла върху пръстите на краката от височината на кръста. Това настояват създателите на ново проучване, оповестено в списание Science. Енергията ссъперничи единствено на галактическото лъчение на частицата „ Oh-My-God “ (О, Боже мой), наблюдавана през 1991 година
Космическите лъчи са заредени частици, които се движат през космоса и падат върху Земята. Нискоенергийните галактически лъчи могат да се излъчват от слънцето, само че високоенергийните са по-специфични. Смята се, че те пътуват до Земята от други галактики и извънгалактични източници.
Въпреки годините на проучвания, точният генезис на тези високоенергийни частици към момента е неразбираем. Смята се, че те са свързани с най-енергийните феномени във Вселената, като тези, включващи черни дупки, изригване на гама лъчи и дейни космически ядра, само че най-големите открити до момента наподобява произлизат от празнини или празно пространство – където няма случили се феномени.
Наскоро откритата парченце, наречена Аматерасу на името на богинята на слънцето в японската митология, е видяна от обсерватория за галактически лъчи в западната пустиня на Юта, известна като Telescope Array.
Telescope Array, който стартира да работи през 2008 година, се състои от 507 повърхностни детектора с размер на маса за пинг-понг, покриващи 700 квадратни километра.
Обсерваторията е следила повече от 30 свръхвисокоенергийни галактически лъча, само че нито един по-голям от частицата Аматерасу, която удари атмосферата над Юта на 27 май 2021 година, изсипвайки вторични частици на земята, където бяха уловени от детекторите.
Събитието задейства 23 от повърхностните детектори с изчислена сила от към 244 екзаелектронволта. „ Oh-My-God “, открита преди повече от 30 години, е 320 екзаелектронволта.
За информация, 1 екзаелектронволт се равнява на 1 милиард гигаелектронволта, а 1 гигаелектронволт е 1 милиард електронволта. Това би направило частицата Аматерасу 244 000 000 000 000 000 000 електронволта. За съпоставяне, съгласно НАСА, типичната сила на един електрон в полярното зарево е 40 000 електронволта.
Свръхвисокоенергиен галактически лъч носи десетки милиони пъти повече сила от всеки основан от индивида ускорител на частици като Големия адронен колайдер, най-мощният ускорител, създаван в миналото, изясни Гленис Фарар, професор по физика в Нюйоркския университет.
Прочетете още
Енергията на тази субатомна парченце, невидима с невъоръжено око, е еквивалентна на стартиране на тухла върху пръстите на краката от височината на кръста. Това настояват създателите на ново проучване, оповестено в списание Science. Енергията ссъперничи единствено на галактическото лъчение на частицата „ Oh-My-God “ (О, Боже мой), наблюдавана през 1991 година
Космическите лъчи са заредени частици, които се движат през космоса и падат върху Земята. Нискоенергийните галактически лъчи могат да се излъчват от слънцето, само че високоенергийните са по-специфични. Смята се, че те пътуват до Земята от други галактики и извънгалактични източници.
Въпреки годините на проучвания, точният генезис на тези високоенергийни частици към момента е неразбираем. Смята се, че те са свързани с най-енергийните феномени във Вселената, като тези, включващи черни дупки, изригване на гама лъчи и дейни космически ядра, само че най-големите открити до момента наподобява произлизат от празнини или празно пространство – където няма случили се феномени.
Наскоро откритата парченце, наречена Аматерасу на името на богинята на слънцето в японската митология, е видяна от обсерватория за галактически лъчи в западната пустиня на Юта, известна като Telescope Array.
Telescope Array, който стартира да работи през 2008 година, се състои от 507 повърхностни детектора с размер на маса за пинг-понг, покриващи 700 квадратни километра.
Обсерваторията е следила повече от 30 свръхвисокоенергийни галактически лъча, само че нито един по-голям от частицата Аматерасу, която удари атмосферата над Юта на 27 май 2021 година, изсипвайки вторични частици на земята, където бяха уловени от детекторите.
Събитието задейства 23 от повърхностните детектори с изчислена сила от към 244 екзаелектронволта. „ Oh-My-God “, открита преди повече от 30 години, е 320 екзаелектронволта.
За информация, 1 екзаелектронволт се равнява на 1 милиард гигаелектронволта, а 1 гигаелектронволт е 1 милиард електронволта. Това би направило частицата Аматерасу 244 000 000 000 000 000 000 електронволта. За съпоставяне, съгласно НАСА, типичната сила на един електрон в полярното зарево е 40 000 електронволта.
Свръхвисокоенергиен галактически лъч носи десетки милиони пъти повече сила от всеки основан от индивида ускорител на частици като Големия адронен колайдер, най-мощният ускорител, създаван в миналото, изясни Гленис Фарар, професор по физика в Нюйоркския университет.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ