Извлякоха най-старата ДНК от зъби на сибирски мамут
Учени извлякоха най-старата известна ДНК от кътниците на мамут, живял на територията на североизточен Сибир преди 1,2 милиона години, оповестиха Българска телеграфна агенция и Ройтерс.
Зъбите, от които е извлечена и секвенирана ДНК, са от три мамута. Те са се запазили в пермафроста. Някои от останките са открити през 70-те години на предишния век, само че чак актуалната технология е дала опция да бъде извлечена ДНК.
Най-старият от трите зъба е открит край р. Крестовка. Той е на 1,2 милиона години. Вторият от поречието на Адича е на към един милион, 1,2 милиона години. Третият е бил покрай р. Чукоча. Той е най-млад - на към 700 000 години.
" Това е най-старата откривана ДНК " - съобщи еволюционният генетик Лове Дален от Центъра по палеотногенетика в Швеция.
Досега най-старата ДНК беше от кон, живял на територията на канадски Юкон преди към 700 000 години. За съпоставяне типът ни Хомо сапиенс се е появил преди към 300 000 години.
Извлечената ДНК е била деградирана на доста дребни парченца и експертите са секвенирали милиони свръхкъси отсеци, с цел да свържат геномите.
Повечето познания за праистрическите създания са от проучвания на фосили. При тях обаче има граници, изключително за генетичните връзки и черти. Древната ДНК може да запълни такива празнини.
Специалистите са сравнили тази най-древна ДНК с пример от мамут, живял доста по-скоро. Мамутът от Крестовка е от до момента незнайна родословна линия, отделила се преди повече от 2 милиона години от тази, довела до появяването на вълнестия мамут. Изглежда тези мамути са били първите, мигрирали от Сибир в Северна Америка по съществуваща тогава суша преди към 1,5 милиона години. Вълнестите мамути са мигрирали преди към 400 000 до 500 000 години.
Зъбите, от които е извлечена и секвенирана ДНК, са от три мамута. Те са се запазили в пермафроста. Някои от останките са открити през 70-те години на предишния век, само че чак актуалната технология е дала опция да бъде извлечена ДНК.
Най-старият от трите зъба е открит край р. Крестовка. Той е на 1,2 милиона години. Вторият от поречието на Адича е на към един милион, 1,2 милиона години. Третият е бил покрай р. Чукоча. Той е най-млад - на към 700 000 години.
" Това е най-старата откривана ДНК " - съобщи еволюционният генетик Лове Дален от Центъра по палеотногенетика в Швеция.
Досега най-старата ДНК беше от кон, живял на територията на канадски Юкон преди към 700 000 години. За съпоставяне типът ни Хомо сапиенс се е появил преди към 300 000 години.
Извлечената ДНК е била деградирана на доста дребни парченца и експертите са секвенирали милиони свръхкъси отсеци, с цел да свържат геномите.
Повечето познания за праистрическите създания са от проучвания на фосили. При тях обаче има граници, изключително за генетичните връзки и черти. Древната ДНК може да запълни такива празнини.
Специалистите са сравнили тази най-древна ДНК с пример от мамут, живял доста по-скоро. Мамутът от Крестовка е от до момента незнайна родословна линия, отделила се преди повече от 2 милиона години от тази, довела до появяването на вълнестия мамут. Изглежда тези мамути са били първите, мигрирали от Сибир в Северна Америка по съществуваща тогава суша преди към 1,5 милиона години. Вълнестите мамути са мигрирали преди към 400 000 до 500 000 години.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ